Министър Младен Маринов: Продължава издирването на Стоян Зайков, разширяваме периметъра на претърсване

Възстановка отбелязва 180 години от откриването на Взаимно училище във Велико Търново

Ивет Лалова мечтае да бъде майка

ВАС отмени Становище за екологична оценка на министъра на околната среда и водите за изменение на общия устройствен план на Община Приморско

Българка пледира виновна в Ню Йорк по обвинения в пране на пари от корупция в Мозамбик

Дара Екимова: Имам нещо много повече от гадже Сбъднах една от мечтите си - да пея с татко, казва дъщерята на Дими от "Сленг"

Израел и Хамас постигнаха споразумение за прекратяване на огъня за 6 месеца

Въоръжена група прекъсна главен водопровод в Триполи

Младен Маринов: Изяснява се каква е причината за нападението с нож срещу 16-годишно момче

Десислава Танева: Около 70 хил. дка земи са с поражения от градушки, в момента действа държавна помощ за компенсиране на напълно пропаднали площи

Германия е изхарчила рекордните 23 млрд. евро за интегрирането на мигрантите през 2018 г.

Икономист: Не е възможно да има обща минимална европейска заплата

Изтребители не се купуват на Черен петък Каракачанов единствен се осмели да каже, че асансьорните маневри за Ф-16 са прекалено скъпи за България

Какво е депресия по български?

Иво Андрич превръща моста над Дрина в туристическа атракция Забележителността в Босна е защитена от ЮНЕСКО

Мостът над река Дрина във Вишеград е построен от най-известния архитект на Османската империя Мимар Синан.

Красивото съоръжение е изградено през XVI век от Мимар Синан

Наблизо е и Каменград на Костурица

Босна и Херцеговина е с два пъти по-малка площ и почти двойно по-малко население в сравнение с България. И въпреки, че има много малък излаз на Адриатическо море и няма световноизвестни ски курорти, страната успешно развива туризъм. Основните забележителности са столицата Сараево със Стария град, запазен като че ли непроменен през столетията и най-посещаваният приказен град Мостар, с впечатляващия му мост, вписан в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В близост до моста на Дрина във Вишеград, възпят от Иво Андрич, един друг балкански гений – Емир Костурица построява град, посветен на писателя, който е известен и като Каменград, заради материала от който е изграден. А на всяка спирка в страната ни чакат и вкусни балкански специалитети.

Безспорно символите на Босна и Херцеговина обаче са два моста – този над река Дрина във Вишеград и този над река Неретва в Мостар. И двете съоръжения са защитени от ЮНЕСКО. Ако пътувате от България към Босна с кола, непременно спрете за отдих във Вишеград. Ако искате да научите цялата история на моста и неговото построяване, прочетете историческия роман на удостоения с Нобелова награда за литература писател Иво Андрич „Мостът на Дрина”. По типичния за него, трудно разбираем за хора, родени извън Балканския полуостров начин, той вплита около историята на моста съдбите на хората от Вишеград – сърби и бошняци.

Именно Андрич прави и толкова популярен мостът, за който се вярва, че е построен през 16 век от гениалния архитект на Османската империя Мимар Синан. Поръчката за изграждане на каменния мост направил роденият като християнин Мехмед паша Соколович, чиято майка според легендата живеела в християнската махала на Вишеград.

В Андричград можете да си купите традиционни сувенири или да опитате местни специалитети.

От самото си построяване строителното чудо събира и разделя местните, тъй като всъщност е най-кратката връзка между християнската и мюсюлманската махала. Освен на любовни истории и родови вражди, мостът става свидетел и на кървавото разделяне на Югославия през 90-те години, а хиляди убити са хвърлени от него в реката. За съжаление и днес местните повече го свързват с този трагичен период от историята на града.

От 2007 г. мостът на Вишеград е вписан и в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Той е с дължина от 180 метра и ширина от 6 метра. За приказното му въздействие върху туристите помага и изумруденият цвят на река Дрина под него. Арките на 9-те каменни отвора се отразяват във водите є, образувайки причудлив воден двойник на съоръжението.

Сръбският режисьор Емир Костурица, който е роден като бошняк, но впоследствие се покръства и твърди за себе си, че е югославянин, е построил по едно етно село като забележителност в двете си родини – Босна и Сърбия. Докато селището в Мокра гора е изработено изцяло от дървен материал, това във Вишеград е от камък. То е посветено на родения във Вишеград Андрич и дори официално носи неговото име Андричград. На площада на миниградчето се издига и статуя на писателя.

В Каменния град можете да си купите различни традиционни сувенири, типични за мюсюлманския свят. От красиво украсени сервизи за кафе и чаши до филиграннни сребърни изделия и книги. Целият град е изрисуван с цветни картини. В него можете да пиете кафе на пясък или да опитате местни специалитети като прословутите мини кебапчета или плескавици в местната кръчма. Или пък да запалите свещ за здраве или упокой в църквата.

 

Младежите скачат в ледените води на Неретва, за да впечатлят момите

Мостар е кръстен на най-голямата си атракция

Градът е неофициалната столица на област Херцеговина

Един от най-посещаваните градове в Босна и Херцеговина е Мостар. Той се счита и за неофициалната столица на област Херцеговина. Известен е с топлия си, средиземноморски климат и като най-горещия град в страната. Безспорно обаче емблемата на Мостар е прочутият Стари мост над река Неретва, който дава и името на населеното място. Подобно на този над река Дрина той е изграден като връзка между квартали, населени с различни етноси – мюсюлманите бошняци, православните сърби и католиците хървати.

Легендата твърди, че уникалното съоръжение, което по време на изграждането си е с най-голямата арка в света, е дело на прочутия архитект Мимар Синан. Според други източници пък е построен от ученика му Хайредин. Каквато и да е истината, факт е, че мостът, поръчан от султан Сюлейман Великолепни, е изключително красив. Той бил издигнат на мястото на съществуващ дървен такъв, за да отговори на нарасналия търговски трафик в града.

Мостът над река Неретва в Мостар е в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство от 2005 г. Въпреки, че е съборен по време на бойните действия през 90-те, той е вдигнат досущ като оригинала. При това след внимателен анализ на използваните материали и технологии, така че да не се различава по нищо от първообраза си. Дори ходенето по моста днес е изпитание заради изтърканите и изгладени камъни и заради специфичната му визия. На върха му често духа вятър, който се закача с момите и като кара девойките да придържат хвърчащите си поли и рокли със свенливи усмивки.

Мостът е оприличаван на луна заради почти сферичната си форма. Най-високата му точка се издига на 20 метра над реката. Дължината му пък е 30 метра. И днес местните младежи срещу някоя пара впечатляват туристите, а и девойките, хвърляйки се в ледените води на Неретва от арката му.

В края на юли, началото на август идва ред на професионалистите. Тогава водите на реката са малко по-топли и се провеждат състезания по скокове от арката на моста. От двете страни на съоръжението се издигат кулите „Халебия” и „Тара”, които с наречени „мостари” – пазители на моста.

Днес около моста има построена ограда, която да пази туристите от неволно падане от високо. Вдигната е след инцидент с дете.

Пространството край атракцията е заобиколено с купища сергии и магазинчета за сувенири и традиционни стоки, заведения за бързо или лежерно хапване и кафенета. Колкото по-близо до моста са, толкова повече туристи има в тях, а цените са според броя на гостите. В никакъв случай обаче в Мостар не е непосилно скъпо, така че спокойно си позволете хапване или пийване на фона на уникалната гледка.

Ако искате да снимате моста от нивото на река Неретва, можете да слезете по стълбите край съоръжението, а в хубаво време дори да направите един бърз плаж.

Като символ за религиозна толерантност, понякога за съжаление потъпквана в града, са изградените съвсем близо една до друга наблизо синегога, джамия, православен и католически храм. Нещо, с което и родната София се гордее.

В близост до Мостар се намира и старо дервишко теке край село Благай, изградено в близост до река Буна. Освен да го разгледате, край него можете и да похапнете прясна риба или просто да изпиете едно хубаво кафе с приятна гледка.

 

Местните пирамиди са по-високи от Хеопсовата

Хълмовете край град Високо са дело на природата, категорични са учените

Според откривателя им са на 12 000 години

Босна се гордее и със своите пирамиди. Макар науката да отрича възвишенията с пирамидална форма край град Високо да са дело на човешка ръка, в това категорично е убеден „откривателят им” Семир Османагич. Той самият не е учен и според специалистите е доста спорна фигура, като епитетите се градират от „заблуден” до „измамник”.

Така или иначе, хиляди се стичат да видят всяка година баирите, които са разположени на около 30 километра от столицата на Босна и Херцеговина Сараево. Освен да се изкачите върху тях и да хвърлите птичи поглед на околностите, като в този случай гледката определено си заслужава, можете и да влезете в „пирамидите”. Естествено, след като си платите входната такса от 10-20 лева на човек.

Всъщност влизате в тунели, които трява да водят към пирамидите и са изградени от човешка ръка. Според Османагич те са разкопани прези хилядолетия и след това мистериозно засипани, за да не издадат тайната на пирамидите. Той и група доброволци обаче всяко лято напредват към вътрешността на хълмовете и ги разкопават отново.

В тунелите е тъмно и влажно, а гидовете твърдят, че разширенията им, наречени от тях зали, лекуват всякакви болести. Показват на туристите и интересни съдове, направени от вид керамика, които според Османагич пазели тунелите от наводняване в древността.

Според него пирамидите са на 12 000 години. Докато редица учени твърдят, че природните възвишения наистина имат пирамидална форма, но само гледани от определена посока. Османагич пък е убеден, че най-високият баир, който той нарича пирамида на Слънцето, е издигнат от човешка ръка и със своите 220 метра е значително по-висока от Хеопсовата пирамида в Египет, който се извисява „едва” на 147 метра.

Широчината на най-голямата босненска пирамида също не била случайна, твърди откривателят є. Тя е 365 метра, колкото са дните в годината. Османагич е категоричен, че при заснемане на петте хълма с правилна форма, под които според него се крият пирамиди, три от тях са разположени на върховете на равностранен триъгълник. Снимките от високо доказвали и че така наречените пирамиди имат различна термодинамика от заобикалящата ги среда – тоест изстиват и се нагорещяват по различен начин. Което пък кара босненския Индиана Джоунс да твърди, че структурите са направени и от различен материал от природните образувания наоколо.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.