Векове наред хората са си задавали въпроса способна ли е отсечената човешка глава да запази съзнанието и да мисли. Съвременни експерименти с млекопитаещи и многобройни свидетелства на очевидци предоставят богат материал за спорове и дискусии.

Традицията на обезглавяванията има дълбоки корени в историята и културата на много народи. Така например в една от библейските книги се разказва знаменитата история на Юдифа – прекрасната юдейка, която с измама проникнала в лагера на асирийците, обсадили родния й град, спечелила доверието на вражеския началник Олоферн и през нощта му отрязала главата.

В големите европейски държави декапитацията (обезглавяването) е един от най-благородните видове екзекуция. Древните римляни го прилагали към своите граждани, тъй като процесът на обезглавяване става бързо и не така мъчително като разпъването на кръст, което се прилагало към престъпниците без римско гражданство.

В средновековна Европа обезглавяването също се ползвало с особена почит. Отсичали главите само на благородниците, а селяните и занаятчиите били бесени и давени. Едва през ХХ век декапитацията била призната от западната цивилизация за нехуманна и варварска. Днес отсичането на глава като висша мярка на наказание се прилага само в страните от Близкия изток: в Катар, Саудитска Арабия, Йемен и Иран.

История на гилотината

Главите се отсичали обикновено с брадви или мечове. При това в някои страни, като Саудитска Арабия например, палачите винаги преминавали специална подготовка, докато през Средновековието за изпълнение на присъдите често се използвали обикновени войници или занаятчии. В резултат в много случаи те не успявали да отсекат главата от първия път, което водело до страшни мъки на осъдения и негодуванието на тълпата зяпачи.

Затова в края на ХVІІІ век като алтернативно и по-хуманно оръдие за първи път била представена гилотината. Въпреки разпространеното заблуждение този инструмент получил името си не в чест на своя изобретател – хирурга Антоан Луи. Кръстник на машината на смъртта станал Жозеф Игнас Гилотен – професор по анатомия, който за първи път предложил за обезглавяване да се използва механизъм, който според него не би причинявал допълнителна болка на осъдените.

Първата присъда с помощта на страшното съоръжение била приведена в изпълнение през 1792 година в постреволюционна Франция. Гилотината позволила човешките екзекуции да се поставят на конвейер – благодарение на нея за една година якобинските палачи екзекутирали повече от 30 000 френски граждани.

Какво всъщност се случва при обезглавяване от гледна точка на физиологията? Както е известно, сърдечносъдовата система чрез кръвоносните артерии доставя кислород и други необходими вещества на мозъка, необходими за нормалната му работа. Обезглавяването прекъсва затворената система на кръвообращението, налягането на кръвта бързо пада, лишавайки мозъка от притока на свежа кръв. В състояние на кислороден глад мозъкът бързо престава да функционира.

Негодуванието на Шарлот Корде

Гилотината била идеално оръдие на смъртта – ножът прерязвал врата на престъпника мълниеносно и много прецизно. През 1793 г. според очевидци след екзекуцията на Шарлот Корде, която убила един от лидерите на Френската революция – Жан-Пол Марат, палачът хванал главата й за косата и я плеснал по бузите. За огромно изумление на зрителите лицето на Шарлот почервеняло и чертите му се изкривили в гримаса на негодувание. Така бил съставен първият документален отчет на очевидци за това, че отсечената от гилотина човешка глава е способна да запази съзнание. Но той далеч не бил последният.

Как се обясняват гримасите?

Дискусията способен ли е човешкият мозък да продължи да мисли след отсичането на главата продължават десетилетия наред. Някои смятали, че гримасите, които изкривяват лицата на екзекутираните, се обясняват с обикновени мускулни спазми, контролиращи движенията на очите и устните. Подобни спазми често се наблюдавали и при отрязани крайници.

Разликата е, че в главата се намира мозъкът – мисловният център, способен съзнателно да управлява движенията на мускулите. При отсичането на главата по принцип не се нанася никаква травма на мозъка, така че той е способен да функционира, докато недостигът на кислород не доведе до загуба на съзнание и смърт.

Известни са немалко случаи, когато след отсичането на главата тялото на кокошката продължава да се движи из двора в продължение на няколко секунди. Холандски изследователи провели изследвания с плъхове – гризачите живели цели 4 секунди след декапитацията.

Свидетелства на лекари и очевидци

Представата какво може да изпитва отсечената човешка глава, оставайки в пълно съзнание, е, разбира се, ужасна. Ветеранът от армията на САЩ, който през 1989 година заедно с приятел попаднал в автомобилна катастрофа, описал лицето на приятеля си, чиято глава била отрязана: „В началото то изразяваше шок, след това ужас, а в края страхът се смени с тъга…”. По спомени на очевидци английският крал Карл І и кралица Ана Болейн след екзекуциите си от ръцете на палача мърдали устни, опитвайки се да кажат нещо.

Категорично против използването на гилотината бил немският учен Зомеринг, който се аргументирал с многобройни записи на лекари как лицата на екзекутираните се изкривявали от болка, когато лекарят с пръсти докосвал среза на гръбначния канал. Най-знаменитото подобно свидетелство принадлежи на перото на д-р Борие, който изследвал главата на екзекутирания престъпник Анри Лангил. Лекарят пише, че в течение на 25 – 30 секунди след декапитацията той два пъти повикал Лангил по име и той всеки път отварял очи и го поглеждал.

Свидетелствата на очевидци, както и редица експерименти с животни доказват, че след обезглавяване човек може в течение на няколко секунди да запази съзнание; той е способен да чува, да вижда и да реагира. За щастие, такава информация може да се окаже полезна само за изследователите от някои арабски страни, където декапитацията все още се прилага като най-висша законна мярка за наказание.