Иво Димчев, който очарова Роби Уилямс

Парис, дъщерята на Майкъл Джексън, е луда фенка на ексцентричния и универсален артист

Роден е в София и още от дете усеща, че не е като другите

„Ню Йорк Таймс“ твърди, че е „извънземен“ и „неподражаем“

Дейвид Линч казва, че е „изключителен, светът има нужда от него“

„Дали съм успял? Да, успял съм в това, да бъда свободен“, казва Иво. Би Би Си откри културната 2021-ва с него, определяйки го като „културен феномен“... след като журналистката Матия Тамейка го преследва с месеци за интервюто. Нарече го "необикновен, извънземен артист, който смесва кабаре, театър и реалност в едно“.
За необикновения талант на Иво Димчев пишат авторитетни издания като „Ню Йорк Таймс“, който твърди, че е „извънземен“ и „неподражаем“. Феноменалният Дейвид Линч казва, че е „изключителен, светът има нужда от него“. А мега звездата Роби Уилямс се скарва с жена си Аида на британския „Х фактор“ заради него... За този универсален артист, чиито спектакли са екстремно съчетание на авторски танц, театър, музика, визуални изкуства и пърформанс тепърва ще се говори у нас, където най-често е определян като „скандален“.

Роден е в София и още от дете усеща, че не е като другите, че е нестандартен в своята креативност. „Безброй пъти са ми казвали че съм луд, лигав, невъзможен, женствен, че прекалявам и тъй нататък... още много преди да стъпя на сцена. Слава Богу, всичко това на сцената се оказа добър коз - споделя Иво пред „Труд“ - От малък бях ексцентричен, играех непрекъснато, организирах безкрайни домашни шоута, обличах се безумно и екстравагантно и това ми носеше доста проблеми. Мечтаех да стана актьор“. Като тийнейджър е бил неразбран и дразнител за околните, дори е имало случай десетина скинари да се нахвърлят върху него в заключена стая и да го пребият с ритници ей така, без повод.

На сцената е от 12-годишен. Благодарен е, че е попаднал в експерименталната театрална трупа на Николай Георгиев - 4хС. „Още от началото Георгиев ни караше да бъдем себе си, да не се съобразяваме с никакви правила, да търсим нови изразни средства, да рискуваме... Мисля че извадих животоспасяващ късмет с това, че бях приет в неговата школа като дете“, коментира Иво.

Влиза в НАТФИЗ с най-висок успех на приемните изпити и е избран в класа по актьорско майсторство на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев, но напуска академията още първата година. „Беше ми лесно и да вляза, и да бъда там, аз обичам да работя с текст. Но не обичам да ми казват как трябва да го правя. Бях навикнал на голяма творческа свобода. Тодор Колев ми обясни, че то си има правила как се прави театър. От това последва и моето довиждане. А с Коко никога не съм имал проблеми“, казва Иво Димчев, който вероятно е и единственият артист, 6 пъти отказал роли в Народния театър заради това, че не му допада драматургията.

Казва, че има кармата на човек, който не се страхува да експериментира. Което го прави автоматично фаворит във всяка една ситуация. Смята, че трябва да бъде „престъпник“ и „революционер“ в разбиването на шаблоните във всеки жанр, и, че това е единственият начин да се развива един човек. Смелост и освободеност демонстрира и през 2016 г., когато обявява публично, че е ХИВ позитивен, не крие и, че е хомосексуален.

От 2001 г. изнася авторски спектакли - съвременен танц и пърформанс. „След Николай Георгиев започнах да работя с Галина Борисова (която твори в полето на експерименталния танц и театър повече от 30 години - б.а.), защото имах афинитет към танца и работата с тялото. А тя търсеше интересни ярки изпълнители. Работата с Галя, Мила Искренова (балет „Арабеск“ - б.а.) и други хореографи ми даде да разбера, че имам талант да създавам движения и сценични картини. По-късно съм специализирал танц и театър в различни институции по света. Докато не започнах аз да преподавам“, споделя Иво.

С авторските си спектакли и пърформанси той обикаля света. Като свои най-големи успехи определя участията си на най-престижните фестивали за танц и театър в света през последните 20 години. Днес е уважаван преподавател по композиция, импровизация и авторски пърформанс в академии по изкуствата в Швейцария, Германия, Белгия, Холандия, Канада, Бразилия.

През 2018 г. приема поканата на британския „Х фактор“ при условие, че изпълнява авторски песни. С парчето си „Lucky day“ предизвиква истински фурор в залата. Шокиран остава дори мегазвездата Роби Уилямс, който е в журито, подкрепя го и тв предприемачът Саймън Кауъл. Заради Иво Димчев Роби се скарва дори с жена си Аида Фийлд, защото настоява българинът да остане и след третия кръг.

Иво признава, че при него превърне ли се нещо в рутина, пробва в друг жанр, в друга форма. В последните години повече експериментира като певец, и отново е нестандартен и с ярко присъствие на сцената. По освободеността и креативността при изпълнението го асоциират с Фреди Меркюри. Изнася стотици концерти и печели милиони фенове по света, като една от най-лудите му почитателки е Парис, дъщерята на Майкъл Джексън.

„Тя ме е открила в инстаграм - разказва Иво. - Една цяла нощ слушали мои песни онлайн. След това разбрали, че имам концерт в Hotel Cafe в Холивуд след два дни и отишли. Аз след концерта разбрах, че е била там и поствала видеа от концерта в профилите си в инстаграм и туитър. Беше много екзалтирана. После станахме добри приятели. Тя често ми казваше, че в моя глас сякаш чува събрани в едно най-любимите си изпълнители от XX век.“ „Ти си отвъд тази вселена. Обожавам те“, пише му Парис.

За престоя си в Лос Анджелис, след като е живял в европейски градове като Виена и Лондон, разказва, че отива с поканата за един концерт в една галерия. Интересът към него е толкова голям, че има хора, които не успяват да влязат. Ядосани, решават да го свържат с Hotel Cafe, една от най-реномираните и легендарни музикални сцени в Холивуд. Само за две седмици разпродават билетите. Предлагат му резиденция, в която да отсяда, и всеки месец концертира там в продължение на половин година.

„След това ми залипсва европейската публика и ми писна непрекъснатото летене до Ел Ей и обратно. Реших да се върна в България, защото от тук ми е по-удобно да гастролирам в Турция и Русия, където са най-многобройните ми фенове, и в Европа. А и вкъщи си е най-добре, знаеш“, допълва той. В София по време на пандемията вечно търсещият дух на Иво намира ново поле за експеримент. Той записва актуалното парче „Корона къш, къш“, което бързо става вайръл у нас и по света.

В условията на локдаун Иво се отказва от стрийминг концертите и видеовръзките и тръгва в съвсем различна посока, която му носи небивал успех. Той започва серия от концерти по домовете на хората. В момента са над 300 и продължава да пее няколко пъти в седмицата в холовете и кухните, на рождени дни и други семейни празници. Не го вълнува финансовата страна. Казва, че при стрийминга не му допада липсата на жив контакт с публиката, а да влезеш в домовете на хората означава да влезеш в сърцата им.

След изисканите мелодични, фини, естетски пипнати песни, с които си печели милиони фенове по света, днес с парчетата „Корона къш, къш“, „Баница“, „Водка“, „Пушкин“, „Ганка“ той отново предизвиква себе си и другите, като признава, че навлиза съзнателно в балканската музика и чалгата. Но и в този експеримент си личи, че е нещо „над“ чалгата и пошлостта. „Напротив, „Корона къш, къш“ и „Баница“ също е мой стил. Аз имам чувство за хумор и голяма доза самоирония. Досега не ги бях показвал в другите си песни, но ето че дойде време да изразя и тази част от мен. Сега се чувствам по-балансиран стилистично“, споделя Иво.

„Пушкин“, което тук определят като скандално, е едно от най-успешните му парчета в новите му експерименти. „Написах песента на части. Първо бях измислил припева на английски, добавих частта на български. После имах нужда от речетатив и се сетих за това стихотворение на Пушкин - „Я помню чудное мгновение“. Така се роди тази песен - в обратен ред. Харесва ми, че трите части са различни и като стил, и като език“, разказва артистът.

Видеото го снимат в един ужасяващ студ с Жоро Манов, Крум Родригес и дрехите на Ека. После доснимат сцените на езерото, защото на Иво не му е достатъчен материалът. „Много ми допадна контрастът между двете локации. Нещо като горната и долната земя - казва Иво. - Обичам противоречията. Хората много харесаха и песента, и клипа. Това нямаш идея колко ме радва, имайки предвид колко дълго работихме върху завършването на клипа и студа, който преживяхме по време на снимките. Очевидно си е струвало усилията и трудностите.“

„Моят стил е някаква смесица от стилове. Това, че се задържах повече от година в България, се отрази добре на стила ми. Започнах да експериментирам с фолка и чалгата. Иначе продължавам да пиша любовни английски песни. Едното не пречи на другото, дори понякога приятно се допълват. Радвам се, че разширявам музикалния си речник“, споделя Иво.

Казва, че в София се чувства чудесно. Спи малко - по 4 часа в денонощието. Записва нови песни в студио, пише песни за рождени дни. Не скучае нито за миг. „Обичам да забавлявам хората, да ги карам да се чувстват по-свободни, по-безгрижни, по-малко виновни. А провокацията сама по себе си не е функционална и не ме интересува. Нямам нужда от нея. Имам нужда просто да експериментирам“, твърди артистът, който се дразни, когато го определят като „провокативен“.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл