Икономисти от БАН: С тези темпове ще догоним европейците след 44 години

Икономическият растеж, отчетен през последните 3 години, може и да изглежда висок на фона на средния за страните от ЕС, но все още е далече от желаните нива, необходими за осигуряване на догонващо развитие. За да постигнем по-добър резултат, българската икономика следва да генерира минимум 5% ръст годишно – само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, трупало се с години.

Това е един от основните изводи в Годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН за икономическото развитие и политики в България за 2019 г., представен днес.

"Ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) за 2018 г. е 3,1%. Въпреки че растежът остава над средния за страните от ЕС, той е сред най-ниските измежду новите страни членки", съобщи доц. д-р Виктор Йоцов – ръководител на екипа, писал доклада.

Ако се запазят сегашните темпове на растеж, достигането на 75% от БВП на глава от населението от средното за Европа ще отнеме повече от 30 години, а за пълно изравняване – 44 години, става ясно от анализа на икономистите в доклада.

Инфлация от порядъка на около 3% не е плашеща, дори е здравословна, смятат икономистите на БАН, защото трите поредни години на дефлация сериозно са повлияли на производителите в страната.

Що се отнася до износа през 2018 г., той остава близо до нивата си през 2017 г. Продължава установената тенденция за концентрация на износа към страни от ЕС. През 2018 г. вносът нараства с 3,7% спрямо 2017 г., посочи гл. ас. д-р Недялко Несторов. По думите му основата потребност на българина е от потребителски стоки, и тъй като българското производство не успява да задоволи тези нужди, се налага внос.

По отношение пазара на труда става ясно, че вътрешните резерви за увеличаване броя на заетите са почти изчерпани, особено по линия на активиране на обезкуражените и общо на неактивните, които биха искали да работят. Наблюдава се физически недостиг на работна сила в някои райони при засилената сегментация на заетостта. Работодателското търсене също намалява активността си, заяви проф. д-р Победа Луканова, автор на тази глава от доклада.

Анализът сочи, че са налице определени структурни слабости на българската икономика, които до голяма степен са характерни за всички страни с догонващо развитие от Централна и Източна Европа и оказват влияние върху нейното състояние, независимо от влиянието на външните фактори, подчерта доц. д-р Даниела Бобева от ИИИ при БАН. Според нея ограничените инвестиции – местни и/или частни, преки чуждестранни инвестиции и инвестиционен кредит, не могат да бъдат напълно компенсирани от нискоефективните публични инвестиции, които в голямата си част зависят от притока на европейски средства, така че да осигурят достатъчно устойчива на циклични колебания вътрешна икономическа среда.

И тъй като българската икономика достига потенциален растеж на много по-ниски равнища от предкризисния период, възможностите за преодоляване на забавянето в процеса на догонване на европейската икономика при текущата структура на икономиката са вече изчерпани, става ясно от доклада.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Икономика