На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Путин: Военно-техническите връзки между Русия и Турция се задълбочават

Гърция изплаща предсрочно част от кредитите си към МВФ

Луксозните имоти поскъпнаха с 2,3%

Ердоган на тристранната среща в Анкара: Можем да вземем решение за конкретни мерки, за да изгасим пожара в Сирия

Сълзи и гняв за един век Хайтов 100 г. от рождението на големия писател в Народния театър

Жена загина при челен удар на пътя Русе – Бяла

Нови наводнения в Испания, засегнати са предградията на Мадрид

СЕМ не разбра защо БНР спря Генералният директор твърди, че излъчването на “Хоризонт” не е спирало, а ресорът на Силвия Великова не е сменян

Взривът на бензиностанция в Добрич вероятно е причинен от манипулирана газова бутилка

И инжекция не вдигнала Рейш за „Черно море“

Признава ли се времето за майчинство при изчисляване на процент „клас”

Пернишкото село Люлин е без вода четвърти ден заради поредица от аварии

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 17 септември 2019

Императрица Елисавета Петровна издига над 20 дворци За строежите Нейно величество изразходва половината от бюджета

Портрет на императрица Елисавета Петровна.

Идването на власт на Елисавета Петровна (1741 – 1762) бележи етап на невиждано мащабно строителство в цялата страна. Императрицата се прочува с любовта си към лукса и излишествата (с което предизвиква аналогии със съвременни владетели и управници на различни държави). В архитектурата и по времето на нейното управление се появява направлението „Елисаветински барок“.

Елисавета възстановява и издига много дворци, които дори и няма време да посети. Например, след като посещава Малорусия, тя нарежда да се започне изграждането на царския дворец в Киев, който сега се нарича Марийнски дворец, а в лаврата също така е издигнат дворецът на Кловски. Елисавета повече не посещава Малорусия.

Кой са най-любимите u дворци, в които е прекарала най-много време?

Зимният дворец на Елизасавета Петровна. Той се счита за главния дворец на Русия. Проектиран е от най-големия архитект на 18-ти век Бартоломео Растрели. Строежът започва през 1752 г. и продължава 10 години. Изграждането върви с бясно темпо, защото императрицата много иска да се нанесе в новата си резиденция. С всяка година броят на зидарите се увеличава. През 1754 г. е имало 1000, през 1756 г. – 1900, а през 1758 г. те вече са 2250. Голям брой от тях са професионалисти в своята област. Според изчисленията строителството на Зимния дворец струва огромна сума. Отначало с указ на Елисавета за построяването на двореца са отпуснати 990 000, но Сенатът намалява бюджета до 860 000 рубли. В резултат на това разпределената сума се увеличава три пъти. В крайна сметка са изразходвани около 2,6 млн. рубли. Предполагало се е, че строителството ще приключи след 2 години, но въвеждането на обекта в експлоатация става едва през 1762 г. (десетилетие след началото на строителството). За ориентация за вложените суми обемът на манифактурното производство в Русия през 1765 г. възлиза на 2,9 млн. рубли. Хората със заплата от 10 рубли годишно се смятат по онова време за много проспериращи. Слугата, който е некрепостен, получава 3 рубли годишно. Цената на 1 пуд (16,38 кг) хляб е 64 копейки, на 1 пуд пшеница – 65 копейки. Шампанското се смята за огромен лукс и струва 1,5 рубли за бутилка.

В днешно време увеличението на бюджета също не е рядкост, що се отнася до съвременни дворци. Например 6,7 млрд. рубли трябваше да бъдат отделени за изграждането на „Арена Зенит“. Но в хода на строителството разходите се увеличиха 7 пъти и стигнаха до сумата 41,712 млрд. рубли.

Интересен факт е, че до втората половина на 19 век Зимния дворец в Санкт Петербург е най-високата сграда и не е разрешено да се вдигат по-високи. В него има 1084 стаи. Сградата се откроява със сложния ритъм на своите колони, изобилие от орнаменти, на парапети и фронтони, украсени с декоративни вази и статуи. За съжаление интериорите, замислени от Растрели, са изгубени по времето на пожара през 1837 г. Днес Зимният дворец е собственост на Държавния Ермитаж.

Извънградският дворец Покровски-Рубцово е един от най-често посещаваните домове на императрицата. След смъртта на Петър II през 1730 г. Елисавета е изгонена от Санкт Петербург в Москва. Тя се установява в Покровския дворец и той става нейна резиденция за повече от 10 години. През 1737 г. дървеният дворец изгаря. През 1739 г. тя решава да издигне нов, каменен на брега на езерото. Дворецът е едноетажен с висок цокъл. В него има голяма централна зала. През 1752 г. е изграден великолепен парк с въртележки и пързалка. Елисавета замисля изграждането на нов дворец, но той не е осъществен. Дворецът е в списъка на големите руски проекти. Това показва, че цената на строителството надвишава 10 млрд. рубли по цени от 2012 г. След смъртта на Екатерина дворецът почти никога не се използва. През 1872 г. дворецът е даден на сестрите на милосърдието. През 20-те години общността е затворена и дворецът е даден като комунални квартири. В момента там се намира Държавният изследователски институт по реставрация.

За съжаление Летният дворец на Елисавета Петровна не е оцелял до днес. Въпреки това, той се смята за най-големия дворец в Санкт Петербург. Негов архитект е същият Бартоломео Растрели. През 1740 г. му е наредено да продължи строителството на двореца на Анна Леополдовна. Императрицата толкова харесва проекта, че решава да удвои заплатата на архитекта от 1200 на 2500 рубли годишно. Летният дворец, подобно на Загородный в Покровски-Рубцово, е в списъка на най-големите руски проекти. До 1744 г. е завършено строителството на лятната резиденция. Дворецът има над 160 апартамента, в него влизат няколко галерии, църква, огромна градина с фонтани и Ермитажа. В него се влиза през огромната ажурна порта с позлатена решетка – същинско чудо на архитектурата!

(Превод за „Труд“ от прорабофф.рф – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.