Животните се самолекуват

Законите на естествения подбор 

Как го правят птиците и бозайниците 

Примери при мечките 

Естественият подбор, който съществува в природата, отсява всичко слабо и нежизнеспособно. Затова сред бозайниците и птиците рядко се срещат болни и недъгави. Но не всяко нарушение на жизнените функции влече след себе си автоматически отсявка на индивида, неговата гибел.

Несъмнено някои болести и уродства са съвместими със съществуването в дивата природа. Затова в процеса на еволюцията животните са били длъжни да се „научат” да предотвратяват болестите и да ги лекуват. Натрупали са се много факти, свидетелстващи за наличието при бозайниците и птиците на много форми на поведение, означаващи лечение на заболяванията.

Животните лижат своите рани, загноявания, незаздравяващи язви. При това за оздравяването способстват не само масажът, отстраняването на гнойта и мъртвите тъкани, но и бактерицидното действие на слюнката, обусловено от влизащия в състава й лизоцим. Неслучайно, например, северните народи при лечение на стари рани са прибягвали по - рано до помощта на млади силни кучета, давайки им да излизват повредените места.

Процедура подобна на подрязването на човешките нокти, се наблюдава и при мечките -когато след дълъг сън източват ноктите си в стволовете на дърветата, камъните или други предмети. Както човекът, така и животните след силни претоварвания прибягват към дълъг отдих. Ако на лисицата, продължително преследвана от кучетатата, се отдаде да се скрие в дупката, тя обикновено прекарва там няколко дни, макар че опасносттта отдавна вече е минала. Както сред природата, така и в зоопарковете заболелите животни се отказват от храната. Ограничението в храненнето, диетата, постенето - открай време човекът ги използва за лечебни цели.

Много целебни минерални извори са били открити от хората благодарение на това, че успешно са ги посещавали животните, които инстинктивно са ги ползвали. Забележително е, например, че раненият елен особено охотно отива към целебния извор. Животните не само пият вода, но, както и хората, се къпят в нея, валят се в изцеряващата кал. Лечебните свойства на разтопената вода, за които много се е писало, дивите животни използвата съвсем пълноценно.

Борбата с екто паразитите /външните паразити/ бозайниците и птиците водят по различни начини. Насекомите сред козината си те ловят със зъби и устни, изчесват ги с нокти. Маймуните изчистват паразитите не само от себе си, но и взаимно се постят. Отношения на симбиоза /съвместно живеене на два или повече организма, при което взаимно се подпомагат/ с лечебен характер съществуват между животни от различни класове: нерядко птици чистят от паразити козината на бозайници.

В света на интересното

Легендарно куче

Откритието си италианците Алфонсо Бетолини и Джанфранко Брачи направили случайно по време на едно свое пътешествие из Тибет. На височина 5200 метра близо до селището Джангдзе вниманието им привлякло куче с необикновен вид. То пазело нещо като животновъдна ферма и когата пътешествениците направили опит да се доближат, яростно почнало да лае. На големина кучето не отстъпва на санбернара - разказва Бертолини - главата му е голяма и има здрави крака.

Италиански кинолози внимателно изследвали снимките на това куче. Заключението било единодушно: това е тибетска овчарка, родоначалник на съвременните овчарки, която се е считала за изчезнала.

Историята на тибетската овчарка прилича на легенда. За нея се споменава още в досанскритските текстове от 5000 г. пр.н.е. Силуетите й могат да се видят на барелефите в Ниневия. Асирийците са използвали тибетската овчарка за военни цели. В Европа тя е дошла с финикийците. Такова куче е съпровождало Александър Македонски в походите му - като телохранител. На времето Остиндийска компания решила отново да използва тибетската овчарка за провеждане на военни операции. Но десетки от тези кучета, докарани в Европа, явно не могли да се приспособят към климата и бързо измрели. Тогава следите от тях започнали да се губят. В крайна сметка из Стария континент от тях останали само рисунки.

От известно време някои кинолози твърдят, че тибетската овчарка не е изчезнала - в Кашмир, Бутан и Непал тя все още се среща. Сега вече стана ясно: това е факт.