Борисов участва в среща с премиерите на Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия в Брюксел (СНИМКИ)

Пиян шофьор на линейка катастрофира в Пловдив

Красимир Каракачанов: Скандалите с апартаментите ми „намирисват“ на предизборна кампания

Имаме ли нова емигрантска литература?

КПКОНПИ се самосезира за скандала с апартаментите

Линейка от Червения кръст в Ирландия пристигна в Берковица

Граничари задържаха шофьор на автобус, укрил 290 000 евро на „Калотина“ (СНИМКИ)

Полицията задържа две крайпътни проститутки на 39 и 41 години

Варна има значителни ресурси от живителна течност Слънчевото греене е около 60% от годишната продължителност

Министър Вълчев: Малката криза в НИМХ ни позволи да се фокусираме върху работата му

Пращат в затвора 22-годишен, шофирал повторно без книжка

Международен турнир събира танцьори от 11 държави във Вършец

Три коли се удариха на магистрала „Струма“, един човек е в болница

Спипаха петима мъже за грабеж в Ямбол

Задържаха трима с „Мерцедес“, докато превозват 100 кг нелегален тютюн по магистрала „Тракия“

Златимир Коларов – лекарят на тялото и на духа

Изкуството винаги е било признавано да бъде едно от най-благодатните лекарства. От древни времена лечителите са въздействали на болестите в тялото и душата с музика, танц, слово. Днес талантливо написаният художествен текст притежава силно пречистващо, облагородяващо влияние.

До този извод стигнаха присъстващите в Българския културен център (София) на 26 февруари 2019 г. Пред многобройна публика проф. Златимир Коларов представи сборника си „Среднощен етюд за стари глупаци” (2019). Това са седем новели – брилянтно написани, завладяващи читателското внимание сюжети, които легитимират този жанр.

„Златимир Коларов е писател психолог, успяващ да вникне много дълбоко в човешката душевност” – каза Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели. Той определи книгата като „етюди по добротворчество”, в които красивите слова могат да лекуват понякога по-добре от лекарство. „Четем професионално създадена книга, изградена по принципите на високата естетика. Тук самотата е ключов белег – тази екзистенциална самотност напомня за трагическите резигнации в книгите на Албер Камю.”

За творбите говориха още: поетесата и белетристка Павлина Павлова, която обобщи, че Златимир Коларов е най-големият хуманист като човек и лекар, създаващ професионална литература; критикът Юлий Йорданов по оригинален начин определи мисията на автора: „Орисниците са съчетали в неговия живот Хипократ и Пегас, които си съперничат кой ще надделее”.
Какво ще намери читателят в сборника с новели?

Без да е роб на стряскащи с крайностите си персонажи, авторът умело приближава героите си един към друг и в тяхното разминаване изскача онова голямо „но”, за което Алексей Толстой казва, че държи ахитектониката на всеки разказ. Често противоречието в характера на даден образ е предимство, което читателят постепенно приема, защото един порок се заменя с друг, но колкото и тъмнотата да преобладава в нихилистичното отношение на героя към себе си, това са светли пречистващи истории… Тук е скрит талантът на разказвача – да извлече обаянието дори в дисхармонията, в трагичното, в неправдата, в черната светлина на малшанса. А описанието на женските фигури е толкова художнически достоверно, еротично изваяно, фройдистски коментирано, че се замислям дали не е време д-р Коларов да започне да рисува с новите компютърни техники профилите на тези чувствени, екзотично-привличащи негови видения. По всичко личи, че кинематографичният опит дава своите резултати: Коларов обновява стила си, разработвайки жанра на новелата – с усложнена фабула, разказ в разказа, персонажи, които се самоанализират, и вградена линия на катарзиса, присъщ по-скоро на античната есхилова драматургичност.

Четем завладяващи, автентични истории, хармонично преплели съвременност и класика – една калейдоскопична проза, която се съпреживява дълбоко от читателя и се запомня като цвят, мирис и музика на страданието.

Събитието беше украсено с няколко изпълнения на мандолинен квартет „Сезони” с ръководител Славчо Николов. Книгата вече е преведена на немски език от Румяна Захариева и предстои намирането на издател в немскоезичния свят. Оригиналната корица е дело на Ваня Абаджиева.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.