„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Известният български генетик акад. Атанас Атанасов, пред „Труд“: Приоритетите за България са енергия, храна и здраве В света няма по-добра, по-качествена, по-вкусна и питателна храна от българската

Кои са най-подходящите храни, които трябва да консумираме? Защо българският чесън е по-полезен за здравето от китайския? Защо едва 20-30 процента от храните на нашата трапеза са български. За тези и други въпроси разговаряме с известния генетик акад. Атанас Атанасов. От него научаваме и интересния факт, че през 1920 година столетниците у нас са били 30 000, а сега са под 300.

– Акад. Атанасов, Вие сте широко известен и признат не само у нас учен-генетик с богат преподавателски, практически и теоретичен опит. В многообразието на вашите интереси е и развитието на генетичните биотехнологии и на геномиката на растенията у нас. Не влиза ли науката в света в противоречие с качеството на продуктите и здравето на хората?
– Най-подходящите храни за всеки човек са тези, които дава неговата родна земя. Когато семето е българско, когато е създадено и расло тук, а и от него се създават продукти, то влияе по един начин на здравето на българина. Когато консумираме чужди храни обаче, които за голямо съжаление са дори 70-80% от трапезата ни, нещата изглеждат по съвсем различен начин. Не искам да кажа, че продуктите от внос не са качествени, а че това, което расте тук и смуче жизнени сили от българската почва, кореспондира с нашия генетичен баланс. Вземете например българския чесън. Той действа много добре на българина, а по магазините често се продава китайски. А той има друг вкус,различно съдържание на макро и микроелементи. Те сигурно са полезни, но много от тях просто са несъвместими с нашия организъм. И когато процентът на вносни продукти е голям, се стига до дисбаланс. Цитрусовите плодове например могат само да допълват менюто ни със съставки, които българските плодове и зеленчуци нямат. Но недопустимо е да ядем чужди ябълки, круши, репички, картофи и боб, а само 20-30% от менюто ни да са български плодове и зеленчуци. Необходимо е да има предимно наши продукти. Това се отнася и за месото, млякото и техните производни. А трябва да си задаваме и въпроса- какъв е произходът на тези продукти, къде и как се съхраняват, как идват на нашия пазар… Вземете за пример чая. Сънародниците ни днес купуват хиляди видове от него, произведен е в различни точки на света. В същото време забравиха за шипковия чай. А именно шипката е с много съдържание на витамин С и е един от най-бързодействащите и най-ефективни антиоксиданти. Отново трябва да се върнем и да ползваме опита на народната медицина, но използвайки съвременните научни методи. Китай е най- добрият пример за това. Там хората по емпиричен път са били наясно със значението на дрена, на дивите ягоди, на боровинките, които имат едни от най-полезните качества.

– Как тогава можем да опазим нашите продукти, нашите растения? Имаме ли ресурси за това ?
– Трябва да създадем специфична генетична банка. И ако е необходимо да се отделят милиони, но да се запазят ценните за страната растения, да се проучат кои райони са най-благоприятни за тяхното култивиране, за да ги съхраним по естествен път и ги използваме. Недопустимо е фирми от Италия да ги търсят, да поръчват на ромите да ги берат, а те да ги късат и изтръгват по начин, който намалява нашето биоразнообразие. Това е нелицеприятната сегашна действителност. Затова е задължително създаването на генетична банка. Така ще се запази здравето на българина и ще се гарантира бъдещето на страната. Защото това е утрешното богатство на България, нейният утрешен петрол, нейното утрешно злато. Природните продукти ще спасяват човека и планетата. И това би трябвало да се превърне в догма.

– Тук е мястото да ви попитам за основания и ръководен от Вас съвместен геномен център към Софийския университет. Започнахте много силно, а какво е положението сега ?
– Работата на Центъра стартира през 2007 г. като дружество между Софийския университет и Селскостопанска академия. Целта беше да се хвърли мост между образованието, науката и бизнеса. След преобразуването на Центъра в ЕООД през 2010 г. той стана собственост изцяло на Софийския университет. По този начин привидно сме самостоятелни, но на практика не сме, тъй като сградата, апаратурата и съоръженията са държавни. И тъй като от малко се оказахме голямо предприятие, това ни върза ръцете да кандидатстваме с проекти по различни национални и европейски програми, защото трябваше да осигуряваме съфинансиране от 50%. Преди три години обаче швейцарската компания „Юниверсал Бългериън инвестмънт“ закупи 30% от Геномния център. Целта беше да възстановим старата слава на българските сортове пшеница и слънчоглед, като стъпим на опита на Държавния замеделски институт в Генерал Тошево и там изградим мощна материална база. Започнахме много успешно и за кратко време достигнахме до първите сортове пшеница и слънчоглед. Но за съжаление преди няколко месеца швейцарската фирма се оттегли от България по неизвестни причини. А ако бяхме продължили, щяхме да получим нови наши сортове и нямаше големи мултинационални компании като „Синджента“, Пионер“ и „Монсанто“ да навлизат все по-мащабно в България с техните семена. Това е особено важно, защото семето не е само храната на българина, то е и национална сигурност и суверинитет. Аз залагах големи надежди на тези разработки, но за съжаление оттеглянето на швейцарската фирма ни прекърши крилете.

– Наистина е жалко, но българските учени са се доказали не само като отлични специалисти, но и като хора упорити и със силен дух. Вероятно имате и други проекти?
– Преди година се срещнахме с професор Ерик Вердин, директор на „Бък“. Това е единствената институция в света, която изучава дълголетието на човека. В резултат на срещите и разговорите ни се роди инициатива за създаването на подобен център в България. От една година водим усилени преговори. Когато разговарях с професор Вердин се опитах да насоча вниманието му към три ключови факта. В света няма по-добра, по-качествена, по-вкусна и питателна храна от българската. Няма и по-качествена вода от нашата. Страната ни притежава 40% от минералните извори на Европа, при това с различно съдържание. Освен това тук има един особен вид енергия, която Господ е дал на нашата земя. Дали защото е създал различни почви и специфичен климат, но факт е, че тук има енергия, която ние сега наричаме квантова енергия, квантова физика, квантова химия. Тук текат процеси на атомно равнище, които най-вероятно дават отражение както на храната, така и на водата. Но всичко това засега остава неексплоатирано. Дано успеем да реализираме идеята и изследваме съвместно полезните свойства на нашите български храни, като се започне от билките, които се отличават с високо антиоксидантно съдържание. Те притежават такава комбинация от витамини, феноли, каротеноиди, която потиска свободните радикали, най-съществената причина за стареенето. При това не забравяйте, че България е четвъртата страна в света по износ на билки.

– Оказва се, че качеството на храната е пътят към дълголетието. Така ли е?
– В голяма степен тя е определяща. В стомаха на всеки човек се извършва огромен обмен на информация и в резултат на това с кого обменяте информация ние ставаме или по-здрави, или се разболяваме. Именно микроорганизмите в стомаха ни засилват или отслабват нашата имунна система, с която пък са свързани всички заболявания. Има значение как и в каква обстановка живеете, кой е началникът ви, какво семейство имате, с кого се срещате, как се разбирате с колегите, как приемате обществото, потиснат ли сте, в депресия ли сте и т.н. Всички тези обстоятелства оказват влияние върху здравето и дълголетието. Аз съм си задавал въпроса как се е хранил българинът, че до 1920 г. при население малко под 5 милиона души в страната е имало 30 000 столетника, а сега са под 300. Това е страшно съотношение. А днес сме и на първо място по хронични заболявания- сърдечно-съдови, рак, диабет. Аз участвах в създаването на национални секторни програми в земеделието, но оттогава изминаха 6-7 години и няма никакво движение напред.

– Естествено се натрапва въпросът- къде е държавата в този тревожен процес?
– Аз пък ще попитам: Има ли Селскостопанска академия днес? Кой ще очертае днешните проблеми? Как да се направят модели за биологично земеделие? Ще се създадат ли кооперации за тях? Кой ще изработи съвременните дозировки за хранене? Кои са най-подходящите породи животни за отделните региони? Кои съвременни сортове ще внедрим, защото днес пшеницата ни е по същество фуражна? Можем ли да създадем борси, които да облекчават родните производители, а да затрудняват вносителите? Какво пречи Селскостопанската академия, петте аграрни университета и БАН със своите 15 института, които допълват изследванията на ССА, да се обединят и работят по националните приоритети ? И още нещо. Имаме 1500 огромни арендатори и 200-250 хиляди дребни производители, които се чудят как да избегнат държавния контрол и регулации. По време на една инициатива в Аграрния университет за биоземеделие самите производители казаха, че половината от тях са шарлатани- твърдят, че произвеждат биопродукти, но си торят с каквото и както си знаят. Освен това не всички от сертифицираните органи са на нужното ниво. Пък и наука за биологично земеделие почти няма. Аз непрекъснато апелирам да помислим за развитие на биологичното земеделие, но отново с помощта на науката и технологиите.

– Вие често говорите за двата основни приоритета за България- енергията от една страна, и храната и здравето – от друга. Разяснете на читателите своята мисъл.
– Обобщено казано това означава безопасност и национален суверенитет. Ето ви пример с пшеницата. В края на миналия век беше 100% българска, сега само 30-40 процента от семената са наши. За другите продукти изобщо не ми се говори, там достигнахме до няколко процента. Ние ставаме уязвими. Ако утре, не дай Боже, стане някакъв катаклизъм в света, България няма какво да засее, за да изхрани населението си. Северна Ирландия само заради Брекзит се чуди как да създаде собствени семена, защото досега ползваше английски. И тя се подготвя, а ние ?

– Много тревога и загриженост има във вашите мисли. Препоръчайте ни тогава как да се храним и с какво, за да се доближим поне малко по здраве до нашите предци.
– Когато свършат ензимите, свършва и животът. Затова най-важни са плодовете и зеленчуците. Те доставят най-пълното съдържание на антиоксиданти и на ензими. Това не означава, че не трябва да се консумира месо, мляко и т.н. Не се лишавайте от нищо. Всяка липса води до заболяване. Моят съвет е да ядете от всичко по малко. Човек може да мине и с една ракия, но все обичаме да казваме, че „Без една мога, но с една не мога“. А при претоварване на организма се получават мутации. Те не са резултат от яденето на нещо грешно от време на време, а от продължителната консумация. Когато натрупваме в организма си отрови, след 5-10 години се получава една мутация, след това втора, а натрупат ли се повече от шест мутации на различни места, клетката се променя и се стига до туморен растеж. Така че, колкото по-качествени продукти се консумират, толкова по-чисти съставки ще влизат в организма, които ще потискат мутационния процес. Накрая още нещо. Китайците са казали, че щом човек има 32 зъба, значи 32 пъти трябва да сдъвче храната. В слюнката се съдържат най-силните ензими и още тук се унищожават 50 на сто от зловредните, болестотворните микроорганизми. Така че яжте по-малко, бавно, с приятни хора и заредени с хубави мисли.

– А на децата какво ще препоръчате? Те все повече се увличат по вносни, но и наши продукти с добър вкус, но със съмнително за здравето съдържание.
– Всичко трябва да започне от образованието. Децата освен познатите дисциплини, трябва да се учат на ценности- духовни, семейни, хуманни и т.н. Тук влиза и отношението към храната, която определя здравето. Тук е и спортът, не интензивният спорт, а навикът да се движиш. От най-ранна възраст децата трябва да знаят какво и как да консумират.

Интервюто е съвместна публикация с Национална инициатива „Единение“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.