Светослав Иванов, водолаз и технически директор на ECO. BG, пред „Труд news“: Правим първия технологичен изкуствен риф в Черно море

Завръща се подводният живот в замърсени преди кътчета по крайбрежието

Войната е пагубна и за хората, и за морската флора и фауна

България е напът да се сдобие с нещо непознато в акваторията на Черно море - технологичен изкуствен риф, който ще подпомага възстановяването на морската екосистема, ще изпълнява научна мисия и ще е притегателно място за водолази. С пионерската задача се е заел стартъпът ECO.BG, обединяващ експерти, посветили живота си на морето и вярващи, че технологичното развитие трябва да служи в подкрепа на природата. Рифът ще е легендарният бивш правителствен кораб „Атанас Димитров“. В края на миналата година ECO. BG придоби строения у нас през 1969 г. 34-метров хидробус, от чиято палуба през 1976 г. Тодор Живков е наблюдавал откриването на Аспаруховия мост във Варна. Сега тече подготовката му за нов живот под водата. Какъв ще е той, как историческият плавателен съд ще помага на учените и на рибарите, какви са предизвикателствата пред завършването на проекта, по-чисто ли става крайбрежието ни и как войната в Украйна влияе върху морската флора и фауна, разговаряме със Светослав Иванов - експерт по подводно инженерство, дългогодишен професионален водолаз и технически директор на ECO.BG.

- Как и кога се роди идеята да направите технологичния изкуствен риф, г-н Иванов? 
- Идеята се роди спонтанно като продължение на работата, което свършихме преди 2 г. по проект за картиране на зоните по Натура 2000. Имахме възможност да обследваме цялото Черноморие. Направихме стотици гмуркания, част от които бяха по естествени рифове. Тогава за мен се избистри картината за нашето море. От 30 г. съм водолаз, наблюдавал съм еволюцията на морето през този период. Дъното е като пустиня и всеки риф е оазис в нея, там се концентрира много живот. Така решихме - правим технологичен изкуствен риф.

- Къде по нашето Черноморие има естествени рифове?
- Доста са, повечето са на Юг, но и на Север има няколко. Най-богатият е на Аладжа банка, точно пред Златни пясъци. Това е едно от интересните места за гмуркане. По крайбрежието ни има и доста потънали кораби, които са се превърнали в изкуствени рифове. Повечето са от Втората световна война. След като Съюзниците са затворили Дарданелите, тук са останали доста немски кораби, които са били затопени по нашето крайбрежие. Същото се е случило и по Дунав, където при сегашния спад на нивото виждаме интересни артефакти. Нашият шелф се простира далеч от бреговата линия и е много плитък, затова много от потъналите кораби са на достижими за водолазите дълбочини.

- Колко потънали кораби има по нашето крайбрежие?
- В алманаха на Владо Станков са описани над 300, но реално са доста повече, ако добавим и тези от древността. Извън тях, преди стотина години известен варненски рибар - Тодор Кемера, първи е започнал да гради изкуствени рифове. Направил го, защото му било трудно да лови достатъчно попчета в каменистите места. Започнал да събира големи камъни, свързвал ги с вериги и ги хвърлял през борда на лодката си. Така създавал естествени нови местообитания за попчетата, които били прехраната му. В днешни времена колеги от Бургас подеха инициативата с потапянето на корабите „Пионер“ и „Чавдар“, за да станат изкуствени рифове. Ние решихме да я продължим и да я доразвием.

- С какво Вашият проект за изкуствен риф е по-различен от досегашните? 
- С това, че ще направим задълбочени изследвания на грунта, ще установим количеството и разнообразието на флората и фауната. След като потопим кораба, на определен от биолозите интервал от време ще се правят обследвания, за да се проследи линията на развитие. Рифът привлича много живот, но трябва да се установи дали някои от местните видове няма да бъдат подтиснати от други, потърсили пристан там. Покрай работата си с биолозите видях, че в една шепа тиня има цял микрокосмос. Рифът ще бъде оборудван с множество сензори, които ще следят физико-химическите параметри на водата, ще поставим и камери, чрез които ще наблюдаваме екземплярите. С помощта на изкуствения интелект може да се извади картината от окраската на дадена риба и при следваща среща да сме сигурни, че сме видели точно нея. Методът се прилага при преброяването на делфините. Снимат се гърбовете и гръбния им плавник. По формата и белезите, които са индивидуални, всеки делфин получава номер. За Черно море има база данни и чрез нея се проследяват живота и миграцията на бозайниците.

- Защо избрахте бившия правителствен кораб „Атанас Димитров“? 
- Попаднахме на информация, че Българския морски квалификационен център ще го продава на търг. И решихме да действаме. БМКЦ и сега ни помагат логистично.

- На какъв етап е проектът за потапянето на кораба?
- В подготвителна фаза сме. В момента обезопасяваме кораба. Преди да бъде потопен, той трябва да стане напълно неутрален по отношение на морската среда - да се разчисти цялото обзавеждане и оборудване и да остане буквално един скелет. Тъй като е железен, ще бъде третиран със специален микроцимент, който ще намали значително корозията и ще наподобява повърхностната структура на естествения риф, за да се улесни прикрепването на миди и други морски организми.

- Помагат ли ви доброволци, спонсори, институции?
- Подписахме споразумение за сътрудничество с ВВМУ „Никола Вапцаров“ и това лято над 30 първокурсници - бъдещи корабни механици, помогнаха за демонтажа на агрегати, машини и инсталации. За тях това беше ценен опит. Помогнаха ни и доброволци от клуб „Приятели на морето“. Проектът трябва да се съгласува с редица институции - Морска администрация, ВМС, Басейнова дирекция, Институтът за подводно наследство, а одобрение за финалния вид на кораба преди потапянето трябва да даде РИОСВ. Където сме потърсили контакт досега, получаваме уверения за сътрудничество и адмирации за идеята. Имаме партньори и от морския бизнес, които помагат, но напоследък времената станаха изключително трудни за всички.

- Какъв е планът за успех тогава?
- Няма да успеем да обезпечим сами цялата инициатива, затова ще кандидатстваме за европейско финансиране. Има няколко програми, по които можем да го направим. По груби сметки само потапянето ще струва 2 млн. евро, а след това трябва да надградим с оборудването за научната част. Планираме да разширим екипа си с още 6-7 членове, водим преговори и за международно участие с партньори, които имат опит в такива проекти.

- Къде ще бъде потопен корабът и на каква дълбочина?
- Дълбочината е ясна. Тя ще е от 23 до 30 метра, тъй като след 20-ия метър се гмуркат водолази на напреднало ниво. Обектът ще е идеален за тренировъчен център. Локацията обаче зависи от множество параметри. Основните са типът на грунта и преобладаващите течения. По нашето крайбрежие грунтът е тинест заради близостта на делтата на Дунав. Търсим място, където дъното има нужната товароносимост, за да не потъне корабът в тинята и където можем да го разположим по подходящ начин спрямо основните течения, за да не се пълни със седименти.

- Има ли по Северното Черноморие такива места или интелигентният изкуствен риф ще бъде на Юг? 
- Борим се да е на Север, за да има разнообразие, макар че в този район преобладават тинести пясъци, а на Юг има повече места за гмуркане.

- Рифът ще се ползва ли за туризъм?
- Да, ще се ползва за водолазен туризъм за напреднали. За целта обезопасяваме всички части от кораба, а пространствата с ограничен достъп преоформяме така, че да имат поне два изхода. Според мен, най-доволни от новия риф ще са рибарите, тъй като информацията от сензорите и камерите ще се качва на сателит, ще е свободно достъпна и те ще получават в реално време данни дали има риба в района.

- Има ли в Черно море други такива технологични подводни рифове?
- Не. В Средиземно море съм се гмуркал в няколко такива. Там с камери охраняват подводните си резервати. Но нашата първа цел ще е научна, после охранителна и занимателна. Защото науката не може да се сложи на кантар. Хората, които правят открития, успяват, защото имат въображение. Когато им сложиш финансови окови, то се стопява. А плодовете от такива проучвания идват във времето, не изведнъж. Вярвам, че стореното днес, ще доведе до огромно развитие след години.

- Войната в Украйна поставя всички черноморски страни в изпитание. Танкери и други кораби бедстват след атаки. Дронове и части от тях намират ВМС пред българските плажове, където в началото на сезона имаше и мазутно замърсяване. Как се отразява това на морската флора и фауна?
- Всяка война се отразява пагубно и на хората, и на морските обитатели. Концепцията за войната ми е напълно чужда. Разбирам защо воюват - за да печелят пари. Това е в основата на всяка война, всички други оправдания са прикритие. Завършил съм банково дело. Един от професорите ми, който често правеше счетоводни експертизи по различни съдебни дела, ни повтаряше: „Не се интересувайте от друго, освен от пътя на парите. Следвайте ги и те ще ви заведат на правилното място.“ Днес концепцията за света с всичката тази либералност, според мен, е грешна и не води към добро.

- Защо, според Вас, през последните години има толкова обилен цъфтеж на фитопланктон, който обагря Черно море в тюркоаз?
- За да цъфти фитопланктонът, трябва да има какво да яде. Храни се с фосфати. Когато те свършат, планктонът умира и морето се избистря. През последните година цъфтежът продължава много по-дълго време. За мен изводът е ясен - произвеждаме повече боклук, който отива в морето и подхранва фитопланткона. Той произвежда кислород, когато има слънце. Но и се размножава. А през нощта не фотосинтезира, а само консумира кислород. Това застрашава някои видове дънни риби, случват се замори. А някои видове фитопланктон отделят и токсини, които влияят пагубно върху рибите. Но има и положителни тенденции.

- Какви са те? 
- Завръща се подводният живот по замърсени преди кътчета по Черноморието. Те вече изглеждат така, както бяха преди 30 г. Живот кипи в тях, а беше почти изчезнал. В Созопол, например, където направиха пречиствателната станция, имаше един залив, който преди време беше тотална клоака. Сега водата там е бистра и мястото става за гмуркане.

 - Кои са най-чистите точки по Черноморието?
- Най-чистите точки са на местата, изложени на силни течения, защото те прочистват крайбрежните води. Също и на местата, които са далеч от устията на реки. Зоните до устията са най-застрашени, защото освен индустриалното замърсяване, хората масово си хвърлят боклуците във водата. Манталитетът на българите по отношение на екологията е отчайващ. Като доброволец съм участвал в почистването на язовир Въча. Там постигнахме резултати не заради самата физическа работа, а след като направихме кампания по малките притоци и дерета и убедихме местните общини да поставят казани за боклук, като получават бонуси, когато съдовете се запълнят.

- Обучението или глобите са правилният метод, за да пазим природата? 
- Работил съм 15 години в Норвегия като офшорен водолаз, също в Холандия, Германия. Принципно вяра в човешкия род нямам, защото човеците са като вируси. Въпросът е какво лечение се прилага. Когато им спреш лечението, т. е. глобите, те масово нарушават правилата, независимо къде живеят. В другите държави има солидни глоби и контрол. Тук проблемът е, че някои се отървават поради ширещата си шуробаджанащина.

- Правил сте подводен оглед на „Вера Су“ - корабът, който заседна през есента на 2021 г. край Камен бряг. Отне месец, за да бъде изваден от скалите. Защо?
- Първият опит за спасяване на кораба беше правилен, но прибързан. Вторият успя.

- Морска държава ли е България, след като няма нито един спасителен кораб?
- Отговорът не е еднозначен, защото преди всичко е важна организацията. Ще дам пример в държавата Израел. Когато се е сформирала, тя е била обградена с врагове, без особени сили и средства за противодействие. Вместо тежки кораби, са купили 50 катера, всеки с по две ракети на борда. И при вражеска атака от две страни, са реагирали с тях срещу големите кораби. Все едно да отпушиш кошер с пчели. Победили са. В Норвегия пък пресушиха морска територия, за да обезопасят аварирал през 70-те години на миналия век руски ракетен крайцер. Участвах в тази операция. Крайцерът е трябвало до стигне до Индия, но в много лошо време се откачил от буксира и потънал край брега. Лошото е, че за стабилност руснаците напълнили кила му с огромни количеста живак, защото той е тежък, но не заема много място. Корабът години наред е бил под непрекъсат мониторинг, който в един момент установил, че по корпуса вече има ръжда. Така започна операцията. Първо оградиха залива с камъни, после положихме геотекстил, изградена бе стена, водата от района бе изпомпана и в крайна сметка крайцерът остана на сухо, след което товарът му бе изваден безопасно. За норвежците риболовната индустрия е ключова и те я пазят. А днес ние строим големи военни кораби, които вече са изживели времето си, видно от войната в Украйна.
 
- Като дългогодишен водолаз кажете, защо най-голямата заплаха за мидите - рапаните, станаха толкова малки?
- Винаги се смея, когато казват, че рапаните са изяли мидите по крайбрежието. Вадил съм рапани навремето, докато бях студент. Бяха едри, няколко парчета правеха килограм. И мидените полета, където ги ловяхме, бяха огромни. После започна тралирането. При такава дълбока оран тинята от дъното се надига и задушава всичко. Уловът на рапани е много по-ефективен, но мидите филтрират мръсотията и умират. А рапанът еволюира, за да се съхрани. Сега екземплярите са много по-малки, издребняха с годините като защитна реакция. Дънното тралиране е бич за морето, независимо дали се ползва за улов на рапани или риба. Затова у нас то е забранено. Разрешените бийм тралове също вредят, защото тежката греда, на която се държат, оре дъното. Единственият щадящ трал е пелагичният, но за контролирането му е нужно оборудване и много риболовци предпочитат по-лесния вариант.

Светослав Иванов е магистър по банково дело, но от 30 години е превърнал хобито си - гмуркането, в професия. Работил е в Института по океанология при БАН. Собственик е на водолазната компания H20, която се занимава у нас и в чужбина с подводна кораборемонтна дейност по газопроводи, нефтопроводи, вадене на потънали обекти, брегоукрепване и др. Има солиден опит като дълбоководен водолаз в Норвегия, Германия и Нидерландия, а сега е и технически директор на ECO.BG - компания от съмишленици, посветили се на мисията за създаването на първия интелигентен изкуствен риф в Черно море.