Има ли под мола тепе? Уникални фотографии разказват историята на затритото през 50-те Марково тепе в Пловдив

Фотоизложба “Историята на Марково тепе” бе открита в едноименния мол в Пловдив. Автентични и уникални снимки от Освобождението до началото на 21-ви век на най-малкото и най-ниското от всички познати пловдивски тепета както и исторически данни за превратностите на съдбата му през годините, са изложени на ниво 1 в търговско-развлекателния център и могат да бъдат разгледани със свободен достъп в рамките на работното време на мола. Историческите фотографии, участващи в изложбата, са специално подбрани от Димитър Райчев, автор на книгите “Пловдивски алманах”, “Пловдив завинаги” и “Филипополис”. Популярният пловдивски краевед приема мисията да изясни всички спорове и догадки, свързани с миналото на Марково тепе, което в края на 40-те години на 20-и век е напълно премахнато и изравнено.

Марково Тепе е било високо едва 29 метра и както и другите хълмове в Пловдив, представлява геоморфоложко образувание, формирало се във времето преди 70 – 100 милиона години. Оформено е от скали с изцяло сиенитов състав – същия, от който са съставени и останалите тепета, при които видимата част е незначителна в сравнение с цялото скално тяло, разположено в дълбочина под тях. Така създадено, то преминава през всичките тези милиони години почти до 1920 г., когато започва бавното му разрушаване.

Ето какво пише в пловдивските вестници в началото на 20-те години на 20-ия век, когато все още Марково тепе е почти цяло и непокътнато: “Марково тепе се възвишава като контрафорс, като издънка на Бунарджика. То има вид на костенурка, която си отпочива на ъгъла между булевард “Цар Освободител” и пътя за държавната болница. Цялото то представлява една компактна маса, от която каменоделците отдавна вече постоянно къртят люспи за бордюри и строителни материали на града, без да могат нищо да му направят. От южната му страна е макаронената фабрика и градината на Мардас, а между него и Бунарджика се извива пътят за конните казарми. Наименованието му Марково тепе не ще да е много старо, като се има предвид, че произхожда от легендарния в народните песни Крали Марко, който уж в коритото, издълбано на върха на това тепе, си е поял коня Шарколия. Простолюдието в продължение на вековете не е могло да си обясни каква видима нужда е могла да предизвика издълбаването на четвъртитата дупка в камъка и като все пак е задържало смътно в паметта си спомена, че тази дупка е свързана в миналото, по общо правило е приписало това каменно корито на Крали Марко. Най-характерното нещо на това тепе е неговото каменно корито. Имайки предвид, че то е дълбано не по късно от втори век след Христа, а може би и в епохата, когато Пловдив е бил и под владичеството на Филип Втори Македонски и неговите наследници (IV век пр. Христа), ние се опитваме с въображението си да проникнем в тайната, която крие то, макар че може би тя завинаги ще остане забулена за нас. Не се изработва току-тъй толкова дълбока гробница в самородния гранит за някой обикновен смъртник. Обстоятелството, че тя е направена на Марково тепе, значи извън чертите на града, иде да ни покаже, че покойникът вероятно е намерил смъртта си като военачалник в околностите на Пловдив. Даже може би той е бил убит на самото Марково тепе, когато е командвал от там войските си в сражението. А не подлежи на никакво съмнение, че някога, преди много столетия, Марково тепе е било укрепено с разкошен мраморен паметник, който се е издигал над гробницата и е служил за назидание на поколенията. За това свидетелстват и няколкото дупки около гробницата, считани от народа за стъпки на коня Шарколия”.

В края на 40-те години на ХХ век старото Марково тепе е напълно премахнато и изравнено, дори част от него е издълбана и пълна с вода. Така на 1 март 1954 година за първи път Градският народен съвет на трудещите се обявява проект, свързан със застрояването на изравнения терен на мястото на Марково тепе. Предвижда се изграждане на Централна градска баня за 200 души. Проектът е почти готов и през май 1959 година вече е решено, че строежът трябва да започне в началото на 1960 година, но банята така и не е построена. След няколко години има предложение за построяване на спортна зала, което също не се осъществява. Оставайки празно място, следващите години десетки пъти в южния край на терена многократно се издигат шапитата на гостуващите циркове в Пловдив. След толкова загубени години през май 1987 година Градският народен съвет прави ново предложение, с което едновременно иска промяна на проекта за изграждане на спортна зала и предлага издигане на нейно място на многофунционален културен център. Предложението е прието и през февруари 1989 година вестник “Глас” съобщава, че се разработва проект за благоустрояване на Марково тепе, в който се предвижда изграждане на многофункционален културен комплекс, където да се издигне и първата у нас пластична стена за скално катерене на алпинисти, а мястото пред стената да бъде организирано като малък амфитеатър със сцена за камерни изяви. В проекта е залегнало да бъде изграден и алпинеум, кафе-сладкарница, няколко търговски обекта, както и паркинг за 100 автомобила. Но само след осем месеца идва 10 ноември, всичко се променя, проектът не само е забравен, а и вече напълно неосъществим. Минават 27 години и на 28 октомври 2016-а на празното място на премахнатото преди седем десетилетия тепе, отваря врати голям търговски център с име “Марково тепе”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. СНИМКА №3 С ДЪРВОТО ОТПРЕД/ЧЕРНИЦА Е/ ПОКАЗВА ПОЛОЖЕНИЕТО ДО НАЧАЛОТО НА 60-ТЕ ГОДИНИ НА 20 ВЕК.СНИМКАТА Е НАПРАВЕНА ОТ НИВОТО НА БУЛ.“РУСКИ“-ВИЖТЕ САМО КАКВА ПАНОРАМА КЪМ БУНАРДЖИКА,КОЯТО ДНЕС НЕ СЪЩЕСТВУВА-МОЛЪТ Я ЛИКВИДИРА.СЛАБ АРХИТЕКТ-НЕ СЕ Е СЪОБРАЗИЛ С ПРИРОДНИТЕ ДАДЕНОСТИ-БУНАРДЖИКА.В ПРАЗНОТО МЯСТО ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ НАЧАЛОТО,СЕ СЪБИРАШЕ ДЪЖДОВНА ВОДА И СЕ КЪПЕХМЕ В НЕЯ КАТО ДЕЦА.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.