Целта е гражданите да се възползват максимално ефективно от собствеността си

Министерството на финансите публикува Концепция за личните сметки на физически и юридически лица, водени от „Централен депозитар“ в т.н. Регистър А. Основните моменти от нея са придобитите акции от масовата приватизация, към които не е проявен интерес през последните 15 години, да бъдат вкарани в нов инвестиционен фонд. Но преди това хората да имат възможност да ги продадат и да получат пари в брой. С въпроси за какви акции става въпрос и какъв ще бъде ефектът от промените се обърнахме към изпълнителния директор на Централен депозитар Васил Големански.

- Към Централния депозитар има регистър на всички собственици на акции от търгувани на борсата дружества, както и на придобитите акции от масовата приватизация. Колко граждани имат акции от такива дружества и колко от тях не са се интересували от книжата си през последните 15 години?

- В регистъра за безналични финансови инструменти в Централен депозитар се водят и всички акции, придобити в компании, участвали в процеса на масова приватизация. Общият брой на физическите лица, собственици на акции, придобити в масовата приватизация, е около 3 млн. Малко над 2 млн. от тях не са имали никакво движение по сметките си.

- Каква е стойността на тези „спящи“ акции?

- За да се каже каква е стойността на тези активи трябва да се вземе предвид пазарната стойност на акциите на всяко едно дружество. За дружествата, които не са публични и не се търгуват на борсата няма публично оповестена цена и е необходимо да се прави оценка. Централен депозитар разполага с номиналната стойност на тези акции (така както е емитирана и регистрирана в търговския регистър), така че по номинална стойност тези активи са около 2 млрд. лв.

- Какъв е средният обем на притежаваните от един човек „спящи“ акции?

- Малко над 50% от тези сметки са средно с 25 броя акции, около 30% са с около 50 броя, 15% са с около 100 броя акции.

- От Министерството на финансите публикуваха Концепция за личните сметки на гражданите, водени от „Централен депозитар“. Какви са основните моменти в нея?

- Основните моменти от публикуваната от Министерство на финансите концепция са няколко. Първо, желанието да се предизвика широк обществен интерес към притежаваните от хората акции. Част от дружествата са раздавали дивиденти, които хората не са получили поради липса на достатъчно информация. Чрез предизвикването на обществения интерес вниманието на гражданите се насочва и към възможността те да получат полагащите им се доходи от тяхната собственост. Друг аспект на обществения интерес е хората да проучат възможността за търговия с притежаваните от тях акции. В течение на годините след масовата приватизация цените на ценните книжа (акциите) претърпяха много промени. Имало е моменти когато стойността на тези книжа е била доста висока и при продажба се реализираше доста добра доходност. Предизвиканият интерес най-вероятно ще доведе и до по-активно участие на тези хора в дейността на самите дружества, в качеството им на акционери. Участието в общото събрание, което е върховният орган за управление на дружеството, би повишило качеството на управление на самото дружество и би довело до по-ефективни резултати в развитието му. Предвижда се да бъдат облекчени процедурите и намалени таксите за разпореждане с тези акции, така че притежателите им да могат да се възползват от стойността на активите си. В момента за повечето от тези партиди пазарната им стойност е съизмерима с таксите и комисионните по прехвърляне или наследство и собствениците нямат икономически интерес да правят каквото и да е с тях, което ги прави на практика неизползваеми. Собствениците, които според Концепцията не проявят интерес към притежаваните от тях акции в течение на една година, ще получат дялове от създадения Инвестиционен фонд, като размера на дяловете ще съответства на пазарната оценка на притежаваните от тях акции. Акциите, които не се търгуват на регулирания пазар, ще бъдат оценявани по одобрена от Сребърния фонд методология, така че хората да не бъдат ощетени. Получавайки автоматично дялове от тези инвестиционни фондове – те следва да са два, един за акциите на публичните дружества и друг за останалите, хората ще имат отново възможност да получават доходи. Целта на новите инвестиционни фондове ще бъде реализирането на доходност от управляваните от тях ценни книжа и максимална защита на интересите на акционерите. Лицата, получили дялове, или техните наследници ще имат ангажимент да се идентифицират и актуализират данните си пред съответното Управляващо фонда дружество в рамките на 5 години. Тази идентификация е необходима, тъй като за целите на доброто функциониране на инвестиционния фонд той трябва да има бърза връзка с тези лица: телефон, адрес, емайл, информация за начин на получаване на доходността и др. Тази информация не е налична в нито една институция, а е необходима за съвременното функциониране на пазара. Липсата на тази идентификация би означавала, че тези лица вече не съществуват, нямат наследници или изобщо не се интересуват от собствеността си. С прехвърлянето на акциите във инвестиционен фонд се цели: да се осигури възможност на притежателите им значително по-лесно да се разпореждат, да управляват и да осребряват тези активи, тъй като дяловете от инвестиционен фонд могат да се изкупуват от фонда при желание на притежателя им, и много лесно могат да се унаследяват. Другата цел на прехвърлянето в инвестиционен фонд е консолидирането на тези активи и с това осигуряване на достатъчно добро представителство в дружествата. Така ще се гарантира и максимална защита на интересите на тези акционери. При обсъждане на важни решения в общото събрание, е едно акционер с 25 броя акции да гласува, съвсем друго е много консолидирани акционери във фонд да гласуват например с 10%, 15%, 25% от всички акции в дружеството. Гласът в този случай се чува, а и по законодателство представителство на акционери с над 5% от капитала на дружеството има доста повече права. Това е начинът интересите на тези акционери да бъдат максимално защитени и управляващите дружествата да работят изцяло в полза на подобряване на икономическото състояние на тези компании. За тази цел в концепцията е предвидено инвестиционният фонд да се управлява от голям, известен и с добро име фонд мениджър с богат международен опит.

- Какви са очакванията ви - повечето хора да продадат акциите си или да ги прехвърлят към новия инвестиционен фонд?

- Предвиждания по този въпрос е трудно да се направят. Много от хората, които са контактували с нас, искат да си осребрят активите, но това не е представителна извадка. Има акционери, които биха желали да си запазят акциите. В крайна сметка целта е хората да се заинтересуват от собствеността си и да видят възможността да получат допълнителни доходи. Те ще вземат решение кой вариант е по-изгоден за тях. Практиката по света е инвестициите на по-малки акционери да минават през договорни /инвестиционни фондове. Причината за това са:

- доброто и доходоносно управление на инвестициите е много специфичен процес и изисква много познания и постоянно следене на голям обем информация. Това е по силите на специални дружества, каквито са компаниите за управление на активи (фонд мениджъри). Те вземат такса за управление, но доходността, която обикновено осигуряват, е много по-висока отколкото, ако човек индивидуално управлява инвестицията си, особено, ако тя е в малък размер.

- този тип фондове осигуряват активно представителство на акционерите в общите събрания на дружествата и по този начин изискват от управляващите на тези дружества да се вземат решения в полза на тези акционери.

- Очаква се инвестиционният фонд да придобие книжа за милиарди. Как ще се гарантира, че те ще бъдат управлявани по най-добрия за акционерите начин - той няма да емитира нови дялове и съответно няма да има ангажимент да постига висока доходност?

- Концепцията предвижда за Управляващо дружество – органът който ще отговаря за управлението на активите на Фонда, да бъде избран някой от международно признатите Асет мениджъри с многогодишен международен опит. Те са наясно, че доброто управление и реализирането на доходност от управляваните от тях активи е в интерес на всички. Таксата, която такова дружество получава за управлението на активи, зависи изцяло от доходността, която то ще осигури, така че това е гаранция, че неговият икономически интерес ще съвпада с този на собствениците на дялове във фонда. Това е най-сигурната гаранция, че фонд мениджърът ще има икономически интерес да повишава доходността на фонда, включително и да не продава активи на безценица. Няма поставени ограничения дали фондът ще емитира нови дялове, така че при интерес от други лица да станат акционери във фонда, това може да бъде направено.

- Схемата за прехвърляне на непотърсени акциите към общ фонд се предлага и за дружества от масовата приватизация, които не се търгуват на борсата. В този случай, ако човек поиска да продаде акциите си чрез инвестиционен посредник и да не участва в общия фонд, как ще се гарантира, че ще получи реална пазарна цена?

- Дружествата, чиито акции не се търгуват на регулирания пазар, се наричат непублични. Цената на техните акции се определя с пряко договаряне между страните. Естествено е някои от тези дружества да са по-атрактивни от други и това да води до разлики в цените на акциите. Съвсем нормално е дружество, което не произвежда нищо или в последните години е само на загуба - да претърпи спад в цената на акциите. За да се продадат такива активи обикновено се прави оценка и след това се пристъпва към тяхната продажба. Това може да бъде направено от инвестиционни консултанти или инвестиционни посредници.

- Каква е основната цел на предлаганите мерки - да се раздвижи капиталовият пазар в страната или хората да продадат акциите си и да получат пари в брой?

- Основните цели са притежателите на акции от масовата приватизация да могат да се възползват максимално ефективно от собствеността, която са придобили (включително и да получат пари в брой) и най-напред да бъдат информирани за това, че я имат и какво могат да правят с нея. Да се подобри корпоративното управление на дружествата на капиталовия пазар, за които говорим, и с това да се подобри качеството на предлаганите на пазара акции. Да се раздвижи капиталовият пазар и да се повиши ликвидността му.

- Не се ли притеснявате, че много хора може да загубят притежаваните от тях акции? Ако ги прехвърлят към инвестиционен посредник и няколко поредни години той събира такса за съхранение може да се окаже, че стойността им не е достатъчна за да покрие таксите.

- Това, което се предвижда като съпътстващи промени във връзка с реализирането на Концепцията са облекчение на част от процедурите, които инвестиционните посредници са длъжни да следват, както и намаление на размера на таксите за извършваните услуги. Имаме намерение част от услугите да са на символични или нулеви цени за определен период от време.

- Много хора загубиха интерес към капиталовия пазар заради редица прилагани практики - увеличение на капитала за да се намали дела на малките акционери, продажба на активи, сваляне на дружества от борсата и т.н. Смятате ли, че предлаганата концепция ще върне доверието към пазара и интереса на хората към инвестиции в акции?

- Възраждането на доверието, доколкото може да се говори за загубено такова, ще е процес който ще отнеме известно време. Но когато резултатът е налице – има подобрение в управлението на дружествата, повиши се обемът на търговията и се влеят за търговия акции, които до сега не са били предлагани на пазара – това следва да донесе една позитивна посока на развитие на пазара. Важна цел на Концепцията е да се повиши защитата на интереса на миноритарните акционери в тези дружества и да се подобри корпоративното управление в тях. А това включва елиминирането и недопускането на точно тези недобри практики.

- Как човек може да провери какви акции от борсови компании и дружества от масовата приватизация притежава?

- Точно преди една година Централен депозитар пусна електронна услуга за проверка на притежавани ценни книжа от гражданите. Условията да се извърши тази проверка е да имат издаден Персонален идентификационен код (ПИК) от Националната агенция за приходите (НАП) или личен квалифициран електронен подпис (КЕП). Електронната услуга е достъпна на сайта на Депозитара и всеки, който разполага с ПИК или КЕП може да прави справки там.

Друг вариант е чрез инвестиционен посредник. Повечето от тях, включително и банките, имат функция да предоставят такива услуги за гражданите: да правят справки за притежавани ценни книжа, да издават удостоверения за тези книжа, да осъществяват прехвърляния, включително и продажби от тяхно име и за тяхна сметка.

Нашият гост

Васил Големански е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Централен депозитар. В периода 2010–2018 г. г-н Големански е изпълнителен директор на Българска фондова борса. Преди това той заема позицията мениджър корпоративни клиенти в Hewlett-Packard (HP). Г-н Големански е един от създателите на технологичната система на Централен депозитар и до 2007 г. работи като директор на направление „Информационни технологии“ там. До декември 2009 г. той е член на Съвета на директорите на Фючърсна борса София. Васил Големански притежава магистърска степен от Техническия университет в София.