Илияна Йотова събира късчетата на будната Родина

Илияна Йотова в българското училище в Страсбург.

Вицепрезидентът стартира инициатива сред българите в чужбина, която ще приключи за Деня на народните будители

Крайният срок за изпращане на материалите е 25 октомври

Всеки човек си има някакъв образ на България, който носи в сърцето си - може да е стихотворение, книга, песен, традиция, близък човек, учителка, личност - всичко. Точно тези късчета съкровен образ, пазен от всеки българин в чужбина, иска да събере в мозайка вицепрезидентът Илияна Йотова с инициативата „Будната България, стартирала в края на миналия месец. Тя е продължение на увенчалия се с успех виртуален форум „Голи са без книги всички народи“ по случай 24 май, когато на електронната поща в президентството и в YouTube канала Йотова получи над 500 видеоматериала. Оказва се, че точно това е нещо, което обединява, а не разделя българите зад граница. Затова за най-българския празник - Денят на народните будители, тя решава да направи второ издание, което нарича „Будната България“. Инициативата, разбира се, има и партньори - това са Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН и Българското национално радио. Всички желаещи да се включат могат да го направят, като изпратят видео запис, не по-дълъг от 3 минути. За сцена на виртуалния форум вицепрезидентът Йотова отново предоставя своя канал в YouTube и официалната си страница във фейсбук.

Целта на тази инициатива е да бъдат насърчени деца, младежи и възрастни от българските общности зад граница да изразят своята връзка с България, с нейното минало и бъдеще. Те могат да разкажат или покажат всичко, което ги зарежда със сила и самочувствие, че са българи - например любимо място в Родината, предадените през поколения традиции, паметта на своя род, прояви, поддържащи българския дух зад граница. За финал на инициативата е избран 1 ноември - Денят на народните будители. Записите вече се приемат на budnabg@gmail.com до 25 октомври 2020 г.

„При нашите посещения и срещи с българите зад граница няма човек как да не настръхне от начина, по който говорят сънародниците ни за родината. Видяхме такава носталгия, такова желание у тях да се завърнат или поне да научат децата си на български език, на българска история и литература, да ги направят българи в чужбина, което се среща много рядко дори и сред нас, които живеем в България.“ Това емоционално признание на Илияна Йотова обяснява защо тя и екипът u решават да стартират „Будната България“.

И реакцията на обратната връзка не закъснява. Пръв реагира писателят Мартин Ралчевски, автор на 7 романа, който живее и твори във Великобритания (виж карето). Веднага след него се обажда Хари Зеслер, доайенът на българските евреи в Израел, лидерът на общността в Северен Израел и Хайфа. Той пише много трогателно писмо на иврит и на български. Обажда се и доц. Красимира Колева, която води единствения засега Лекторат по български език, литература и култура в град Мелитопол в Запорожието, Украйна. Тя обещава всички нейни студенти да направят видеоклипчета. В този град над 10 000 от жителите му са етнически българи. Обучението на български там е със свободен достъп, безплатно и се води онлайн.

Веднага с обявяването на инициативата на фейсбук страницата на Илияна Йотова не закъсняват и реакциите. Под поста u е пълно с положителни, възторжени, но и загрижени коментари. Ето някои от тях:

Yordan Yankulov: „Трудно ще е! Тези хора са напуснали България не от добро с надеждата да намерят по-добър живот за себе си и за семействата си. Не насърчаването, а промяната и спазването на законите от „независимата власт“ е основното и достъпното условие да припознаят себе си като българи.“

Йорданка Стоянова: „Не е зле и останалите български младежи да се включат, защото изглежда, че са повече чуждопоклонници, отколкото родолюбци.“

Flor Radkova: „Чудесна идея. Поздравления! Дано се включат повече млади хора!“

Anka Dimova: „Е, това вече е друго, не като въпроса „За какво ще изпитвате носталгия, когато напуснете България?“ (написан в учебниците)“.

„Много от тези хора, които живеят зад граница, са цели родове, тръгнали от наши градове - от Сливен, от Велико Търново, от София, Русе, Стара Загора... Те могат да изпратят в този видеоматериал, както и чрез снимки, и историята на своите родове“, убедена е Илияна Йотова. Тя обобщава, че една от големите цели е да ги свържат и с родовете, останали тук в България, защото не всеки има такава възможност. „Имаме нужда от самочувствие, от нужда да си кажем: Вие не сте другите българи извън държавата, вие сте нашите сънародници, и ако нещо не успяваме да направим за вас, трябва да намерим начините, по които това да стане“. И какъв по-добър начин на Деня на будителите да се усети по най-емоционалния начин атмосферата, в която всички живеем - в една събудена България. И колко е важно българите да не забравят родината си.

„Самата инициатива първо е интересна, и, второ - полезна, както за българската държава, така и за българските общности зад граница. Това е начин за поддържане на пъпната връв. Затова приехме предложението от президентството за партньорство“, каза за „Труд“ проф. Владимир Пенчев, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Институцията от почти 30 години работи по проекти за изследване на българските общности в чужбина и реално тя е може би единствената, която целенасочено се занимава с тази проблематика. В конкретния случай те подпомагат инициативата съвсем прагматично, защото те наистина имат много добре установени контакти с българските организации и с отделни хора по цял свят. Така те могат максимално да популяризират тази инициатива. Проф. Пенчев уточнява, че например с Аржентина поддържат много добри контакти. По време на пандемията те дори правят анкета как се чувстват организациите и общностите в тази ситуация и се оказва, че огромната част от тях продължават да развиват дейността си и онлайн и да търсят всяка друга възможност.

Писателят Мартин Ралчевски:

Където и да скитах, не спирах да мисля за теб

„През всичките тези години трябваше да съм с теб. С теб и с никоя друга. А аз те предадох. Скитах се по тая чужбина като алчен скъперник, който съзнателно копнееше да се превърне в уседнала свиня. Исках да получавам. Да взимам от живота. И го правих. Бях като обезумял. Имоти, вещи, блага, наслади, признание, слава... Е, и? Какво излезе накрая? Колко беше мъдра ти някога, когато казваше, че всичко е временно. Тихичко го казваше. Ей, така, между другото го казваше, докато седяхме заедно и се държахме за ръце. Казваше го... ненатрапчиво...

Ти някога казваше, че всеки рано или късно, се връща при онези, които е обичал. И това е самата истина. Ето ме. Аз се върнах... Моля те, прости ми. Прости ми и ме благослови да си отида с мир.

Ти винаги си била в сърцето ми. Където и да бях през всичките тези години, където и да се скитах, не спирах да мисля за теб, и да те обичам. Ти, скъпа моя... Ти, единствена, чудна и неотразима... С набръчканото ти от старост лице, с дългите ти бели коси и облечената в дрипи. Да, точно теб, винаги съм обичал. Теб, родино моя! Теб, моя Българийо!“

(Част от писмото на писателя, изпратено на мейла на „Будната България“)

Коментари

Задължително поле