40% от произведеното в българската икономика постъпва като данъци в бюджета, като този процент е нараснал с пет на сто за последните пет години, съобщават от Института за пазарна икономика.

Главният икономист на института Десислава Николова повтори тезата, че през последните години у нас се увеличава ролята на държавата в икономиката и преразпределението през бюджета у нас нараства, което от ИПИ оценяват като отрицателна тенденция. Николова призна пред БНР, че средствата (като дял от БВП), които преразпределят през бюджетите си развитите страни от ЕС, са значително по-голям процент.

Данъчната тежест понася най-вече средностатистическият българин, който работи "на светло", коментира още Десислава Николова, като припомни, че косвените данъци са съществен процент.

"Тук ние включваме, освен ясните видими, преки данъци – т.е. данъците върху дохода, 10-те процента, които всички плащаме, осигуровките... Ние включваме непреките данъци, които много често се пропускат от хората, защото те не ги виждат. Те са включени в цените на всички стоки и услуги, които потребяваме.

Това, което излиза като усреднена сметка за повечето българи е, че между 40 и 50% от нашата брутна заплата де факто отива за данъци", каза Николова.

Тя обясни и кога настъпва у нас т.нар. "ден на свобода от правителството" – този момент в годината, когато всеки данъкоплатец чрез доходите си е "изплатил" всички данъци и такси на държавата и започва да работи за себе си.

"Ако човек работи, плаща си съвестно осигуровките и данъците, най-вероятно неговият ден "свобода от правителството" ще настъпи някъде през лятото", коментира още Десислава Николова.

136 дни средно са необходими за достигане на деня на данъчната свобода у нас, са изчислили от ИПИ, които предлагат и възможност на всеки работещ – чрез интернет платформата "Колко давам", да изчисли кога конкретно за него настъпва този "ден на свободата".