Извънреден бюлетин

Формула 1 на кризата - храна и тоалетна хартия. Хубава метафора е презапасяването с тези неща, защото показва, че човек мисли преди всичко за собствения си гъз.

Излишъкът от време те прави наблюдателен и виждаш неща, които иначе няма да видиш

Паскал в “Мисли”: “Цялото нещастие на хората се дължи само на едно - неспособността да останат спокойно в стаята си”

Недостигът на пространство обикновено върви с излишък от време.

Справка - килията.

Човек сам избира дали ще е килия на затворник, или на монах. Но и в двата случая излишъкът от време те прави наблюдателен. Виждаш неща, които иначе няма да видиш.

***

И ето - видях Марешки със скафандър в парламента. Видях как стъпва на пленарната повърхност. Малка крачка за човека, голям скок за глупостта.

***

Стъпвайки на лунната повърхност, Нийл Армстронг се намира на около 380 000 км. от Земята. Когато Марешки стъпи в парламента, е още по-далеч.

“Земята няма нищо общо с мен”, се пее в едно парче на Остава. Но в неговия случай е “Земля в илюминаторе”.

***

Хубава метафора е, че тоя човек има мрежа от аптеки. Точно аптеки. Богат човек. А друг богат човек междувременно искаше да дарява респиратори като Мултиспорт карти. Ако работиш в компанията му - дишаш. MultiBreath. Вземи си днес.

***

Като стана дума за богати хора...

Само преди един месец държавата пробваше да затвори Васил Божков.

Сега сме затворени всички до един. Освен Васил Божков.

***

До конспираторите - вие искате да е сложно. Защото това ви успокоява. За вас бръсначът на Окам е корона от тръни, произведена в секретна американска лаборатория. В Китай. Толкова секретна, че всички я знаете.

Само че то не е сложно. Това, което ни атакува в момента, е точно обратното на сложно, то е, биологически погледнато, най-просто устроеното нещо на света - по-просто устроено е от Марешки със скафандър.

***

Това, че такава простотия може да ни убие, пак е хубава метафора. Защо да не го приемем като упражнение против хюбрис? Онлайн урок по смирение?

***

Хубава метафора е и че хората се юрнаха да купуват не друго, а тоалетна хартия. Не беше ли това проблемът от самото начало - че всеки мисли само за собствения си гъз?

Действията ни срещу проблема все още изглеждат като илюстрация на проблема.

***

Няма по-красноречиво доказателство за думите на Джон Дън, че “човекът не е остров” и е “част от всичко друго” от ето тази събитийна верига: някакъв китаец изяжда прилеп в Ухан и сега дядовците в Луковит нямат право да лющят белот пред блока.

Лу-COVID... Не се сдържах.

***

Както обикновено, не разбирам БСП - те трябва най-много да треперят за бабите и дядовците. Нали като мине това нещо, някой трябва да гласува за БСП?

***

Пушкин пише в “Пир по време на чума”: “юность любить радость”. “Младостта обича радостта”.

Красиво, само че два века по-късно излезе обратното - младите си стоят вкъщи, а старите си карат по старому. Младите им се сърдят - в интернет, където по принцип се сърдят младите.

Безпочвено е. Оказва се, че старческият инат е по-силна мотивация за гражданско неподчинение от младата, буйна кръв. В някакъв смисъл старците са най-свободните хора на света. Опитайте се да кажете на 80-годишен човек да не излиза. Пробвайте. Той е преживял и Девети, и Десети, и комунизма, и Чернобил, и Виденовата зима... Не, не, тук трябва подход. Примерно всеки да каже на дядо си: “Защо не поизлезеш малко да се разходиш на въздух?” И тогава от сприхавост дядото ще си остане вкъщи. Струва си да се опита.

***

Да покажеш, че мислиш за другия, като стоиш далече от него. Тоест, да се държим като бивши гаджета, които още се обичат...

И това не е толкова лоша метафора за човечеството.

***

Паскал в “Мисли”: “Цялото нещастие на хората се дължи само на едно - неспособността да останат спокойно в стаята си”.

Човек може да чете Паскал спокойно в стаята си.

***

За тези, които губят надежда и виждат само лошото. Първо - кои сме ние, че да губим надежда? Второ - тази година няма да има Евровизия. Ето че въпреки всичко, доброто си проправя път.

***

За паникьорите - ситуацията е твърде сериозна, за да се паникьосваме.

В (домашния) офис на емоциите ви страхът може да е добър колега. Но е много лош шеф.

Страхът може да консултира, да подшушне клюка за тоя и оня, да каже нещо важно, което да е от полза... Но не бива да взема решения. Никога.

***

За тези, които са упълномощени да вземат решения - аз (поне досега) харесвам генерала. За ужас на много от най-либералните ми познати. Да, нямам проблем с униформата му, човекът е военен, какво, да се облече като хипстър ли? Военен и фатмак не е едно и също.

Освен това е лекар. Аз не съм. Когато на България є дотрябват спешно доктори по литература, ще отида в ефир, ще кажа така и така. Сега є трябват лекари.

***

Повече експерти, по-малко инфлуенсъри.

Повече хора с ученици, по-малко с “последователи”.

Когато настане глобална пандемия, първата ми мисъл не е какво имат да кажат по въпроса Павел и Венци Венц. Втората, може, но не първата.

***

По-малко думи. Защото сега всяка тежи повече. “По-малко говори/ и ако можеш - истината само” (Иван Цанев).

Между изреченията също трябва да има дистанция, за да не се заразяват едно-друго с неистина. Затова сега е време за фрагменти.

Коментари

Задължително поле