Изнасяме вино за по 1-2 евро бутилката

Българите купуват едва половината от виното, което консумират, показват данни на статистиката.

Нараства производството на бели за сметка на червените

Национален бранд ще подобри имиджа ни зад граница и ще ни вкара в топ 10 в света, категорични са експерти

Пием по 4 литра годишно, купуваме по два

Родните производители изнасят най-много бутилки вино на цени от 1-2 евро. По-малко са компаниите, които продават зад граница при цени от 3 до 7 евро, а най-малко са позиционираните във високия клас. Това обясни Снежана Ескелин на винена конференция в София. Данните са получени след анкети с износители и представители на винарни. За тази негативна тенденция е виновна липсата на имидж на страната ни като винопроизводител зад граница, както и на национална маркетингова и рекламна кампания. За да се върнем отново в световния топ 10, както е било преди десетилетия, са нужни общите усилия на държава, винарни и търговци за изграждането на национален винен бранд Wines of Bulgaria, категорични са експертите. Спешна е нуждата и от единна онлайн платформа, на която да се представят винените региони и специфични за страната ни сортове, както и изработката на календар със събития, свързани с гроздовия елексир, които могат да бъдат посетени през годината.

Въпреки инвестициите през последните години и нарастващото производство перспективите в сектора не са безоблачни, категорични бяха специалистите. Въпреки че всяка година се говори за нови лозови насаждения, производството на вино през последните години намалява, стана ясно от презентация на винения експертът и лозар Николай Кръстев. Масивите от 1980 г. насам неизменно стават все по-малко. И тази негативна тенденция вероятно ще се запази, тъй като в момента 64% от лозовите насаждения у нас са на възраст над 30 години. Тоест пълноценно винопроизводителите могат да ползват едва една трета от насажденията, обясни Кръстев. И ако от списъка на лозовите ни насаждения се махнат масивите без бъдеще, можем да говорим, че секторът е изправен пред предизвестена трагедия, допълни той.

Към момента 56% от насажденията у нас са засадени с червени сортове, но производството на бели вина през последните 3 години нараства с по-бързи темпове спрямо това на червени. Направен анализ обаче показва, че 96% от засадените червени сортове са разположени не на най-подходящите за тяхното развитие терени, докато една трета или 32 на сто от засадените след 2000 г. у нас бели сортове са разположени на неправилните места, каза още в анализа си Кръстев.

Сред другите посочени от експерта проблеми пред сектора е липсата на регистър на завършилите лозари с техни актуални координати, високите разходи за ползване на външни услуги, липсата на специалисти и на субсидии, на стратегия за износ, реклама и маркетинг.

Всеки българин пие средно по 4,3 литра вино годишно, показват данни на НСИ, цитирани от Кръстев. В същото време обаче любопитен е фактът, че си купуваме едва по 2,2 литра. Останалите са или собствено производство или дело на сивия сектор, със съмнително качество, твърдят експертите. Вносът се увеличава с пъти по-бързи темпове спрямо износът.

Един от най-бързите и ефективни начини да се преодолее тази негативна тенденция е чрез износа на вино на място, тоест чрез развитие на винения туризъм, стана ясно от презентацията на Екатерина Христова, Васил Златев и Ивайло Катерски. За да се насърчи обаче тази дейност е задължително да се създаде концепция за структурирано и целенасочено брандиране на България като винена дестинация, категорични бяха те. Държавата може да предложи преференциални цени на щандовете за участие в специализирани и туристически изложения на винените изби, предложиха специалистите.

Сред останалите мерки, които набелязаха са още домакинството на големи винени форуми, по-голяма активност във виртуалното пространство, организиране на промоционални винени пътувания, по-голяма активност в рекламиране на вината ни чрез възможностите на мисиите ни зад граница. Наложително е да се направи национална база данни с информация, снимки и видео материали за родния туризъм и в частност винения, така че тези материали да могат да бъдат ползвани безплатно. Да се изработи портал, посветен на виното на няколко езика и да се насърчат родните ресторанти да предлагат български гроздови питиета са само част от останалите набелязани мерки за развитие на сектора. Сред най-атрактивните предложения бе да се организират фестивали на типични български сортове като рубин или мавруд, така че да станат по-популярни и разпознаваеми у нас и в чужбина.

Коментари

Задължително поле