Катастрофа: Алпите срещу швейцарците

Жителите на богатата страна в паника след заличаването на селцето Блатен от свлачище

Президентката на Конфедерацията Карин Келер търси причините за катастрофата

Експерти предлагат хората, живеещи в застрашени селища, да ги напуснат

На последните снимки на намиращото се недалеч от границата с Италия швейцарско село Блатен контрастът е убийствен. В горната част на фотографиите се виждат искряща под слънчевите лъчи пролетна растителност и тучни зелени пасища, по които бродят крави с вимета, пълни с мляко за забъркване на най-вкусния шоколад на света. По все още белите върхове на швейцарските Алпи топлите магии на настъпващото лято подклаждат сезона на топенето на снеговете и пенливите планински потоци са изпълнили коритата си.

По-надолу обаче традиционното приказно клише от пощенските картички от планинската страна изчезва и идва ред на ужаса - райското само допреди седмица дъно на долината с китни хижи и гладки пътища е заменено от чудовищно кафеникаво блато от омешани 10 млн. кубически метра натрошени лед, скали и кал. За да се свлечеш от възвишеното до зловещото е достатъчен само един поглед, а косите ти направо настръхват от ужас, когато прочетеш в местните медии съветите на геолози към живеещите в долините на Алпите швейцарци. “Бягайте надалеко, през следващите години и десетилетия ще видим да изчезват все повече и повече алпийски села и градове, защото промяната на климата вече не е само малко дъжд през пролетта”, написа в “Х” отговарящият за прогнозите за времето в немскоговорящата Швейцария метеоролог Йорг Кахелман.

Убийственият контраст между снимките на китното селце Блатен преди и след свлачището, което го превърна в чудовищно кафеникаво блато от омешани 10 млн. кубически метра натрошени лед, скали и кал.

Трагедията започва да се очертава в средата на май, когато връх Малкият Несторн е поставен под наблюдение, след като по повърхността на северната му стена се завихрят тревожни движения. Казано най-просто, мантията му от всевъзможни минерали в скални отломъци започва да се свлича от него и да се натрупва върху ледника отдолу, сред населението (към 300 души) настъпва паника и заедно със селскостопанския добитък то е евакуирано на бърза ръка от местните власти като “предпазна мярка, докато планината се успокои”.

“Ще можем да се върнем съвсем скоро”, уверява тристата си съселяни кметът на Блатен - Матиас Белвалд. Но немислимото надделява над това добродушно уверение, защото на ледника “Бърч” в сряда, 28 май, в 15,30 часа, са необходими по-малко от 40 секунди, за да сложи край на 592-те години съществуване на селото. А Блатен бе известно в Швейцария, в близките Италия, Германия и Франция не само със здравеца по прозорците на дървените си домове, но и с това, че устоя на масовия туризъм и не го прие като самоцел. И си остана, както и цялата долина Льотшентал в южния кантон Вале, нещо като едемско светилище, като райска градина, създадена от самия Господ Бог. Но сега тази слава потъмня изведнъж - долината е първата, която погреба над 90% от цяло село.

Ден след гигантското срутване, което Слава Богу остави само един човек в неизвестност - 64-годишен мъж от района, в потъналата в ступор долина се стекоха куп министри, дошли да изразят подкрепата си на местните хора. При тях кацна с вертолет на въоръжените сили и президентката на Конфедерацията Карин Келер-Сутер, която облетя предварително целия район. След това държавният глава обяви, че федералното правителство в Берн ще зарадва още в началото на юни със “спешен финансов отговор” пострадалите местни жители, което няма да е проблем за една от най-богатите страни на планетата.

В същото време Карин Келер обясни на обградилите я местни и чуждестранни журналисти, че “това не е момент за спекулации” и призова специалистите да установят много бързо причините за “убийствената катастрофа”. А те пък твърдят засега, че причината е комбинирана от затоплянето на климата и ерозията във времето на върховете в Алпите. “Но истинският проблем е топенето на вечната замръзналост, тоест постоянно замръзналата земя, която помага да се предотврати срутването на склоновете и стените на високите планини”, обясни на италианския в. “Ла Стампа” професорът по структурна геология в университета в Торино Родолфо Карози.

Според него тежестта на размразената и паднала върху ледника “Бърч” скална маса го е направила нестабилен и след това буквално го е бутнала към долината, генерирайки ударна вълна, която е била усетена от швейцарската сеизмографска мрежа като земетресение с магнитуд 3,1. А за сеизмичната служба в Цюрих това е най-голямото свлачище, регистрирано някога в Конфедерацията. “Освен това, с продължаващото затопляне, не само вечната замръзналост се топи, но и ледниците”, добавя Карози. Скалите са декомпресирани, вече не съществуват монолитността и тежестта на ледника, които да го стабилизират, като така се създава зловеща допълнителна нестабилност.

Специалистът по вечната замръзналост и еволюцията на алпийските пейзажи Кристоф Ламбиел - преподавател и изследовател в университета в Лозана, е на същото мнение, но с повече аргументи. В интервю за вестника на кантона Вале - “Льо Нувелист”, той заяви следното: “Ускоряването на ледника Бърч, което отчасти причини неговия колапс, е ясно свързано с глобалното затопляне. Вечната замръзналост се разгражда, скалата става нестабилна, каменните блокове падат и утежняват ледника. Всеки случай е уникален, но сега ще трябва да наблюдаваме отблизо ледниците под стръмни склонове и да сравняваме ледникови и геоложки данни, за да адаптираме нашата бдителност към нови феномени”, обясни професор Лабиел.

За съжаление случаят с гигантското свлачище в Блатен не е изолиран, а само последният от очертаваща се в швейцарските Алпи неблагоприятна тенденция на все по-тежки природни катастрофи. Например на 23 август 2017 г. свлачището на приблизително 4 милиона кубични метра скала от връх Ченгало близо до италианско-швейцарската граница, което също засегна ледник, генерира потоци от отломки, взе осем жертви из сред туристите по планинските пътеки и разруши сгради в село Бондо. Свлачището, което тръгна на 14 април 2024 г. по северния склон на връх Шершен недалеч от зимния курорт Сен Мориц, помете по пътя си вековни гори, но слава Богу не уби хора и не разруши домове, както се случи и с това на 18 септември 2024 г. от връх Турвайзер. Многократно през изминалите години бе затварян свързващият Италия с Швейцария проход Сен Барнар пак заради стоварили се върху пътя огромни скални маси.

Кратък преглед на историята показва, че макар да е най-жестоката планинска катастрофа на последните няколко века, тази в Блатен има “предшественички” в изтриването от географските карти на цели алпийски селища. Например в долината на Аоста през 1564 г. огромна скална маса погребва селището Тораз, през 1618 г. изчезва село Пиуро в долината Киавена на италианските Алпи, а през 1987 г. същото се случва с няколко селца недалеч от зимния курорт Бормио. Интересното е обаче, че при тези три случая според специалистите в динамиката на свлачището не са били замесени като сега размекнати ледници. И никога учени глави не са призовавали местни жители да напускат родните си места, за да оцелеят.