Сватба с 3000 гости се изви край Враца (СНИМКИ)

Еманюел Макрон: Никой не бива да поучава Франция по въпроса за миграцията

Ангела Меркел: Двустранни споразумения в ЕС за миграцията ще са взаимноизгодни

България ще открие почетно консулство в Йерусалим

БСП остава с двама депутати по-малко

Борисов в Брюксел: България доказа, че като страна на първа линия може да се справи с бежанския натиск (СНИМКИ И ВИДЕО)

Горя апартамент във Варна

Лукс на ток в България 400 коня не замърсяват природата

Турската полиция е заловила автомобил с четири чувала подпечатани бюлетини

Тормозели Гери-Никол в училище

В Пазарджик задържаха двама за притежание и разпространение на наркотици

Празнуваха Еньовден в Музея по история на медицината във Варна Над 20 билки край морето церят болести и излъчват енергия

Ердоган похвали изборната активност Това показва колко напреднала е турската демокрация, заяви президентът

Йенс Столтенберг: НАТО е готова да окаже помощ на либийското правителство

Андреа захвърли дрехите в Кипър

Изложба на Христо и Кирил Харалампиеви „Контрасти“ на 2 поколения творци

Баща и син творци: пластика на Христо и живописно платно на Кирил.

В разговор с Христо Харалампиев по повод поколенията и родовата приемственост той ми каза: „Ако децата в едно семейство не са запознати с изкуството, те си остават еднопластово развити“.

Разликата между Христо Харалампиев (1953) и сина му Кирил (1981) е близо 30 години. В нашето динамично време това се равнява на три поколения. Какво е това, което ги свързва и разграничава?

Спомням си първите стъпки на Христо след Академията в края на 70-те години, когато още чиракуваше в ателието на Валентин Старчев, бързото му освобождаване от академичното щудиране и изработването на свой стил през годините, разпознаваем и оригинален. В ниския релеф Христо определено си извоюва приоритетно място. Той бе този, който въведе и утвърди у нас, равноправно с останалите жанрове в изкуството, пластичните възможности на ниския релеф.

Когато видях плътните, наситени цветово платна на Кирил Харалампиев и тези в духа на лиричната абстракция, си помислих, че синът е избрал това поприще в изкуството, за да се разграничи от баща си. Но внимателен поглед и кратък разговор бе достатъчен, за да се убедя, че това е по-скоро въпрос на вътрешен, чисто негов избор. Съпоставката „баща – син“ показва от една страна континуитет в продължението на артистичното поприще на фамилията Харалампиеви, при запазване на всеки от тях на параметрите на собствената творческа свобода.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.