Изненада: Грипът в Австралия и Нова Зеландия... изчезна

Изненадващо честотата на грип е спаднала безпрецедентно - в Нова Зеландия и Австралия заболяването почти е изчезнало от април

Изследователите се опитват да разберат дали това е игра на статистика, или човечеството наистина има шанс да спечели войната срещу един от най-старите си врагове -  грипа

Южна грипна аномалия

Австралийските учени първи забелязаха този удивителен феномен. Според тях сезонната вълна от грип, започнала по график, е спряла и след това е напълно изчезнала на фона на пандемията от коронавирус. Ако през януари 2020 г. в страната са регистрирани почти 7000 лабораторно потвърдени случая на грип, то с настъпването на австралийската есен, броят на случаите не нараства, както обикновено, а намалява.

През април австралийците говориха само за 229 случая на грип (срещу почти 19 000 година по-рано). В резултат на това сезонът се оказа най-лекият (само една десета част от броя на хората, прекарали грип една година по-рано), а пикът на болестта настъпи в период, преди пандемията от COVID-19.

Австралийският случай не е уникален. Южноафриканските експерти заявиха, че в страната на практика няма сезонно огнище на грип. И новозеландските лекари с изненада заявиха, че по време на традиционния сезонен скрининг за грипни вируси не е регистриран нито един случай на заболяването, въпреки, че година по-рано 57% от тестовете са дали положителен резултат.

Изолацията като най-висша мярка за социална защита

С настъпването на грипния сезон в Северното полукълбо стана ясно, че развитието на събитията в Южното полукълбо не са аномалия, а тенденция. Според СЗО в Африка и Карибите е регистриран значителен спад в случаите. А според БиБиСи за седмицата от 7 до 13 септември сайтът FluMart, който регистрира грипа в световен мащаб, отчита само 12 потвърдени случая на грип в световен мащаб.

Подобна картина обаче се наблюдава и при някои други заболявания. Както отбелязва същият епидемиолог на БиБиСи Сара Коби от Чикагския университет, страните и териториите от Австралия до Хонконг и от Нова Зеландия до Бразилия са регистрирали значителен спад в броя на случаите на HSRV, човешкия респираторен синцитиален вирус, който причинява респираторни инфекции, особено при деца.
Лекарите признават, че логистичните причини могат да окажат някакво влияние върху промяната в показателите. Някои пациенти предпочитаха да се лекуват сами, без да се обаждат на лекари.

Някъде беше ограничена мащабната работа по отстраняване на случаите на грип, за да не се губи енергията, така необходима в борбата срещу COVID-19. Независимо от това, основните причини за рязкото и широко разпространено намаляване на заболеваемостта от грип, учените отдават на всички онези хигиенни и социални мерки, предприети в света с надеждата да се спре разпространението на коронавируса - маски, използване на дезинфектанти, измиване на ръцете, поддържане на социална дистанция и, разбира се, изолацията и други вид локдаун.

Грип. Анамнеза

Човечеството не винаги е боледувало от грип. Преди около 12 000 години (незначителен кратък период от време по стандартите на историята) той е бил безвреден за хората, защото просто не са се срещали с него, както казват учените. Ситуацията се променя след това, когато нашите предци преминават от лов и събиране на растения към опитомяването и отглеждането на животни, по-специално на птици и говеда.

Заедно с млякото, месото и яйцата човекът получава най-упорития патоген на планетата - грипния вирус. Първите заселници, които се занимават със земеделие, живеят в Близкия изток. След това този начин на живот се разпространява в целия Стар свят. С него се разпространява и грипният вирус. И тогава европейците откриха Америка за себе си и занесоха там цял пакет от всякакви болести - шарка, морбили, бубонна чума, малария, проказа, варицела, паротит, тиф, холера, дифтерия и, разбира се, грип. В замяна получиха сифилис. Вярно, сега тази теория се поставя под въпрос: смята се, че сифилисът се е появил в Европа преди кафето и тютюна.

По-късно се появи ваксината срещу грип, която улесни борбата с него, но не унищожи напълно вируса.

През 2014 г. учените успяха да възпроизведат - в намален модел - събитията от далечните времена, когато човечеството току-що бе изправено пред грипния вирус. Европейците се срещнаха с племето сапенвава в Латинска Америка, изолирано от цивилизацията и останало на приблизително същото ниво на развитие, на което е било цялото човечество преди 12 000 години. В рамките на дни след първия контакт с цивилизацията, много хора от племето се разболяха с необичайно тежки симптоми на респираторна инфекция, най-вероятно грип. 

Това се е случвало и преди при първите контакти на цивилизованото човечество с племената на Амазонка. И обикновено болестта буквално коси хора, без никакъв имунитет срещу болестта, с която сме свикнали. Но в този случай всички болни бяха изолирани от останалата част от племето и им беше предписана обичайната противогрипна терапия. След известно време пациентите се възстановиха, върнаха се при племето и епидемията свърши.

Безполезни предпазни мерки?

Сега учените са изправени пред въпроса: дали самият факт на съществуването на такива безгрипни зони, макар и в най-забравените кътчета на планетата, им позволява да се надяват, че някой ден цялата Земя ще стане такава зона?

Южната грипна аномалия, изглежда дава надежда, че по принцип е възможно да се отървем от грипа. Вярно е, че използването на изолационните мерки само по себе си това е практически невъзможно, защото карантината трябва да бъде не само глобална, но и повсеместна. Освен това е невъзможно напълно да се унищожат грипните вируси (има, както се знае, четири от тях) дори при глобална карантина.

„Големият проблем с грипа е, че той е изменчив, казва Питър Палейз, микробиолог и експерт по РНК вируси в Медицинското училище Айкана в болница Маунт Сайнай в Ню Йорк. - Вирусът непрекъснато се развива, така че нашата имунна система просто не може да го разпознае  дълго след изчистването на инфекцията. Следователно, можем да се заразяваме отново и отново. Според някои оценки, всяка година около 10% от световното население се разболява от грип".

Така че отговорът се крие не само в глобалната карантина, но и в универсалната ваксина, по която се работи. Грипните вируси се състоят от глава и опашка. Още през 80-те години Палейз и колегите му забелязват, че в главата на вируса се появяват мутации, но структурата и съставът на процесите остават непроменени в продължение на много еволюции. Проблемът е, че човешката имунна система реагира точно на главата на вируса - тя е по-голяма и тя атакува клетките на тялото.

Вирусът заразява човек, имунната система свиква с него и го побеждава, помни вредителя само по главата и шест месеца по-късно вирусът идва в нов облик, а тялото ни буквално не го разпознава.

Решението на този проблем може да бъде пренастройване на нашата имунна система с ваксина, която ще принуди организма да разпознава вируса не по главата, а по опашката, който практически не се променя.
И вече има няколко разработки в тази област. Сред тях е, например, ваксината "H1ssF_3928". При тестове върху животни, тя помогна да се развие имунитет срещу птичи грип, въпреки че самият той е направен на базата на свински грип. Сега тази ваксина преминава първия кръг от тестове върху хора.

Означава ли това, че победата е близо? Не. В света има четири типа грип - A, B, C и D. С последните два хората на практика не водят борба. Тип D се среща предимно при говедата и не се предава на хората. Тип С причинява леки респираторни инфекции, „които не засягат общественото здраве“. Що се отнася до първите два вида, универсалната ваксина, която се разработва в момента, работи само върху вируси на грип В. За най-опасния тип А все още няма универсална ваксина.

(Превод за «Труд» - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле