Елизабет Олсън: Не съм позьорка Сестрата на близначките Олсън е на върха

Мей призова консерваторите да подкрепят споразумението за Брекзит в Камарата на общините

Изборът на Тръмп за посланик на ООН се оттегля след „изтощителни“ два месеца

Заев и Ципрас получиха наградата на Мюнхенската конференция за сигурност

Къде да търсят зодиите щастието

На 17 февруари 2019 да почерпят

Путин и Макрон обсъдиха положението в Сирия

Вижте 16-ия поход Луковмарш в София през обектива на „Труд“

Близо 700 пътници бяха свалени от влак в Германия заради намерен пистолет

Мирослав Ангелов от Враца: Плодове и чай ме спасиха дори от язва на стомаха Плодолечението е много полезно, но трудно без опитен водач

Френски изкушения в „Живот нависоко“ Жулиет Бинош пак при Клер Дени

Няма хора под развалините на университетската сграда в Санкт Петербург

Румяна Бъчварова: Истината за спасяването на българските евреи може да ни обедини като нация

Арестуваха 8 души за срутената мина в Бразилия

Специализираният съд остави в ареста Димитър Желязков-Очите

Здравка Евтимова – Наркозата на писането

Доживяхме световно признание за литературата ни в лицето на Здравка Евтимова, чийто разказ “Кръв от къртица” (Blood, в превод на самата авторка) беше публикуван в американски учебник в 1 милион екземпляра. До класически текстове на Рей Бредбъри, Едгар Алън По и Айзък Азимов блести с оригиналния си сюжет творбата на Здравка.

Тя е артистично небрежна, натуралистично естествена и ранима, самобитна като планински кристал, попаднал сред артикули в магазин за пластмаса. Външно ни стряска с отсечените щрихи на лицето си и излъчването на долетял от пещера прилеп или преоблечен персонаж от друго историческо време. Тя не признава лицемерните славословия, директно заявява позицията си по отношение на социални или творчески теми. Здравка Евтимова е полиглот, обиколила е десетки страни на 4 континента, призната у нас и по света като виртуозен майстор на словото, но в поведението й няма нито грам суета, нито високомерие. Само 10 минути в нейното обкръжение ще ви възвисят, ще ви открият неподозирани коридори към собственото ви его, а лъчите от тъжните й очи ще ви стоплят с усещането за прииждаща на талази пречистваща сила. Точно такива са и героите й от сборниците “Сълза за десет цента” (1994), “Пернишки разкази” (2012), “Юлски разкази” (2017).

Мнението за нея сред писателската гилдия не се изчерпва с три думи, но всеки би ги произнесъл открито: талант, работоспособност и авторитет. На прага на своя 60-ти рожден ден Здравка Евтимова е издала три сборника във Великобритания, четири сборника в САЩ и по един в Канада, Израел, Гърция. Нейни романи са отпечатани в САЩ, Китай, Италия, Македония и Сърбия. Тези публикации й носят признание сред авторитетни университетски среди и тя печели множество писателски резиденции. Последователно пребивава в Лавини, Швейцария (2005), OMI, САЩ (2010), Рачестър, САЩ (2013), Болоня, Италия (2014), Шанхай, Китай (2015), Бин Хай, Китай (2017), Стрьомстад, Швеция (2018), Гуанджоу, Китай (2018).

Късите разкази от сборника “Стари коли и други разкази” (Carts and Other Stories”, Fomite Books, USA, 2012) са включени в учебния план на колежа “Бард”, САЩ, през 2018 г. в цикъла “Балкански гласове. Произведения от югоизточна Европа”. Курсът е воден от проф. Елизабет Франк, носителка на наградата “Пулицър”.

Преди да влезе през тази година в американски учебник, разказът “Кръв от къртица” (Blood) е включен в учебник по английски език за прогимназията на Дания (2015). Друга нейна творба – “Васил”, е един от 10-те разказа, наградени от радио BBC (Лондон) в конкурс за разкази от цял свят (2005). Сборникът “Пернишки разкази” печели наградата “Балканика – 2016”. Признание за писателката идва и от гр. Нант (Франция), където разказът “Твой ред е” получава награда в конкурса “Десет разказа от цял свят”.

По улиците на София никой случаен минувач не би разпознал в нейния скромен силует безспорната Дама на българския къс разказ. Майка на три пораснали деца и баба на четири внучета, вече 40 години Здравка пътува всеки ден от родния Перник до София – работи като преводач в държавна институция. В същото време колегите й се възхищават на организационния талант, на изключителната борбеност в отстояването на хуманистични каузи.

Всяка нощ тя “краде” от съня си, за да пише… Пътува през завоите на думите – това е наркозата да изживееш до дъно чуждата болка и чрез оживяването на персонажите да кажеш истината – без да украсяваш текста с досадни обяснения. В нейните сюжети ние не само разпознаваме наши съвременници, тя успява да натовари думите с онази авторска новост, която учудва и променя моралната и естетическа чувствителност на читателите. Защото те й вярват безрезервно. Това е белегът за истинския талант.

Българските читатели чуват за пръв път името Здравка Евтимова през 1984 г., когато издателство “Народна младеж” отпечатва сборника “Разкази срещу тъгата”. Още тогава критиците предричат блестяща кариера на младата белетристка. Нейната упорита и целенасочена работа над езика, обратите в сюжетирането, метафоричното извеждане на подтекста дават своя резултат и днес стилът на Здравка Евтимова е разпознаваем в своята уникалност: простота на изказа, драматичност, герои от улицата, аромат на забравени селца и лица от градските низини, в чиито съдби обаче се оглеждат проблемите на цялата нация.

 

Разказите са мои приятели

Здравка Евтимова: „Разказите са мои приятели, благодарение на тях аз не съм самотна. Пиша нощно време, понякога даже не помня какво точно съм написала… За да съм сериозна все пак в очите на съпруга си, работя като преводач и редактор на английски, френски и немски език, допълвайки бюджета ни с отглеждане и присаждане на дървета. Членувам в толкова съюзи, асоциации, форуми и движения, че не смогвам да събере членските си карти в една чанта…”

 

За нея

„Кръв от къртица“ вече е българска класика

Големият успех на Здравка Евтимова никак не е случаен. Всеки, който следи развитието на съвременната литература, е усетил ювелирната точност и пределната искреност в разказите й. При съставянето на антологичния том “Иде ли?” (2018), посветен на 105-годишнината от основаването на Съюза на българските писатели, включихме именно този неин разказ. Признанието от САЩ е не само почит към нейния талант, то е признание за родната литература. И е още едно потвърждение на максимата, че в сферата на изкуствата не съществуват големи и малки народи.

Боян Ангелов, председател на СБП

 

Най-важният посланик на българското

Чрез преведените книги на Здравка Евтимова англоезичните по света се учат не само да четат за нас, но и да мислят за българите. Тя е пионерът, проправящ пътя на словото ни в англоамериканската култура. Макар и представени на латиница, нейните разкази “говорят” на кирилица.

Неда Антонова, писателка

 

Здравка е шампион

Основното е изречението, тя сътворява невероятна образна система вътре в изречението… Има писатели и описатели. Описателите описват случки, трупат страници. Писателите надмогват действителността. Разликата между победител и шампион е малка, но Здравка е шампион.

Васко Жеков, писател

 

Тя е една изключителна жена

Първото ми докосване до Здравка Евтимова беше преди време на едно представяне. Тогава тя обеща, че ще напише текст, който аз да изиграя. Вместо това, написа романа “Една и съща река”, като знае, че не може в една и съща река два пъти да се потопиш… Колко е мъничка в сравнение с мене, а колко голяма е дарбата й! И се чудиш в тази малка главичка как се събират толкова странни мисли, толкова можене, че даже в Дания и в САЩ са включили нейни текстове в учебниците си. А ние не сме, защото сме много по-учени от тях…

Татяна Лолова, актриса

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Кръв от къртица
    В моя магазин идват малко клиенти – оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи. Идват учители, които получават комплект опитни животни за часовете по биология, мяркат се и рибари, за да разровят кутиите със стръв. Ще затворя магазина, не мога да покривам загубите. Но така съм свикнала с тази глупава стаичка, с мрака и миризмата на формалин. Ще съжалявам най-много за гущерчетата, които имат очи колкото лещени зърна. Не зная какво правят с тези плашливи същества, надявам се, че не ги убиват след демонстрациите.
    Един ден в магазина влезе жена. Беше малка, свита като купчинка сняг напролет. Тя се доближи до мене. В моята тъмница белите й ръце приличаха на умрели риби. Не ме погледна, нищо не каза, само подпря лакти на щанда. Сигурно не беше дошла да купи нещо, просто й бе прилошало на улицата. Заклати се леко, каквато беше слаба, щеше да падне, ако не бях хванала ръката й. Тя мълчеше. Въобще не приличаше на моите купувачи.
    – Имате ли къртици? – изведнъж запита непознатата. Очите й проблясваха като стара разкъсана паяжина с малко паяче в средата – зеницата.
    – Къртици ли? – спрях. Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе – погледът й пареше, ръцете й се протегнаха към мене. Не можех да помогна, знаех.
    – Нямам – казах. Тя въздъхна, после изведнъж се обърна настрана без да пророни дума. Беше свита, отчаяно се стремеше да заглуши разочарованието в беззвучните си стъпки.
    – Ей, стойте! – викнах. -Може да имам къртици. – Не зная защо го казах.
    Тя спря. Погледна ме.
    – Кръвта на къртицата лекувала – прошепна жената. – Трябва да изпиеш три капки.
    Хвана ме страх. Мъка дълбаеше очите й.
    – Поне болката за малко спирала… – прошушна тя, после гласът й угасна съвсем. Вие ли сте болна? – попитах, без да мисля с колко допълнителна тежест я мъча.- Синът ми.
    Бръчиците около прозрачните й клепачи потрепериха. Ръцете й, изтънели като изсъхнали клони, се дръпнаха от щанда. Исках да я успокоя, да й дам нещо – поне чаша вода. Тя се взираше в пода, раменете й бяха тесни и още повече се свиваха в тъмносивото палто.
    – Искате ли вода? – Нищо не каза. Когато взе чашата и отпи, мрежата бръчици около очите й затрепери по-силно. – Нищо, нищо – разбъбрих се аз. Не знаех как да продължа. Тя се обърна и прегърбена закрета към вратата.
    – Ще ви дам кръв от къртица! – креснах.Жената спря. Вдигна ръка към челото си и не я сне.
    Избягах в задната стаичка. Не мислех какво правя, не ме интересуваше, че ще я излъжа. Вътре в мрака ме гледаха гущерите. Нямаше откъде да взема кръв. Нямах къртици. Жената чакаше отвън. Може би още не беше снела ръката от очите си. Блъснах вратата да не види. Порязах китката си с малкото ножче, което винаги държах в чекмеджето при моливите и хартията за писане на писма. От раничката полека започна да изтича кръв. Не болеше, ала се страхувах да гледам как се изцежда в шишето. Събра се малко – сякаш на блещукаха въглени. Излязох от малката задна стая, забързах към жената.- Ето ви – казах. – От къртица е тая кръв!Тя не проговори, взря се в ръката ми, по която все още се стичаха кървави капки. Спуснах лакътя зад гърба си. Жената ме гледаше, мълчеше. Въобще не посегна към шишенцето. Обърна се към вратата. Настигнах я, блъснах стъклото в ръцете й.- От къртица е! От къртица е!
    Взе полека шишето. Вътре като догарящ огън блещукаше кръвта. След малко извади пари от оръфаната си, отдавна загубила цвят чанта.- Не. Не ща – казах аз.>Жената не ме погледна. Хвърли на масата банкнотите и тръгна към вратата. Исках да я изпратя, или поне пак да й дам вода, преди да си отиде. Усещах, че не й трябвам, никой не й беше необходим. Останах сама в магазинчето. От клетките към мене гледаха животните. Както винаги.
    Есента продължаваше да засипва града с мъгливи дни, еднакви като близнаци с непотребните жълти листа на дърветата. Скоро трябваше да закрия магазина. Онази жена можеше да се върне. Знаех, че само ще мълчи. Едва ли синът й щеше да се спаси с кръв от къртица и все пак аз я излъгах. Беше мразовито навън. Хората бързаха покрай витрината на моето магазинче и само малчугани се спираха да погледат препарираните животни. Нямах купувачи в този студ.
    Една сутрин вратата рязко се отвори. Оная, малката женица, влезе вътре. Затича към мене. Исках да се скрия в съседния тъмен коридор, ала тя ме настигна. Прегърна ме. Беше много слаба и много лека. Плачеше. Задържах я да не падне, така безсилна изглеждаше. Изведнъж вдигна лявата ми ръка. Белегът от раната беше изчезнал, но тя откри мястото. Залепи устни към китката, сълзите й навлажниха кожата на ръката ми и ръкава на синята работна престилка.
    – Той ходи – изплака жената и скри с длани несигурната си усмивка.
    Искаше да ми даде пари. Беше донесла нещо в голяма кафява чанта. Държеше ме за ръка, не искаше да си отива. Усетих, че се е стегнала, че малките й пръсти са по-твърди и не треперят. Изпратих я, ала тя дълго стоя на ъгъла – малка и усмихната в студа. После улицата опустя. Беше ми хубаво в магазинчето. Така сладка ми се стори старата, глупава миризма на формалин. Животните бяха прекрасни и ги обичах като деца.
    Още същия следобед пред тезгяха в тъмната стая дойде един човек. Висок, приведен, подплашен.
    – Имате ли кръв от къртица? – запита, очите му, залепнали към лицето ми, не мигаха. Погледът му ме уплаши.
    – Нямам. Никога не съм продавала къртици тук.
    – Имате! Имате! Жена ми ще умре. Три капки само! – хвана лявата ми ръка, повдигна насила китката, изви я.
    – Три капки! Иначе ще я загубя!
    Кръвта ми потече от порязаното много бавно. Мъжът държеше шишенцето, капките се търкаляха бавно към дъното. После мъжът си отиде и остави на масата пари.

    На другата сутрин пред вратата на магазинчето ме чакаше голяма тълпа хора. Ръцете им стискаха малки ножчета и малки шишенца.
    – Кръв от къртица! Кръв от къртица! – викаха, кряскаха, блъскаха се.
    Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.