На 22 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 22.10.2019

Трима контузени в „Игри на волята“ Славяни отново ще спят в лукс

Фейсбук с нови правила за сигурност за предстоящите президентски избори в САЩ

Путин предлага помощ на Африка без условия

Еди Рама отхвърли искането на опозицията за оставка

Нетаняху върна мандата за съставяне на правителство

Испанската полиция разби банда обирджии, ограбвали домове на футболисти

Руски хакери се маскирали като ирански Атакувани били поне 35 държави, като в 20 нападенията били успешни

Христо Иванов и Атанас Атанасов приемат гаврата на Тома Белев с еврейския народ Лидерите на „Демократична България“ не искат да вземат мерки срещу кандидата им за общински съветник в София

„Пепел от рози“ получи френска награда

Протест пред френското посолство у нас в подкрепа на Северна Македония за ЕС

Вдигат заплатите с ускорени темпове

Колко месеца имам право на обезщетение като безработен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 22 октомври 2019

Иподякон на 9 г. предпочита олтара пред компютъра Влади Веселинов неотдавна сбъднал голямото си желание

По-важни са духовните пости, да няма злоба и омраза между хората

Иподякон може да станеш и на 6, и на 66 г. Когато заслужиш доверие. Важно е да имаш желание, да водиш благочестив живот, да даваш личен пример и да посещаваш редовно светата литургия в храма всяка неделя. Невероятно, но 9-годишният Владислав Веселинов от Шумен покрива строгите критерии и неотдавна сбъднал голямото си желание – да го подстрижат за иподякон и най-после да има право да влиза в светия олтар на храма, да помага по време на служба като четец, певец и свещоносец. Странна амбиция за третокласник, но реална. Църквата не води статистика, но Владислав със сигурност е сред най-малките ни иподякони. Още повече, че професиите на родителите му са далеч от религията.

Майка му Йоана е юрист, а баща му Валентин е част от екипа на съдебната охрана. Точно те обаче, запалили детето по православието. Преди няколко години строгият охранител станал редовен посетител на църквата „Свето Възнесение“ в Шумен и се издигнал до най-ниската степен в църковната йерархията иподякон, а правистката пее с удоволствие в църковния хор „Касиана Доместика“. Владислав още бил първокласник, когато мама започнала да го води по репетиции, а той кротувал и слушал песнопенията им. Първо не се отделял от нея, стоял като закован на църковната тераса. След време започнал да слиза и с часове можел да слуша църковните служби на архиерейския наместник отец Димитър, без да палува в храма. Един ден поискал да види как се бият камбаните, клисарят го взел със себе си, а хлапакът без страх се изкачил и слязъл от камбанарията. Много искал да помага в храма, но татко Вальо му позволявал само да му помага, докато пали кандилата. Малчуганът сложил на врата си малко дървено кръстче, символ на вярата, а когато съучениците му се шегували, че това е гердан за момиче, спокойно им обяснявал смисъла. Никой в неговия клас в НУ „Илия Р. Блъсков“ обаче, не му вярвал, че посещава църквата по време на службите. На един празник съученичка го видяла и разказала на всички: „Влади не лъже, той наистина помага в храма“.

Така до 25 май, когато Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан подстригал Владислав за иподякон. По време на церемонията му облекли за първи път бляскав стихар върху задължителната бяла риза и тъмен панталон, кръстосали през гърдите му орар и третокласникът засиял, сякаш е получил шестица по математика. „Много съм щастлив, че дядо владика ми позволи да помагам. И през ваканцията няма да ми тежи, пак съм в църквата. Много е приятно. Много по-приятно е, отколкото да стоя на компютъра“, сравнява сам малкият иподякон. Всяка неделя утринната служба започва в 7,30 ч., след нея е светата литургия чак до 10,30 часа. „Не е отегчително, следиш какво ще ти каже отеца, само краката може да ти изтръпнат понякога“, казва по детски честно Влади. На утринята е позволено да се сяда, но на светата литургия – не. И пак обяснява, че по-добре на крак три часа, отколкото седнал пред монитора.

Успокоява, че не е съвсем аскет, в другите дни от седмицата има достатъчно време да играе игри и да върти смешни клипчета.

Вече има завидни богословски познания. А за пострижението родителите му подарили голям молитвеник на български и църковнославянски език, закупен специално от Рилския манастир. Знае много молитви – Отче наш, Трисвета молитва, Богородице Дево, Псалом 50, Символът на вярата… Обяснява, че много харесва една, в която се моли за спасение и здраве на всички. Не само за себе си, а за мама, тате, роднините, за целия български народ. А молитвите се казват не само в църквата, а и у дома, и при всякакви поводи. Сутрин, вечер, преди хранене, дори преди трудно контролно, разказва Влади.

Сам поиска, насила това не може да стане, категорични са родителите му. И никой човек не може да се обърне към Църквата, ако вътрешната му потребност не го диктува. Някои хора влизат в храм само по два пъти в годината, за върбови клонки на Цветница и на Великден. Други пък палят свещ, когато ги постигне нещо лошо и се хващат за Църквата, като удавници за сламка, казва от наблюдения иподяконът с голям стаж Валентин. А ние сме създадени от тяло и душа и не можем да се грижим само за материалното, разсъждава той. Добре е часове по религия да влязат в училище. Със сигурност ще свалят агресията в клас, но това ще го преценят специалисти-педагози.

Всеки сам преценява за себе си, но не е зле след като шест дни работим и мислите ни са ангажирани все със светски неща и чревоугодие, на седмия да влезем за час и половина в храма и да отдадем божието на Бога. Ще имаш време да помислиш, да си направиш равносметка, докато слушаш светата литургия. А тя винаги завършва с поучителна проповед и наставления, обяснява Вальо. След това спортувай, разхождай се, отдай се на хоби. Тяхното семейство не прави изключение и иподяконите Вальо и Влади правят мускули на успоредки, ходят на излети. Малкият свири и на пиано. Сега е много запален и по плуването. Ходи на басейн с учител три пъти седмично и през ваканцията. Преди седмица Международният фестивал на православната музика отвел цялото семейство в Поморие и там Влади заслужил доста сладоледи за уменията си в морето. Иначе в момента чак до 29 юни са Петровите пости и иподяконите, малки и големи, трябва да ги спазват. Успокояват – не са толкова строги като великденските. Млякото, яйцата и местни продукти са изключени от трапезата, но се позволява риба в определени дни. Мама Йоана готви изключително вкусни постни ястия, а за Влади понякога е разрешен и шоколад, и сладолед по изключение. По-важни са духовните пости, да няма злоба и омраза между хората, обясняват един през друг Влади и Вальо. А малкият подчертава, че „за човека е важно да бъде вярващ, добър, да не лъже, и… да слуша“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.