Стоян Панчев, икономист, пред „Труд news“: Вносът на работници води до заместване на местното население с чуждо

Искам най-сетне да видим управление, което сериозно се заема с агресивни мерки за увеличение на естествения приръст в страната

Бюджетът за 2026 г. вече е приет, но предстои по-важното – подготовката на бюджета за 2027 г. С въпроси трябваше ли бюджетът за настоящата година да бъде с дефицит от 5,7%, трябваше ли да бъдат премахнати ковид добавките от пенсиите, удачна ли е реформата с плащането на осигуровки от държавните служители, необходимо ли е повишаване на детските и майчинските, правилна ли е политиката за облекчаване на вноса на работници от държави извън ЕС се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, бюджетът за 2026 г. е разработен при очакван дефицит в размер на 5,7% от брутния вътрешен продукт. Смятате ли, че това е правилно решение?
- Смятам, че е правилното решение и още повече обръщане на дългогодишна негативна тенденция в бюджетната политика - тази на прикриване на реалния размер на дефицита. Неведнъж съм твърдял пред вас и то на практика беше публична тайна, че години наред, поне от 2024 г., реалният размер на дефицита се манипулира с цел привидно изпълнение на маастрихтските критерии за влизане в еврозоната. Затова всъщност би било много важно новото правителство на Румен Радев да покаже, включително чрез изпращане на данни към Евростат, че размерът на дефицита за 2025 г. е не 3,5%, както са официалните данни в момента, а по различни оценки над 5%. Според мен това е една от важните задачи пред Министерство на финансите, освен подготовката на Бюджет 2027.

- От новите пенсии бяха премахнати ковид добавките от малко над 30 евро, но при старите пенсии тези добавки останаха. Правилно ли е едни хора да получават по-високи пенсии от други при един и същи трудов стаж и осигурителен доход?
- Предвид значителния бюджетен дефицит и факта, че Ковид-19 пандемията е отдавна в миналото, най-правилно би било добавката да се премахне за всички пенсионери – и настоящи, и бъдещи. По същия начин, както например бяха премахнати преференции при ДДС за редица бизнеси със същата обосновка. Наясно съм, че в крайна сметка е преценено, че политическата цена за такъв ход е твърде висока за отсрещната полза, но предвид високото доверие и ясния демократичен мандат – не би трябвало да има подобни притеснения. Аз очаквам по-смели действия от това правителство и по-малко притеснения с популистки уклон.

- Държавните служители на две стъпки от 1 август и от 1 януари 2027 г. ще започнат сами да плащат осигуровките си, но заплатите им ще бъдат повишени, така че нетно парите им да не бъдат по-малко. Това обаче ще доведе до по-високи пенсии за държавните служители. Необходимо ли беше да се прави тази реформа?
- Да, тази реформа беше необходима, защото създава по-голяма прозрачност и поставя държавните служители при сходни правила с тези в частния сектор. Досега държавата едновременно беше работодател и поемаше изцяло осигурителните вноски, което създаваше изкривяване и затрудняваше реалното сравнение на възнагражденията между публичния и частния сектор. Разбира се, начинът, по който е реализирана реформата, поражда и основателни въпроси. След като брутните възнаграждения се увеличават така, че нетният доход да остане непроменен, автоматично се увеличава и осигурителният доход, което впоследствие ще доведе до по-високи пенсии за тези служители. Това означава допълнителен бъдещ разход за пенсионната система, който трябва ясно да бъде отчетен. В по-дългосрочен план това представлява една кръпка на вече сериозно скърцаща пенсионна система – знаем за големите дефицити в държавното обществено осигуряване, които достигнаха 44% или 6,48 млрд. евро с току що приетия бюджет за 2026 г. И тук, както на други места, са нужни много по-смели действия.

- С бюджета за настоящата година размерът на изплащаните детски, помощи за ученици, обезщетения за майки през втората година от майчинството остават без промяна. Смятате ли, че с бюджета за 2027 г. те трябва да бъдат повишени?
- Трябваше да бъдат повишени още с бюджета за настоящата година и със сигурност, дори двойно за 2027 г. Като тези плащания не трябва да се разглеждат като самоцел или като типичната популистка политика – ала великденски надбавки за пенсионерите, а като част от много по-мащабна политика за обръщане на демографската катастрофа в страната. Големият ми апел към правителството е най-сетне да видим управление, което не само говори за демографска политика, но сериозно се заема с агресивни мерки за увеличение на естествения приръст в страната. За съжаление на този етап не виждаме нито усилия за връщане на българи от чужбина, нито фокус върху раждаемостта. Напротив продължава се с ескалацията при вноса на работници от третия свят, вместо фокусът да е върху демографията – това в дългосрочен план знаем, че води до заместване на местното население с чуждо, както се вижда ясно в Европа. И в този ред на мисли, значително по-голям бюджет за подобни разходи със сигурност трябва да е част от политиката по въпроса.

- Представители на бизнеса изразиха остро възражение срещу вдигането на максималния осигурителен доход до 2300 евро. Удачно ли е повишаване на този праг в средата на годината, по-точно от 1 август?
- Разбираемо е недоволството на бизнеса, в крайна сметка това увеличение означава допълнителни административни разходи за персонал за определени сектори и позиции, но не намирам аргумента с времето на въвеждане за особено убедителен. Бюджетът не се приема в едно или друго време за удобство на представителите на някаква част от бизнеса. Пределно ясно трябва да им бъде, че при стеклите се политически събития от края на миналата година до днес положението ще е такова, каквото го виждаме. А именно – с бюджет приет през лятото на 2026 г., вместо в края на 2025 г. Изобщо, смятам, че в последните години безкрайно се прекалява в опит да се удовлетворяват различни искания и дори прищевки на работодателските организации. Стигаме дори до ситуация, в която исканията може да са полезни за техния бизнес, но вредни за икономиката на страната като цяло.

- В бюджета за 2026 г. е записано, че минималната работна заплата ще остане на сегашното ниво от 620,20 евро до приемане на нова формула за определянето й. Добър вариант ли ще бъде минималната заплата да остане на сегашното ниво и през 2027 г.?
- Истината е, че минималната работна заплата все повече се използва като инструмент на данъчното облагане и съответно за все повече работещи има по-малко значение от преди. Особено когато с изключително бързо темпо точно тези работещи са заменяни от на практика по-евтини вносни работници от трети страни. Така или иначе, намирам за правилно премахването на досегашната формула, в която нямаше особена логика.

- С бюджета управляващите предлагат и промени в Кодекса за труда, като идеята е стажът да се изчислява и на часове? Как това ще се отрази на правата на работниците, има ли практика стажът да се изчислява на часове в други държави от ЕС?
- С това решение виждаме затварянето на една малка дупка в трудовото законодателство, която работеше в полза на част от заетите и на практика по заобиколен път ощетяваше други. Намирам решението за правилно, особено в контекста на големия бюджетен дефицит и проблемите на държавното обществено осигуряване. И това е нещо, което гледам през призмата – по-добре затваряне на такива дупки, отколкото вдигане на данъчните и осигурителни ставки. Основният риска е, че борейки се срещу злоупотреби с 4-часовата работна седмица, могат да бъдат засегнати хора, които наистина работят на непълно работно време. Макар че, за много от тях – особено младежи и студенти – по-големият проблем е вносът на работници.

- Неотдавна Министерският съвет прие промени, които целят облекчаване на правилата за наемане на сезонни работници от държави извън ЕС. Това ли е правилният подход – на пазара на труда да бъдат вкарани повече чужденци, които са готови да работят на ниски заплати?
- Облекчаването на режима и на практика продължаването на политиката на предишните правителства в тази сфера е най-отчетливата и най-значима грешка на новото правителство. Не мога да скрия разочарованието си, че вместо порочната практика за замяна на български работници с такива от третия свят да бъде спряна тя се улеснява и забързва. Огромна грешка на правителството на Румен Радев. Ние в ЕКИП публикувахме проучване за тази нова практика и за притеснителния темп на нейното разпространение и засилване. Става дума за почти изцяло ниско квалифицирани кадри, само 2-3% са такива със специални знания и умения. Бройката им непрекъснато расте като последната информация на Министерството на труда и социалната политика показва, че само за първата половина на 2026 г. са внесени толкова работници, колкото през цялата 2024 г. Данните показват, че в секторите с внос виждаме спад на заетостта на местните работници, които са основно младежи и хора от малцинствата, но все повече и други работници с по-дълъг стаж и установени работни места.

- Управляващите казват, че са необходими мерки за намаляване на бюджетния дефицит, но възможността граждани да купуват държавни ценни книжа, което би намалило разходите за обслужване на държавния дълг, беше отложена за началото на 2028 г. Кой печели от това отлагане? Какви ще са ползите за хората, ако могат да купуват ДЦК?
- Не съм сигурен каква е причината за това отлагане, но още от момента на предлагане на тази мярка аз съм скептичен към нея и я разглеждам като проявление на проблемите с публичните финанси. Логиката е, че когато беше предложено купуването от граждани на български ДЦК, все още течаха манипулации и прикриване на реалния размер на бюджетния дефицит и подобни предложения подсказваха на по-наблюдателните колко тежко е положението на хазната. Според мен подобна мярка по-скоро лекува симптомите, отколкото причините за проблема. Ако държавата стигне до положение да разчита все повече на спестяванията на собствените си граждани, за да финансира нарастващи дефицити, това не е признак за здрави публични финанси, а за задълбочаваща се зависимост от нов дълг. Рискът е, че подобни инструменти могат да създадат усещане, че бюджетните проблеми са решени, докато всъщност единствено се сменя източникът на финансиране. Истинското решение остава същото – ограничаване на разходите, намаляване на дефицита и връщане към политика на фискална дисциплина, а не търсене на нови кредитори, независимо дали са банки, чуждестранни инвеститори или български граждани.

- Депутати от „Прогресивна България“ предложиха и частните болници да купуват лекарства чрез обществени поръчки. Това ще спомогне ли за ограничаване на разходите в здравеопазването? Необходими ли са и други промени в тази посока?
- Едва ли ще свърши много работа сама по себе си. В ЕКИП разполагаме с данни за над 40 месеца НЗОК-плащания, сравнявайки държавни/общински болници (обвързани с обществени поръчки) и частни (необвързани). Разликата в ценовата вариация между двете групи е нищожна, около 8,8% срещу 9%, което е практически неразличимо. С други думи, самият процедурен режим за възлагане не е това, което държи цените близки едни до други. Това, което реално го прави, е друг механизъм - таванът на средно претеглената цена по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, който вече важи и за държавни, и за частни доставчици на едни и същи продукти. Там, където той действа стабилно, разликите се свиват независимо дали болницата купува по Закона за обществените поръчки или не.

- Управляващите заявиха, че няма да вдигат данъци, но от 1 август вдигат с 30% цените на винетките и планират от 2027 г. да повишат данък сгради и такса смет чрез повишаване на данъчните оценки на имотите. Ако трябва да бъдат вдигани данъци, кое е по-добре – да бъдат увеличени плащаните от домакинствата или плащаните от бизнеса данъци?
- Продължавайки мисълта си от по-рано, смятам, че бизнесът трябва да бъде обложен с повече данъци и конкретно с данъци за определено вредно за икономиката поведение. Можем да си представим като акцизи, но не за горива или за цигари, а за внос на работници от трети страни. Не само, че трябва да бъдат затегнати правилата за смяна на български с чуждестранни работници, но и всеки внесен такъв работник трябва да се облага с допълнителна сума като мярка против дъмпинга на доходите и изваждането на капитали от страната. По-общо смятам политиката за индексиране на данъчната база и на определени такси за предоставяни от държавата и общините услуги като по-правилно в сравнение с повишението на ставките за данъци и осигуровки. И при данъчните оценки и при винетките имаме изоставане спрямо темпа на инфлация, което е разбираемо да се навакса, щом става дума за консолидация на бюджета. Разбира се, с бележката, че по-важното е намаляването на разходите.

Нашият гост
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.