Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 28 февруари 2020

На 28 февруари 2020 да почерпят

Дневният хороскоп на Алена за петък, 28.02.2020

Почина началникът на отбраната ген. Андрей Боцев

ФБР пише за Хемингуей, Елвис, Ленън и Марлене Избрани текстове от личните досиета на знаменитостите

Жертвите на коронавируса в Италия станаха 17

Президентът връчи награди за отговорен бизнес

Емисиите от фини прахови частици в Стара Загора са под нормите

Нови 14 случая на коронавирус в Германия

Путин отказал да ползва двойници Предлагали му от съображения за сигурност

Трус с магнитуд 3,1 по Рихтер бе регистриран в Албания

Вирус истерия тресе България (обзор) В аптеките няма дезинфектанти, маски, термометри и противогрипни препарати

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 28 февруари 2020

Кметовете в община Сливен ще разясняват на хората за коронавируса, нюкясълската болест и инфлуенцата

Затвор за турски гражданин, причинил катастрофа с една жертва и трима ранени

Звезден електорат Кой ще бъде подкрепен от Холивуд на президентските избори в САЩ

Клинт Инстууд е яростен привърженик на републиканците. Снимки: Ройтерс

Робърт де Ниро срещу Клинт Истууд

С наближаването на ноемврийския финал вътрешнополитическата борба в САЩ става все по-остра. В процеса се включват нови групи за влияние – за да формират програми и да намерят кандидати, които при победа да осигурят практически ползи за някого. Всяка партия има своите традиционни привърженици: военно-промишления комплекс (Boeing и Lockheed Martin) е до голяма степен ориентиран към републиканците, докато високотехнологичното лоби (Microsoft и Apple) редовно предоставя финансова помощ на демократите.

Разбира се, в Америка, както и в повечето страни с пазарна икономика, големите компании се стремят да сведат до минимум рисковете, така че диверсификацията в осигуряването на достъп до сериозна политика стана нещо нормално. Към корпоративното лоби, обединяващо прагматичния свят на бизнеса, съществува и условен блок от идеологически групи за влияние (религиозни, етнически, обществени и правни организации). В този блок също се развиха силни съюзи. Например, консервативните израелски елити са тясно свързани със „слона“, а умерените реформаторски
еврейски групи с „магарето“.

Едно от най-влиятелните и добре организирани лобита е холивудското.

То не само играе ключова роля във формирането на общественото мнение, но също така е съществен елемент на съвременната американска политическа култура. Настоящият обитател на Овалния кабинет Доналд Тръмп може би е най-критикуван от кино елита, чиито представители с ентусиазъм приеха новините за процеса на импийчмънт срещу републиканецът.

Настоящият президент е не особено сдържан и заяви, че либералният Холивуд е порочен и изключително расистки. Тази конфронтация е една от най-обсъжданите от широката публика. Динамиката на положителните и отрицателните отзиви може да създаде впечатление, че филмовата индустрия се стреми да унищожи репутацията на Тръмп в единен фронт. Но това само отчасти е вярно. В рамките на така наречената холивудска аристокрация, не всичко е толкова просто. Важно е да се знае, че тази или онази политическа ориентация на Холивуд винаги е била продукт на комплекс от обективни и субективни фактори.

Калифорния се превърна в един от най-значимите компоненти на федералния избирателен цикъл и днес дава най-голям брой гласове на изборите – 55. Началото на 30-те години е един от най-трудните периоди в историята на Америка. Поради системните икономически проблеми, които плавно преляха в Голямата депресия, страната започна постепенно да се отдалечава от монополното влияние на републиканците, чиито кандидати от 1860 до 1928 г. спечелиха 15 от 18 кампании.

Временен прелом настъпи по време на управлението на Франклин Делано Рузвелт, който в условията на вътрешната криза и Втората световна война беше възприет като третия баща на нацията след Джордж Вашингтон (войната за независимост и основаване на държавата) и Ейбрахам Линкълн (победата в Гражданската война и запазването на единството на страната). По онова време Холивуд преживява своята златна епоха. Неговите елити от една страна, подкрепяха реформаторския „Нов курс“ на Рузвелт и приветстваха влизането във войната срещу Япония и Германия, а от друга се стремяха да поддържат бял елитаризъм, който бе основата за формирането на ядрото на националната политическа и културна аристокрация.

Въпреки, че Калифорния последователно в две кампании гласува за републиканците Айзенхауер и Никсън, Холивуд се насочва все повече към Демократическата партия. Звезди като Пол Нюман, Марлон Брандо и Бърт Ланкастър подкрепиха католика Джон Ф. Кенеди на изборите през 1960 г. и бяха начело на борбата за гражданските права на афроамериканците и демонстрациите срещу войната във Виетнам.

Оттогава филмовата индустрия стана един от индикаторите за развитието на американското общество.

Именно чрез Холивуд нацията бе приучена да мисли, че афроамериканец, латиноамериканец и жена могат да станат президент на страната, а представителите на нетрадиционната сексуална ориентация имат право на брак наравно с хетеросексуалните.

Чрез своите филми те показаха политическите провали на различните администрации и формираха общественото мнение за доброто и злото. Най-често Вашингтон е злото и е столицата на властта, където няма място за справедливост и морал. Понякога холивудската пропаганда наистина се опитва да се придържа към обективност, но до голяма степен обектите на постоянните u атаки са републиканските политици. Например има филм за импийчмънта на Ричард Никсън („Фрост / Никсън“), докато лъжесвидетелстването на демократа Бил Клинтън за връзката му с Моника Левински просто е игнорирано.

Холивуд има ключова роля в процеса на цялостната трансформация на Калифорния в продемократичен щат. От 1992 г. на президентските избори той гласува изключително за „магаретата“.

Друг важен фактор е вътрешният лобизъм. От гледна точка на етническото влияние в Холивуд има три условни групи – ирландци, италианци и евреи.

Ирландското лоби е в челните редици на създаването на американската филмова индустрия и винаги използва този инструмент за постигане на определени политически цели. Първоначалният му капитал на влияние е формиран от легендарното семейство на Уолт Дисни, Клуни, Купър и Кели. С ирландски корени са такива модерни звезди като Джордж Клуни, Брадли Купър, Пиърс Броснан, Лиъм Нийсън и други. С помощта на много известни филми – „Отнесени от вихъра“ (Клак Гейбъл и Вивиан Лий), „Моли Магуайрс“ (Шон Конъри), „Бандите на Ню Йорк“ (Ди Каприо и Дей-Люис), „Собственост на дявола“ (Брад Пит и Харисън Форд) и „Молитва за умиращия“ (Мики Рурк) – ирландските групи за влияние формираха положителен имидж на своите сънародници и малката родина, включително и справедливостта на борбата за независимост на Северна Ирландия.

Политически тази група е тясно свързана с клановете от Масачузетс (Кенеди) и Пенсилвания (Кейси и Фицпатрик). Затова не трябва да има съмнение в тяхната подкрепа за демократа, католика и ирландеца Джоузеф Байдън, ако той все пак стане кандидата на Демократическата партия.

Подобна е ситуацията с италианците и евреите. Повечето знаменитости с италиански корени – Робърт Де Ниро, Леонардо Ди Каприо, Ал Пачино, Лейди Гага и Мадона, смятат Тръмп не само за най-лошия президент, но и за позор в национален мащаб.

Еврейската холивудска аристокрация се състои от реформатори либерали (Дъстин Хофман), които са основните противници на традиционните консервативни произраелски кланове (Адам Сандлър), подкрепящи Доналд Тръмп.

Очевидно републиканецът не вярва, че може да превземе Калифорния от „магарето“, но той усърдно търси подкрепата на Холивуд, защото въздействието му върху умовете се простира далеч отвъд „златния щат“. Разбира се, ще му бъде трудно да се конкурира с демократите, но неговите лобисти имат доста впечатляващо влияние върху общественото мнение. На първо място, говорим за евангелистите, представени от Джон Войт (бащата на Анджелина Джоли) и стария консервативен елит, ръководен от Клинт Истууд.

Трудно е да се каже колко ефективна ще бъде тяхната подкрепа в национален мащаб, но те вече решиха важна задача и създадоха протръмповски дискурс, който бавно набира привърженици.

(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.