За служебното правителство правото е врата в полето

Кирил Петков и Бойко Рашков

За 40 дни министрите сътвориха толкова юридически абсурди, колкото техни предшественици не са го правили за четири години

За служебното правителство правото се оказа врата в полето. Дали заради нагнетеното обществено недоволство към предходните управляващи, или заради очакванията за промяна, дали заради лични амбиции, или поради изпълнение на чужда воля, за 40-те дни от мандата на кабинета, назначен от президента Румен Радев, служебните министри решиха, че за тях законите не важат. Почти няма ден, в който член на кабинета да не демонстрира едноличната си власт, друг да не атакува съда, трети да тълкува превратно законите.

Социолозите може и да измерват високо обществено доверие към правителството, нещо, което е характерно за всеки нов управляващ в началото на мандата му, но за 40 дни служебните министри сътвориха толкова юридически абсурди, колкото техни предшественици не са си позволявали да правят за четири години.

Отстраняването на управленски кадри от държавни агенции, бордове и комисии се превърна в основен приоритет за властта. И там, където имаше възможност да стане с минимален натиск, това се случи (почти) безпроблемно. Съдът обаче се оказа доста сериозна преграда за прекомерните амбиции за част от министрите, на всяка цена да сложат свои кадри начело на различни институции. Всъщност съдът изпълнява закона, а причина за отлагането на смяната на ръководствата на държавното дружество „Автомагистрали“ или на държавната Банка за развитие се оказаха жалби на членове на досегашните бордове. Никой не е виновен на служебния икономически министър Кирил Петков, както и на регионалната министърка Виолета Комитова, че правовият ред позволява тяхната воля да бъде подложена на съдебен контрол. Заради това от края на миналата седмица мишена на служебната власт се оказа съдийката от Софийски градски съд Мария Вранеску, която не позволила вписването на новите ръководства на „Автомагистрали“, ББР и Александровска болница. 

Парадоксът е там, че тези, които дойдоха на власт с призиви за спазване на правовия ред, същите, които от години повтарят мантрата за нуждата от съдийска независимост, последните дни изляха огромно количество вербална агресия срещу съдебната власт. Всъщност оказва се съдия Вранеску е активист на Съюза на съдиите в България. В идентични ситуации ССБ доста активно е защитавал своите представители, което автоматично е водило и до задействането на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов в искането му Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да реагира срещу натиска. Засега съдия Вранеску получи защита единствено от своите колеги от Градския съд. А атаките срещу магистрата наистина ескалираха до степен, че наблюдателите на процесите в съдебната власт започнаха да се съмняват, дали пък умишлено не се нагнетява обществено напрежение, което да рефлектира върху кадровия орган. И без това подкрепящите служебното правителство партии търсят мотиви да атакуват ВСС.

Изпълнителната директорка на Агенцията по вписванията Габриела Козарева нямаше шанса да бъде „спасена“ или дори „защитена“ от прекия си началник – министъра на правосъдието проф. Янаки Стоилов. Козарева бе нарочена от здравния министър Стойчо Кацаров, че спирала смяната на ръководството на болница „Лозенец“, назначена й бе и проверка, която набързо установи „дежурните пропуски“. Те се оказаха достатъчни Агенцията по вписванията да бъде поета от бивша заместник-директорка от времето на Тройната коалиция. Нищо, че Даниела Митева се е разделила с поста през 2009 г. именно заради допуснати нарушения. Но проф. Стоилов има далеч по-сериозни проблеми в ролята си на служебен министър на правосъдието. С половин уста той изрази недоволство от абсолютно противоконституционния и нарушаващ редица европейски норми начин, по който „тайна комисия“ в Министерство на финансите определя кръга от физическите лица и фирми, които биват включени в „черен списък“ на уж свързани със санкционирани по американския закон „Магнитски“ българи. Заради това не е изненада, че над 50 вече са жалбите пред Върховния административен съд срещу действията на служебния министър на финансите Асен Василев. На Янаки Стоилов ще му е много неудобно да обяснява на студентите, на които преподава в Софийския университет, как министри вършат неща, за които ясно знаят, че евентуално биха били законово регламентирани от бъдещия парламент. Като член на правителството обаче проф. Стоилов мълчаливо търпи погазването на правото.

Именно липсата на контрол от Народно събрание позволява в голяма степен министри от служебното правителство да заобикалят законите, или дори да действат без наличието на нормативна основа. Това със сигурност се съзнава от друг представител на служебната власт, за който се предполага, че добре познава силата на правото – бившият следовател Бойко Рашков. Поне три правни абсурда допусна вицепремиерът и министър на вътрешните работи в изминалия месец и половина, без да се броят немотивираните и безпринципни уволнения и рокади по върховете на специалните служби, националните и регионалните дирекции на МВР.

В типичен за милицията стил, Рашков подхрани вечния конспиратор Атанас Атанасов от „Демократична България“ за незаконно подслушване на протестиращи, политици и журналисти. Към темата бързо се пришиха новите политици от „Отровното трио“ Хаджигенов и Бабикян, но накрая излезе, че дори и да е имало някакво подслушване, то е било напълно законно. Но пък е ясно, че още в първите дни на следващия парламент темата ще занимава народните представители от Комисията за контрол на специалните разузнавателни средства. Дали целта не е да се стигне до радикално разрушаване на службите, не е много ясно, макар това да поиска „внезапно“ активиралият се бивш премиер Иван Костов. Наистина е странно, но днес някогашният депутат от БСП Рашков, когото Костов спря да бъде главен прокурор през далечната 1999 г., активно се подкрепя от градската десница.

Сигурно няма да го направи, но в момента Бойко Борисов с лекота може да осъди МВР за други от абсурдните твърдения на вътрешния министър по т.нар. „канибалски скандал“. Претоплянето на „студените досиета“ е атрактивно за медиите и дава храна за всевъзможни спекулации, но и за най-непредубедения наблюдател е ясно, че нищо няма да излезе от повторните разпити на бивши магистрати и на бившия премиер по казус с над десетгодишна давност. Очевидно тук се търси политически ефект и евентуално откъртването на някой друг глас от периферията на ГЕРБ.

Подобна е ситуацията и с третия скандал, сътворен от Бойко Рашков. Като как си представя преподавателят по право на студенти в УНСС публикуването на списък на политици и магистрати, за които било имало данни, че може да имат недекларирани имоти и сметки в чужбина. Рашков даде да се разбере, че е виждал тези данни, в качеството си на контролиращ работата на ДАНС. Нищо, че преди три години именно контраразузнаването му отнема допуска до класифицирана информация. Прогресивните сили, за които по-горе вече стана дума, че получиха „бели петна“ в съзнанието, когато техни министри нападат независимостта на съдиите, изведнъж решиха, че прокуратурата била длъжна да пусне имената от „списъка“. На какво основание не е ясно. Дори и да допуснем, че службите имат такива данни, по силата на кой закон оперативната информация следва да се разгласява. По тази логика, на основания клюки или „фалшиви новини“ половин България може да бъде картотекирана. Тези, които атакуват главния прокурор Иван Гешев, че ръководената от него институция разпространявала материали от съдебни дела, т.е. публично достъпни СРС-та и т.н., днес искат прокуратурата да разпространява оперативна информация на службите. Но дават ли си сметка радетелите на прозрачността, че ако това се случи, после милиони левове на данъкоплатеца ще отидат към банковите сметки под формата на обезщетения на набедените лица. Същите, които вчера казваха, че прокуратурата, ДАНС и НАП били бухалки, днес искат от същите държавни институции да мачкат хора, без никакво правно основание – ами, ако се окаже, че тези, които не били декларирали сметки и имоти, всъщност са го направили. Тогава кой ще носи отговорност за уронената репутация или щом си бил на власт, то задължително си престъпник? А кой всъщност го решава това – съдиите или служебните министри? Накрая да не излезе, че тези, които се заеха да вадят мутрите от властта, всъщност влизат в ролята на хунта, негласно суспендирала Конституция, закони и международни договори, по които държавата е страна.

В последните дни сме свидетели и на нещо изключително притеснително. Български инвеститор събира всеки ден служителите си, но не в офисите или на строителните площадки, а под прозорците на властта. Според „Артекс“, според съдебните решения, а и според мнозина изтъкнати български юристи, сред които и проф. Огнян Герджиков (служебен премиер в първото правителство на Румен Радев), българската компания е в правото си да довърши сградата „Златен век“ в столичния квартал „Лозенец“. Държавата обаче отново спира проекта, защото срещу това са неколцина активисти на „освобождаващата ни от мутрите“ Мая Манолова. Дали, ако се отнасяше до строителен обект с чуждестранен инвеститор, ДНСК щеше да тълкува закона по този мракобесен начин, е по-скоро реторичен въпрос. Но това е съществен проблем и само показва, че и „новата власт“ май не е по-различна от всички предишни, просто още не се е разкрила достатъчно.

Погазването на правовия ред е характерен за народната власт, която историята многократно ни е показвала - как бързо се трансформира в еднолична власт и тоталитарен режим. Като държава, част от Европейския съюз и НАТО, България има неотменим ангажимент да гарантира върховенството на правото. И никакви изключения, още повече водени от популистки, политически или други скрити цели, не могат да бъдат аргумент за неспазването на закона, още повече от представители на служебно правителство, функциониращо на практика безконтролно. Министрите, назначени от президента Румен Радев, трябва да си дадат ясно сметката, че правото не е врата в полето. Защото, ако днес са на гребена на вълната и имат общ враг или няколко общи врагове, то утре безпардонното погазване на законите ще доведе до саморазправа между отделните лобита и кръгове, които прозират зад служебната власт.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения