Пожар до двореца „Кричим“, тръгнал от Езерото на Пенчо Кубадински

Спипаха над 150 000 хиляди къса цигари за месец в районите на Дунав мост – Русе и Видин

Майка и син са летовниците, които кацнаха с парашут на дърво край „Каваците“ Викали за помощ, полицай от Пловдив ги спасил

Сидеров преподава подводен риболов на Волен-младши в Сопозопол

Иззеха 400 литра ракия без документи от два частни имота

Модерно е кожата да сияе като ореол През лятото се търси повече натурална козметика

Филипе Коутиньо – маг за 657 000 евро на мач

Влак блъсна и уби мигрант в Гърция

Гала се качи на въртележка в Белгия

Лъжа за дивите кози в Пирин пусна WWF-България

Спецпрокуратурата предаде на съд Николай, Евгения и Мария Баневи

20 пожарникари гасят горски пожар край двореца в Кричим

Двама туристи се приземиха на дърво при инцидент с парашут на „Каваците“ Въжето от моторницата, която го е теглила, се е скъсало

Лукаку нападна „Манчестър Юнайтед“

Преместиха сливенския арест в ремонтирана сграда в двора на женския затвор

Историята на едно наследство (2) Какво стана с дарението на дипломата от Женева Теодор Димитров, оставил на държавата духовни и материални ценности за милиони левове?

Имението в гр. Жекс – Франция

Сякаш, ослепяхме и не виждаме как едно духовно наследство загива, но мълчим!

Панагюрци с въодушевление приветстват решението за музей в града, но нищо не се случва

Уважаеми читатели, миналата събота разказахме за дарението, оставено на българската държава от известния български дипломат Теодор Димитров, дългогодишен служел на ООН в Женева. Днес ви предлагаме още подробности, предоставени на “Труд” от неговия брат Иван Димитров.

Обиколил почти целия свят и видял какво ли не, вдъхновен от множеството часовникови кули в малките градчета, отброяващи времето с движещи се фигури на родолюбци, като тази на Вилхелм Тел, на Теодор му хрумнала идеята, пред читалището на гр. Панагюрище да се изгради часовникова кула и часовете на всеки кръгъл час да отброяват Райна Княгиня и Георги Бенковски. Виждал и реално как да реализира и финансира идеята. След като споделил замисъла си с тогавашната градска управа, той не е бил подкрепен – не бивало да копираме и да се подаваме на “западното влияние”. Днес, ще се намери ли някой да възкреси тази идея?

Панагюрци с въодушевление приветстват решението за музея в града. Те и експертите са напълно единодушни с мнението на министерството на културата, че “цялото движимо имущество може да има стойност на движими културни ценности само ако остане в цялост и се съхранява в музей, посветен на неговия дарител”. Това означава всичко, което има културно-историческа, археологическа, етнографска и антична стойност да се събере в неговия музей.

Започват разговори, мнения и спорове, какво от наследството да отиде в музея в Панагюрище и какво да остане в националните музеи. Трябва да се направят и съществени капитални разходи за преустройство на старите сгради в съответствие на музейните изисквания (охрана, климатизация, обзавеждане). Общината не разполага с финансови средства, а Министерството на културата няма правно основание да влага средства в дълготрайни активи на обекти, които не са негова собственост. Продължават активна кореспонденция и разговори между Министерството на културата и община Панагюрище. Интересите и вижданията за пътищата на реализация са различни.

Най-после, през пролетта на 2010 г., в кабинета на кмета на Панагюрище, се провежда среща, инициирана от Изпълнителния директор на “Асарел Медет” Лъчезар Цоцорков, който вече бе оповестил публично желанието си да спонсорира изграждането на музея при условие, обаче, че бъдат предоставени всички ценности за него. На срещата в общината, на която присъства и представител на Министерството на културата, представих напълно разработен план за създаване на музея. Подготвих разчети и проекти на писма до различните институции. Посочих, че според доклада на външния министър Паси до Министерския съвет, Теодор Димитров разполага с акции и банкови сметки и от продажбата на неговата част от къщата в София могат да се осигурят финансови средства. Посочих да се извърши продажба от аукционна къща на предмети от наследството с пазарна, но без историческа, археологическа и етнографска стойност – китайски порцелан, бронзови и мраморни статуетки, икони, скъпи антични мебели с дърворезба и часовници. Виждах източник за събиране на финансови средства от дарения на институции, фирми и лица, които с ентусиазъм биха помогнали Панагюрище в това патриотично начинание. Напомних за възможностите за финансиране по европейските програми за съхранение на духовното богатство.

За съжаление, обаче, всичко забуксува. Всичко в момента, вече 10 години, е в пълен застой, в който всеки прехвърля вината на другия. В тази обстановка и “Асарел Медет” се отдръпна. Добрите намерения потънаха в пълна забрава.

А не сме ли ежедневно свидетели на множество безхаберно и безнаказано пилеене на средства за безсмислени проекти и идеи? Ще каже ли някой какви и кога ще бъдат следващите стъпки?

А какво стана с имението на Теодор, намиращо се на 1200 м височина в планината Юра, с поглед към езерото Леман, край френския град Жекс? Имението, с построената 3-етажна алпийска сграда в началото на 19 век, Теодор купува през 1989 г. за 1,2 млн. френски франка и го възстановява, като в официалните общи представителни помещения постига пълна мебелировка и уют. Това имение Теодор нарича “Европейско огнище на културата” и е познато в Европа като Foyer Europeen de la Culture, с адрес Chateau du Pailly, F01170 GEX. На 27.06.1992 г. се открива тържествено “Европейското огнище на културата” с изложба на големия френски художник и писател Анри Новера, с конференция и тържество в негова чест, в присъствието на елита на френската културна общност. И от тогава Теодор Димитров започва да организира десетки международни творчески срещи, симпозиуми и диспути на културни дейци и общественици от Европа. Между тях са и изтъкнати български интелектуалци като Богомил Райнов, Леда Милева, Павел Матев и десетки други. С организирането и провеждането им са ангажирани най-престижни европейски фондации и културни общества. Обсъждат се теми, свързани с културата, философията и бизнеса. Ето някои от тях: На 14.05.1995 г. се провежда среща-диспут, ръководена от основателя на ‘neoro-poetique” Пиер Мари за свободата и независимостта на поезията.
На 03.06.1995 г. се провежда творческа среща на видни културни личности, посветена на световно известния кино-артист Мишел Симон, с доклад на Теодор Димитров.

През лятото на 1995 г. е проведена среща, посветена на 70-ата годишнина от смъртта на големия български поет Гео Милев, с активното участие на Леда Милева.

Създават се духовни мостове. Все повече се популяризира България и нейната култура. Така Теодор си е представял мястото на имението в Жекс в бъдещето. И затова в първото си истинско завещание, отново да повторим, той пише “наследниците да предложат на българската държава дарение, при условие че това имение никога няма да се продава, а остава българско парче земя в сърцето на Европа завинаги, на разположение на българските интелектуалци, дипломати и т.н.”.

След смъртта на Теодор Димитров имението е напълно запустяло, с неговите изпразнени 30 стаи, протекли покриви и тавани и залостена врата с голям катинар и верига. Безхаберието на чиновника продължава.

Засега не се знае нищо какво държавата ще направи с него. Вероятно, след постепенна разруха, ще последва продажбата за жълти стотинки.

Днес, когато материалното е обсебило обществото, се говори само за материалното наследство ва Теодор Димитров. За неговата личност могат да се изпишат десетки страници като международен служител и зам. директор на Библиотеката на ООН в Женева, които длъжности изпълнява в продължение на 34 години, както и за неговото активно участие в проекти, засягащи достойното представяне на България в Швейцария и Европа.

По случай 100 години от освобождението на България от турско робство, на 3 март 1978 г. в една от големите зали “Атене” в Женева, Теодор е инициатор и организатор на конференция в памет на големия американски журналист Джануариус Макгахан. С огромната сила на словото, в обширен доклад, по блестящ начин, Теодор представя живота на Макгахан на фона на борбите на българите за освобождение. Именно на книгата на Теодор Димитров “Турските зверства в България” дължим знанията си за делото на Макгахан и случващото се по това време в България.

През ноември 1981 г. Теодор Димитров издава в два тома книгата “100 години българо-швейцарски културни отношения”, подкрепена с ценни исторически документи от архива на Библиотеката на ООН в Женева. Книгата е приета с изключителен интерес от швейцарската общност. В нея има много обективни хвалебствени и възторжени слова за швейцарците и техния принос в културата. И Швейцария не закъснява да отговори подобаващо. Точно тогава е юбилейната годишнина “1300 години от създаването на българската държава”. В момента, когато действа “желязната завеса”, в Швейцария, в полезрението на цяла Европа, е създаден Швейцарски национален комитет за отпразнуване на юбилея, с участието на първите политици и културни деятели на страната. Теодор Димитров, със своето обществено положение и влияние, най-активно участва в организирането на творчески срещи, концерти и изложби на българските културни делегации. Две седмици Швейцария живее с духа на България. Това е невероятен случай! В тези прояви, зад кадър, стоеше Теодор Димитров.

Теодор Димитров изпълнява и редица международни хуманитарни мисии. Особено е вълнуващ епизодът, свързан с откриването на болница за тежко болни деца в Индия, построена от ООН, чийто нееднократен пратеник там е именно Теодор. За това събитие, в една от скъпо пазените картички до майка ни, пратена от Индия на 10.02.1984 г., Теодор пише: “В знак на благодарност, триста деца коленичат и целуват нозете ми (аз не им позволявам!). Пеят песни и ме обкичват с венци и цветя”.

Но Теодор беше и бунтар. Той категорично отказва да се подчини на тогавашната практика голяма част от заплатата да внася в българския бюджет. Защото е вярвал, че използвани тези пари от него, ще бъдат много по-полезни за народа.

Неговият личен живот е подчинен изцяло да служи на своя народ. Стореното през деня, той описваше всяка късна вечер в своите дневници – всяко свое деяние, среща, книга, икона или реликва. Тези дневници и целият му архив са недостъпни за близките му. Други разполагат с тях. Непосредствено след неговата смърт, и докато се водеше съдебното дело, част от тях изчезна. Чиновникът ли сега ще разкаже за всичко това, което Теодор Димитров остави за ползване от народа? Чиновникът ли, който отказа да пренесе на държавни разноски тленните му останки от Женева в България? Чухте ли от него, че Теодор Димитров живя скромно, с душата на поет, без разточителство, че всичките си пари е харчил не за друго, а за книжни ценности и непреходни вещи и че е инвестирал в духовното, което да остави след себе си на българите? Търпяхме и упреците на някои, угодни на властта, че със съдебното дело сме пречили на държавата да получи богатството. И сега, отново, пред очите ни са изпратените към властимащите множество писмени обръщения и искания за срещи за спасяването на наследството. Уви! Не получихме нито един отговор!

Днес духовното наследство потъва в забрава и събира праха в претъпканите рафтове на музеите, а идеите за “Европейско огнище на културата” в Жекс, “Духовен център” в Женева и музей “Теодор Димитров” в Панагюрище са забравени.

Ах, тази духовна нищета, в която тънем, но мълчим! Сякаш, ослепяхме и не виждаме как едно духовно наследство загива, но мълчим!

Ще бъде ли изпълнен заветът на Теодор Димитров, това наследство, събирано цял живот от него, да бъде достояние на народа, на когото принадлежи?

Нека всички заедно да помогнем за това!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.