ГЕРБ взе кметство от ДПС в Шуменско

Президентът Румен Радев към премиера Дмитрий Медведев: Русия е стратегическият ни партньор в енергетиката 3,6 млрд. евро е добро число, но не е достатъчен и не отговаря на възможностите ни

Софрониев препис на “История Славянобългарска” показваме в Брюксел по случай 24 май

Вижте първите официални портрети на принц Хари и Меган като семейство (СНИМКИ)

Кремъл отхвърли твърденията на Великобритания, че Путин и съдружниците му перат пари в Лондон

Командос закла полицай заради хубавица Фаталната дама - дознателка от РПУ-Карлово, е задържана за разпити

Министър Ангелкова проведе работна среща с посланика на Република Турция у нас Н. Пр. Хасан Улусой

Министърът на културата Боил Банов връчи традиционните награди за 24 май (ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДЕНИТЕ)

Близо 2000 гости посетиха Деня на отворените врати в Дома на Българското председателство

Колко дни максимално може да се работи без прекъсване

Съдът разпита свидетели по делото за клевета между Бойко Борисов и Корнелия Нинова

Задържаха над 25 000 къса контрабандни цигари при три проверки на МП Капитан Андреево

Арнаудова: Започва проверка по сигнала на ГЕРБ срещу Таско Ерменков заради публикацията му, че водата в София е отровна

На 24 май връчват наградите “Стара Загора” и “Млада Загора”

Мадрид блокира новия състав на каталунското правителство

Иподякон на 9 г. предпочита олтара пред компютъра Влади Веселинов неотдавна сбъднал голямото си желание

Татко Валентин помага на Влади да облече за първи път стихара.

По-важни са духовните пости, да няма злоба и омраза между хората

Иподякон може да станеш и на 6, и на 66 г. Когато заслужиш доверие. Важно е да имаш желание, да водиш благочестив живот, да даваш личен пример и да посещаваш редовно светата литургия в храма всяка неделя. Невероятно, но 9-годишният Владислав Веселинов от Шумен покрива строгите критерии и неотдавна сбъднал голямото си желание – да го подстрижат за иподякон и най-после да има право да влиза в светия олтар на храма, да помага по време на служба като четец, певец и свещоносец. Странна амбиция за третокласник, но реална. Църквата не води статистика, но Владислав със сигурност е сред най-малките ни иподякони. Още повече, че професиите на родителите му са далеч от религията.

Майка му Йоана е юрист, а баща му Валентин е част от екипа на съдебната охрана. Точно те обаче, запалили детето по православието. Преди няколко години строгият охранител станал редовен посетител на църквата „Свето Възнесение“ в Шумен и се издигнал до най-ниската степен в църковната йерархията иподякон, а правистката пее с удоволствие в църковния хор „Касиана Доместика“. Владислав още бил първокласник, когато мама започнала да го води по репетиции, а той кротувал и слушал песнопенията им. Първо не се отделял от нея, стоял като закован на църковната тераса. След време започнал да слиза и с часове можел да слуша църковните служби на архиерейския наместник отец Димитър, без да палува в храма. Един ден поискал да види как се бият камбаните, клисарят го взел със себе си, а хлапакът без страх се изкачил и слязъл от камбанарията. Много искал да помага в храма, но татко Вальо му позволявал само да му помага, докато пали кандилата. Малчуганът сложил на врата си малко дървено кръстче, символ на вярата, а когато съучениците му се шегували, че това е гердан за момиче, спокойно им обяснявал смисъла. Никой в неговия клас в НУ „Илия Р. Блъсков“ обаче, не му вярвал, че посещава църквата по време на службите. На един празник съученичка го видяла и разказала на всички: „Влади не лъже, той наистина помага в храма“.

Така до 25 май, когато Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан подстригал Владислав за иподякон. По време на церемонията му облекли за първи път бляскав стихар върху задължителната бяла риза и тъмен панталон, кръстосали през гърдите му орар и третокласникът засиял, сякаш е получил шестица по математика. „Много съм щастлив, че дядо владика ми позволи да помагам. И през ваканцията няма да ми тежи, пак съм в църквата. Много е приятно. Много по-приятно е, отколкото да стоя на компютъра“, сравнява сам малкият иподякон. Всяка неделя утринната служба започва в 7,30 ч., след нея е светата литургия чак до 10,30 часа. „Не е отегчително, следиш какво ще ти каже отеца, само краката може да ти изтръпнат понякога“, казва по детски честно Влади. На утринята е позволено да се сяда, но на светата литургия – не. И пак обяснява, че по-добре на крак три часа, отколкото седнал пред монитора.

Успокоява, че не е съвсем аскет, в другите дни от седмицата има достатъчно време да играе игри и да върти смешни клипчета.

Вече има завидни богословски познания. А за пострижението родителите му подарили голям молитвеник на български и църковнославянски език, закупен специално от Рилския манастир. Знае много молитви – Отче наш, Трисвета молитва, Богородице Дево, Псалом 50, Символът на вярата… Обяснява, че много харесва една, в която се моли за спасение и здраве на всички. Не само за себе си, а за мама, тате, роднините, за целия български народ. А молитвите се казват не само в църквата, а и у дома, и при всякакви поводи. Сутрин, вечер, преди хранене, дори преди трудно контролно, разказва Влади.

Сам поиска, насила това не може да стане, категорични са родителите му. И никой човек не може да се обърне към Църквата, ако вътрешната му потребност не го диктува. Някои хора влизат в храм само по два пъти в годината, за върбови клонки на Цветница и на Великден. Други пък палят свещ, когато ги постигне нещо лошо и се хващат за Църквата, като удавници за сламка, казва от наблюдения иподяконът с голям стаж Валентин. А ние сме създадени от тяло и душа и не можем да се грижим само за материалното, разсъждава той. Добре е часове по религия да влязат в училище. Със сигурност ще свалят агресията в клас, но това ще го преценят специалисти-педагози.

Всеки сам преценява за себе си, но не е зле след като шест дни работим и мислите ни са ангажирани все със светски неща и чревоугодие, на седмия да влезем за час и половина в храма и да отдадем божието на Бога. Ще имаш време да помислиш, да си направиш равносметка, докато слушаш светата литургия. А тя винаги завършва с поучителна проповед и наставления, обяснява Вальо. След това спортувай, разхождай се, отдай се на хоби. Тяхното семейство не прави изключение и иподяконите Вальо и Влади правят мускули на успоредки, ходят на излети. Малкият свири и на пиано. Сега е много запален и по плуването. Ходи на басейн с учител три пъти седмично и през ваканцията. Преди седмица Международният фестивал на православната музика отвел цялото семейство в Поморие и там Влади заслужил доста сладоледи за уменията си в морето. Иначе в момента чак до 29 юни са Петровите пости и иподяконите, малки и големи, трябва да ги спазват. Успокояват – не са толкова строги като великденските. Млякото, яйцата и местни продукти са изключени от трапезата, но се позволява риба в определени дни. Мама Йоана готви изключително вкусни постни ястия, а за Влади понякога е разрешен и шоколад, и сладолед по изключение. По-важни са духовните пости, да няма злоба и омраза между хората, обясняват един през друг Влади и Вальо. А малкият подчертава, че „за човека е важно да бъде вярващ, добър, да не лъже, и… да слуша“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.