И в небитието Уилям Мередит е част от България

Портрет на Меридит от Дора Бонева

 

 

Наскоро у нас пристигна Ричард Хартайс, американски поет, свързал трайно живота си с един от най-големите поети на САЩ – Уилям Мередит. Посещението на Хартайс не беше туристическо, нито чисто творческо, каквито той е осъществявал у нас многократно. Сега поетът имаше свещена мисия – над Рилския манастир на 21 септември 2016 г. той разпръсна част от праха на култовия поет Уилям Мередит, отишъл си от видимия свят през 2007 г. Мередит е признат като новатор в поезията, носител на „Пулицър“ (1988), поет-резидент на Конгресната библиотека (САЩ). Приживе Мередит обожаваше България, беше чест гост на Любомир Левчев и на неговата фондация „Орфей“, намираше истинско упование в българската природа, пребивавайки в Родопите – в творческата база на фондацията в с. Полковник Серафимово.

Кой е Уилям Мередит и защо точно малка България се превръща в райско кътче за него? Неговият богат на събития живот сякаш е предначертан от добри орисници. Роден е в Ню Йорк Сити на 9 януари 1919 г. и неговите биографи виждат в това магическо повторение на 1 и 9 една непривична двойственост, един родов печат – началото и краят, егото и публицистичността, гениалното и ексцентричното, материалното и артистичното в тяхното преливане. Не друго, а именно характерът на Уилям генерира поредица от житейски превратности, в които той остава верен на изкуството.

Не е никак лесно да носиш в съзнанието си тежестта, че си потомък на рода Мередит. В средата на XIX в. неговият прадядо (също Уилям Мередит) е бил секретар на съкровищницата при президента Закари Тейлър и е притежавал земите на почти целия щат Ню Джърси. Дори е печатал банкноти със своя образ. „Какво материално състояние може да прахоса един поет, за да го превърне като алхимик в духовност и светлина!“, казва Любомр Левчев за своя презокеански колега.

През 1940 г. младият поет завършва Принстънския университет с дипломна работа върху творчеството на Робърт Фрост и започва кариерата си като репортер на в. „Ню Йорк Таймс“. Но черната паст на Втората световна война го повлича и той става боен пилот на тихоокеански самолетоносач. По време на Корейската война го мобилизират отново, за да се превърне в герой и идол на американските ветерани – с два ордена за храброст. Едновременно с въздушните битки обаче гори един друг огън. Словесният марш изригва в първата стихосбирка на Уилям Мередит – „Любовни писма от една невъзможна страна“ (1944), и тя е удостоена с наградата „Най-младият поет на Йейл“ по предложение на Арчибалд Маклийш. Така сливането на въздушното битие с полета на думите чертае един нов, имагинерен пейзаж, в който духът ще тържествува. В средата на века, когато в своя творчески апогей в Европа са поетите сюрреалисти – Луи Арагон, Пол Елюар, Жак Превер – на американския континент силно влияние имат антимилитаристичните идеи на Езра Паунд (прекарал години в затвори в Италия и САЩ). Какво пише в това време Уилям Мередит? На първо четене в неговите творби няма и грам публицистика или политически патос, те са обковани от една мистична пантеистичност – пейзажност, молитвеност на посланията, артистизъм на изображението. Но зад красивите видения прозира драмата на един човек, видял многократно смъртта и страданието („Самолетоносач“, „Корейка, седяща пред една стена“). Десетки са обръщенията му към безумната политика на изтреблението и те са закодирани в стихосбирките: „Кораби и други фигури“ (1948), „Открито море“ (1958), а сборникът „Гибелта на Трешър“ (1964) е неговото прощаване с една подводница, с една цяла епоха, вградена в паметта на американците. За нейната метафорична и философска сила Академията на американските поети го избира за свой канцлер. През 1975 г. излиза стихосбирката му „Хезард Художника“, а три години по-късно високото признание на критиката и публиката го въздигат до поста резидент по поезия в Конгресната библиотека.

През 1979 г. Уилям Мередит посещава за първи път България. На следващата година е удостоен с Международната Вапцарова награда за поезия, а наши поети стават негови близки приятели. През 1981 г. представлява САЩ на тържествата за 1300-годишнината на българската държава. Участва в няколко от Софийските международни писателски срещи. През 1983 г. Мередит получава тежък инсулт, който го парализира и му отнема говора. Но не и борбения му дух – да продължи да пише, да превежда, да работи за каузата на американската и българската култура. Точно тогава издава антологията на българската поезия „Прозорец към Черно море“, през 1986 г. излиза редактираният от него сборник „Поети от България”, съдържащ 73 стихотворения от 24 съвременни български поети, преведени от Джон Ъпдайк (носител на над 20 престижни награди), Ричард Уилбър (носител на „Пулицър“), Максайн Кюмин (поетеса лауреат на Конгресната библиотека) и самият Уилям Мередит. Той е носител и на Наградата за литература на в. „Лос Анджелис Таймс“ за книгата си „Частична равносметка: Нови и избрани стихове“. През 1997 г. печели Националната книжна награда за поезия за „Говор с усилие“.

В началото на 90-те години, когато у нас започва клеветническата кампания срещу Вапцаров, не друг, а Мередит застава с царствен жест зад името на нашия поет, като поръчва да му позлатят медальона с лика на Вапцаров и гордо го носи непрестанно до смъртта си на 30 май 2007 г.

В продължение на 36 години до поета неизменно е неговият приятел Ричард Хартайс. Заедно прекарват месеци в България, работят в Американския университет в Благоевград, а посещенията в Рилската обител са така необходимото откровение за ранимата душа на всеки творец. Двамата стават български граждани през 1996 г. „Ако случайно умра в тази прекрасна страна, нека ме погребат в манастира“, казвал Мередит. И ето че 9 години по-късно Хартайс изпълнява тази негова воля.

Още през 2007 г. Ричард Хартайс оглавява Международната фондация „Уилям Мередит“, която спонсорира книги, изложби и други културни проекти в САЩ и по света. И сътрудничеството с България продължава. На 25 май 2013 г. в София поетът Любомир Левчев е удостоен с Международната награда „Уилям Мередит“. Тя представлява превод и публикуване на английски език на негов сборник с избрани стихотворения с интригуващото заглавие „Green-winged Horse“ („Кон със зелени крила“). Кое предизвиква този интерес към нашата култура? Както пише в официалната грамота, това не е само признание на таланта на Любомир Левчев, но и на неговия живот, посветен на културните процеси в България и САЩ; „Тази награда отбелязва неговото словесно майсторство, остра наблюдателност, мъдра проницателност и мъжество; в неговите метафорични стихове звучи един уникален глас между миналото и бъдещето, между Изтока и Запада, който преодолява крайностите. Наградата е признание не само за таланта на Левчев като поет, но и за братството в областта на изкуството, за вярното приятелство, което Мередит и Левчев изпитваха един към друг през десетилетията. Между двамата поети може да има само светлина…“

Какво са наградите за един поет? Статистика, която публиката едва ли ще запомни. Но няколко поколения американци знаят наизуст стихотворението на Уилям Мередит „Голямата творба“. Повтарят го и българските почитатели на поезията, които често отгръщат билингвистичната стихосбирка „Сияйните наблюдатели“, издадена от ИК „Орфей“ през 2003 г., или томчето с негови стихове „Пристрастни описания“ (ИК „Орфей“, 2008), в което като виртуозни познавачи на американския стих и на поетическата интерпретация са се включили Валентин Кръстев, Владимир Филипов, Корнелия и Божидар Божилови, Иван Голев, Валери Костадинов, Владимир Левчев, Георги Белев, Богдан Атанасов и Кристин Димитрова.

Уилям Мередит

ГОЛЯМАТА ТВОРБА

Поезията е трудна за четене.

Картините са трудни за гледане.

Музиката е трудна за слушане и

хората са трудни за обичане.

Но дали от животинска нужда

или от божествената сила

най-после разумът, очите и ушите,

и голямото лениво сърце ще се раздвижат.

Превод: Владимир Филипов

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Има само Един Свети Дух и една православна духовност! Останалото е от лукавия! Писал толкова дълго, за да разбере, че е живял напразно! Хората не са трудни за обичане, трудно е да смириш себелюбието си, което презира другия човек!

Отговорете