Илияна Йотова събира късчетата на будната Родина

Илияна Йотова в българското училище в Страсбург.

Вицепрезидентът стартира инициатива сред българите в чужбина, която ще приключи за Деня на народните будители

Крайният срок за изпращане на материалите е 25 октомври

Всеки човек си има някакъв образ на България, който носи в сърцето си - може да е стихотворение, книга, песен, традиция, близък човек, учителка, личност - всичко. Точно тези късчета съкровен образ, пазен от всеки българин в чужбина, иска да събере в мозайка вицепрезидентът Илияна Йотова с инициативата „Будната България, стартирала в края на миналия месец. Тя е продължение на увенчалия се с успех виртуален форум „Голи са без книги всички народи“ по случай 24 май, когато на електронната поща в президентството и в YouTube канала Йотова получи над 500 видеоматериала. Оказва се, че точно това е нещо, което обединява, а не разделя българите зад граница. Затова за най-българския празник - Денят на народните будители, тя решава да направи второ издание, което нарича „Будната България“. Инициативата, разбира се, има и партньори - това са Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН и Българското национално радио. Всички желаещи да се включат могат да го направят, като изпратят видео запис, не по-дълъг от 3 минути. За сцена на виртуалния форум вицепрезидентът Йотова отново предоставя своя канал в YouTube и официалната си страница във фейсбук.

Целта на тази инициатива е да бъдат насърчени деца, младежи и възрастни от българските общности зад граница да изразят своята връзка с България, с нейното минало и бъдеще. Те могат да разкажат или покажат всичко, което ги зарежда със сила и самочувствие, че са българи - например любимо място в Родината, предадените през поколения традиции, паметта на своя род, прояви, поддържащи българския дух зад граница. За финал на инициативата е избран 1 ноември - Денят на народните будители. Записите вече се приемат на budnabg@gmail.com до 25 октомври 2020 г.

„При нашите посещения и срещи с българите зад граница няма човек как да не настръхне от начина, по който говорят сънародниците ни за родината. Видяхме такава носталгия, такова желание у тях да се завърнат или поне да научат децата си на български език, на българска история и литература, да ги направят българи в чужбина, което се среща много рядко дори и сред нас, които живеем в България.“ Това емоционално признание на Илияна Йотова обяснява защо тя и екипът u решават да стартират „Будната България“.

И реакцията на обратната връзка не закъснява. Пръв реагира писателят Мартин Ралчевски, автор на 7 романа, който живее и твори във Великобритания (виж карето). Веднага след него се обажда Хари Зеслер, доайенът на българските евреи в Израел, лидерът на общността в Северен Израел и Хайфа. Той пише много трогателно писмо на иврит и на български. Обажда се и доц. Красимира Колева, която води единствения засега Лекторат по български език, литература и култура в град Мелитопол в Запорожието, Украйна. Тя обещава всички нейни студенти да направят видеоклипчета. В този град над 10 000 от жителите му са етнически българи. Обучението на български там е със свободен достъп, безплатно и се води онлайн.

Веднага с обявяването на инициативата на фейсбук страницата на Илияна Йотова не закъсняват и реакциите. Под поста u е пълно с положителни, възторжени, но и загрижени коментари. Ето някои от тях:

Yordan Yankulov: „Трудно ще е! Тези хора са напуснали България не от добро с надеждата да намерят по-добър живот за себе си и за семействата си. Не насърчаването, а промяната и спазването на законите от „независимата власт“ е основното и достъпното условие да припознаят себе си като българи.“

Йорданка Стоянова: „Не е зле и останалите български младежи да се включат, защото изглежда, че са повече чуждопоклонници, отколкото родолюбци.“

Flor Radkova: „Чудесна идея. Поздравления! Дано се включат повече млади хора!“

Anka Dimova: „Е, това вече е друго, не като въпроса „За какво ще изпитвате носталгия, когато напуснете България?“ (написан в учебниците)“.

„Много от тези хора, които живеят зад граница, са цели родове, тръгнали от наши градове - от Сливен, от Велико Търново, от София, Русе, Стара Загора... Те могат да изпратят в този видеоматериал, както и чрез снимки, и историята на своите родове“, убедена е Илияна Йотова. Тя обобщава, че една от големите цели е да ги свържат и с родовете, останали тук в България, защото не всеки има такава възможност. „Имаме нужда от самочувствие, от нужда да си кажем: Вие не сте другите българи извън държавата, вие сте нашите сънародници, и ако нещо не успяваме да направим за вас, трябва да намерим начините, по които това да стане“. И какъв по-добър начин на Деня на будителите да се усети по най-емоционалния начин атмосферата, в която всички живеем - в една събудена България. И колко е важно българите да не забравят родината си.

„Самата инициатива първо е интересна, и, второ - полезна, както за българската държава, така и за българските общности зад граница. Това е начин за поддържане на пъпната връв. Затова приехме предложението от президентството за партньорство“, каза за „Труд“ проф. Владимир Пенчев, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Институцията от почти 30 години работи по проекти за изследване на българските общности в чужбина и реално тя е може би единствената, която целенасочено се занимава с тази проблематика. В конкретния случай те подпомагат инициативата съвсем прагматично, защото те наистина имат много добре установени контакти с българските организации и с отделни хора по цял свят. Така те могат максимално да популяризират тази инициатива. Проф. Пенчев уточнява, че например с Аржентина поддържат много добри контакти. По време на пандемията те дори правят анкета как се чувстват организациите и общностите в тази ситуация и се оказва, че огромната част от тях продължават да развиват дейността си и онлайн и да търсят всяка друга възможност.

Писателят Мартин Ралчевски:

Където и да скитах, не спирах да мисля за теб

„През всичките тези години трябваше да съм с теб. С теб и с никоя друга. А аз те предадох. Скитах се по тая чужбина като алчен скъперник, който съзнателно копнееше да се превърне в уседнала свиня. Исках да получавам. Да взимам от живота. И го правих. Бях като обезумял. Имоти, вещи, блага, наслади, признание, слава... Е, и? Какво излезе накрая? Колко беше мъдра ти някога, когато казваше, че всичко е временно. Тихичко го казваше. Ей, така, между другото го казваше, докато седяхме заедно и се държахме за ръце. Казваше го... ненатрапчиво...

Ти някога казваше, че всеки рано или късно, се връща при онези, които е обичал. И това е самата истина. Ето ме. Аз се върнах... Моля те, прости ми. Прости ми и ме благослови да си отида с мир.

Ти винаги си била в сърцето ми. Където и да бях през всичките тези години, където и да се скитах, не спирах да мисля за теб, и да те обичам. Ти, скъпа моя... Ти, единствена, чудна и неотразима... С набръчканото ти от старост лице, с дългите ти бели коси и облечената в дрипи. Да, точно теб, винаги съм обичал. Теб, родино моя! Теб, моя Българийо!“

(Част от писмото на писателя, изпратено на мейла на „Будната България“)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи