Какво стана с дарението на дипломата от Женева Теодор Димитров, оставил на държавата духовни и материални ценности за милиони левове?

Държавата доброволно прие завещаното богатство. Но с това тя прие и задължението да го управлява и отговорността да го направи народно достояние, защото то принадлежи на народа

Предлага се къщата на Теодор Димитров в Женева да бъде превърната в български духовен център, а в двора й - построена църква

Изминаха повече от 12 години, когато дипломатът от Женева Теодор Димитров остави завещание на България, оценявано на милиони левове. Еуфорията беше голяма! Медиите публикуваха десетки печатни материали - статии и снимки. През м. май 2008 г. в дните на българската култура и духовност, телевизиите показваха репортажи, срещи и интервюта. Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” направи изложба и показа подбрана част от огромното наследство на българина.

Съвсем заслужено!

България получи наследство от недвижимо имущество:

Имение с масивна 3-етажна сграда, построена в края на 19 в., с разгърната площ 1600 кв. м върху терен от 11 декара, с изглед към езерото Леман, в района на гр. Жекс - Франция, на 15 км от Женева.

Едноетажна къща с дворно място 600 кв. м в престижен район в община Шамбези в Женева, с оценка на имота 1,2 млн. швейцарски франка.

1/3 идеална част от общата на 3-мата братя къща в кв. Княжево - София.

Теодор Димитров оставя като дарение и огромно духовно богатство: старопечатни книги и ръкописи с гравюри, едно от първите копия на Гутенберговата библия, първите мюнхенски издания на Рембранд и Дюрер, колекция от 100 старинни православни икони (византийски, гръцки, руски и български), старинни исторически карти и атласи, енциклопедии (между тях и една от първите световни, печатана във Франция през 1776 г.), картини, графики и рисунки - над 850 единици. Между тях са такива на Салвадор Дали, Жорж Брак с колекция “Еротично изкуство”, графика на Марк Шагал, платна на Дечко Узунов и Златю Бояджиев. Потъна в неизвестност, обаче, зорко съхранявана от него картина на Моне. Наследеното движимо имущество надхвърля 45 000 единици, разпределени и предадени на 10 национални музеи и галерии в София.

В 30-те стаи в имението в гр. Жекс - Франция, Теодор остави десетки стари мебели с антична стойност от преди няколко века, украсени с богати орнаменти, изобразяващи екзотични животни (глигани, птици), кристални витрини и огледала, богата дърворезба, старинни полилеи, свещници и часовници. Между тях е и спалнята, ползвана от Наполеон при посещенията му в къщата на неговата любовница в Женева. За съжаление, за голяма част от тези вещи не се знае нищо (те биват разнасяни по различни складове без необходимата публична отчетност) и сега прахът на забравата ги е покрил.

Както е известно, близките на Теодор Димитров оспориха Второто завещание, направено 2 дни преди смъртта му в болницата на Женева, когато в предсмъртната агония на болен човек от рак с разсейки в цялото тяло и мозъка, докаран на инвалидна количка от сестра, упоен с обезболяващи, се подменя волята му, без точно определени условия и задължения, без да се упомене цел, адрес и начин на ползване на наследството, без присъствие на близки и приятели.

Специално повиканият нотариус, в присъствието на хищнически настроени държавни служители и случайни свидетели, оформя новото Второ завещание, състоящо се само от три изречения:

1. С настоящето отменям всички предишни завещателни разпореждания.

2. Правя наследник на всички мои имущества, където и да се намират и каквото и да е тяхното естество, Република България.

3. Определям Постоянното представителство на Р. България при ООН в Женева като мой изпълнител на завещанието.

Държавата става единствен наследник и изпълнител на цялото движимо и недвижимо имущество.

През това време, нас, близките на Теодор Димитров в България, ни държаха напълно изолирани. Дори съобщението за смъртта му получихме чак след 10 дни.

В Първото завещание, депозирано в Нотариата на Женева, една година по-рано от неговата смърт, по безспорен и ясен начин в 6 ръкописни страници, е заявена истинската воля на наследодателя, където разпоредител и изпълнител на завещанието са неговите родственици и където българската държава има своето място, но при точно определени условия, а именно:

Цялото книжно богатство, включващо старопечатните книги и ръкописи, историческите атласи и енциклопедии и т.н., които Теодор нарича в завещанието си “библиотеката и архивите”, намиращи се в къщата му в Женева, “да бъдат предоставени на Института по история при Българската академия на науките”.

Притежаваното от него в гр. Жекс - Франция имение, наричано от Теодор в завещанието “Европейско огнище на културата”, наследниците да предложат на българската държава дарение, при условие, че това имение никога няма да се продава, а остава българско парче земя в сърцето на Европа завинаги, на разположение на българските интелектуалци, дипломати и т.н. Ако не - имението да се продаде и доходите да се разпределят между наследниците”.

В понятието “Европейско огнище на културата” се включват терена, сградата и намиращото се там огромно материално и духовно имущество, без което то не би могло да съществува.

Точно тези условия, ние наследниците, никога не сме оспорвали. След обявяването на завещанието, по време на съдебното оспорване и по-късно, непрекъснато търсихме българските компетентни органи, обсипвайки ги с множество писма за изпълнение волята на Теодор Димитров, алармирахме и апелирахме за спасението на наследството.

Продължилият 4 и половина години съдебен спор приключи в полза на държавата. Швейцарският съд каза своята дума. Това бе един съдебен процес, съпроводен със съдебно-правни нарушения, конфликт на интереси, служебни амбиции и кариеризъм.

През годините след неговата смърт, всичко около дарението на Теодор Димитров се върши на тъмно, без участието и контрола на неговите близки. Защото те не са вече никакви гаранти за изпълнение на волята му. Гаранти са незнайни държавни чиновници. Те ще се погрижат да запазят паметта му и това, което остави на народа.

И днес, 12 години по-късно, да погледнем от разстояние на изминалото време. Какво стана с дарението? С огромното духовно и материално богатство? Стана ли достояние на народа?

В съответствие с Решение на Министерския съвет, през 2007-2008 г. са отпуснати на Министерство на външните работи и Министерството на културата бюджет общо 500 000 лв., които да се разходват за консервационно-реставрационни дейности на движимото имущество, за неговото транспортиране и разпределение, за командировъчни разходи. Извършва се огромна работа от специалисти по стойностното идентифициране на имуществото - историческо, етнографско и археологическо.

През 2008 г. са изпразнени всички сгради и в България пристигат 5 тира с имущество, прието за съхранение в складовете на транспортно-логистична фирма “M&M - Милицер и Мюнх” в София. По-късно то е разпределено и прието за съхранение в 10 национални музеи и галерии.

Предлагат се различни идеи как да бъде използвано.

На 6 май 2007 г. в Женева, в деня на празника на св. Георги, 150 български семейства поемат инициатива, а на 6 юни 2007 г. се учредява Инициативен комитет, в който участват Посланикът ни в Швейцария, ръководителят на Мисията ни към ООН в Женева и изтъкнати българи, живеещи там, за създаване на Български духовен център в Швейцария и построяване на църква.

Предлага се къщата на Теодор Димитров в Женева да бъде превърната в български духовен център, а в двора є - построена църква. Предложението им, обаче, продължава да лежи в архивите и бюрата на чиновниците в президентството, Министерския съвет и св. Синод. От тогава изминаха 12 години, а с всеки изминат ден, имотът все повече рухва.

По-късно, през септември 2009 г., Министерството на културата взима решение предметите от наследството да бъдат прибрани за съхранение в закритото училище “Сава Радулов” в гр. Панагюрище и се оформя идеята да бъде започната процедура по разкриване на филиал “Музей на дарителя Теодор Димитров” към Историческия музей в града. Напълно обосновано решение!

От наследените архиви, чиновниците от министерството вече знаят, че фамилията на Теодор Димитров е от гр. Панагюрище, самият той там е учил, много негови съвременници са били активно подпомагани в тяхното професионално развитие. Панагюрци помнят как при гостуванията на негови близки в Женева, са им връчвали списъци от лекарства, детски храни за бебета и всичко друго “кой от каквото има нужда”, които Теодор е купувал за тях със собствени пари.

Затова на 15. 08. 2009 г., 7 години след смъртта му, панагюрци пишат:

Скъпи Теодор,

Камбаните на “Св. София” приветстват теб - достойния и верен син на България!

Камбанният звън отеква в Оборище и Бунай и хората на Панагюрище поздравяват теб - отличникът на прогимназията.

Тополница и Луда Яна бързат към Марица и птиците притаяват дъх, съзирайки един младеж да се движи по калдъръмите на стария Пловдив. Библиотеките се попълниха с томовете на твоите трудове, посветени на историята на отечеството.

Музеи и галерии показват оригинали на световната култура, които ти дари на народа си.

Родината те обгърна с любов и признателност.

А ние твоите съученици те обичаме и се гордеем с теб!

ДЪЛБОК ПОКЛОН!

Четете в следващ брой - Как Теодор Димитров натрупа своето наследство и какво може да се направи с него оттук нататък