За либералното лицемерие

Банална политическа партизанщина и зле прикрит соросоиден активизъм

Няма нищо по комично от либералското лицемерие. И от намирисващата на вкиснало претенция, която го съпътства - да се морализаторства и назидава всеки, който не живее според конспекта на Сорос и културния марксизъм.

От известно време в Калофер правят т. нар. ледено хоро по Богоявление. Колоритна местна проява, която навсякъде по света биха ако не харесвали, то най-малкото уважавали, като проявление на локална културна специфика. Либералстващите левичари, които у нас наричаме с пейоративното „соросоиди“, винаги изпадат в инфантилно умиление пред всякакви мулти-култи и етно традиции, обичаи или просто „пърформанси“, казано на техния сленг. Стига да не е в България и да не са свързани с българи. Щом си българин, нямаш право на такъв локален колорит. А и да имаш, той трябва да бъде оплют и цензуриран. Освен ако не е нещо за джендъра или за климатичната паника.

Чувам за пореден път за либералски душеизлияния какъв ужас било леденото хоро в Калофер по време на пандемия. Как имало двойни стандарти - за едни противоепидемичните мерки важали, а за тези от хорото не важали. И трябвало било държавата да се намесела. Прави са. Има двойни стандарти. И примерът са именно либералските излияния. Защото не се е чула нито думица за спазването на противоепидемични мерки от онези 30-40 граждани, които всеки ден се събират да протестират в центъра на София, откакто е обявена извънредната противоепидемична обстановка. Това е тяхно право, разбира се. Но думата ми е за либералстващите, които не се възмущават, че тези 30-40 души не съблюдават мерките, а надават вой заради онези 30-40 души на леденото хоро. Това са истинските двойни стандарти. Зад които стои банална политическа партизанщина и зле прикрит соросоиден активизъм. Либералско лицемерие. А аз казвам - каквото за протестиращите, такова и за онези от хорото.

Коментари

Задължително поле