И Холивуд отваря врати за…

Анна Дамаскова

Анна Дамаскова е първата българка, приета в най-престижната програма за продуценти в Меката на киното

Продуцентът на “Абсолвентът” и “Дивата река” Лоурънс Трумън лично я интервюира

Холивуд знае 2 и 200, но едно е сигурно – случайни хора там не попадат. Меката са световното кино отвори вратите си за едно момиче от Бургас – Анна. Само крачка я дели от сбъдването на най-голямата й мечта.

За най-добрите млади таланти в Холивуд има една програма и тя е магистратура в Peter Stark Producing Program. Тя е в най-престижния университет в киното USC School of Cinematic Arts. Достатъчно е да се каже, че сред основателите на школата са Чарли Чалплин, Дейвид Уарк Грифит (Раждането на нацията), Мери Пикфорд (една от 36-те основатели на Академията с оскарите). В нея са преподавали Хичкок и Спилбърг.

Анна Дамаскова е първата българка, която е приета в тази академия при конкуренцията на стотици кандидати. Изпитът не е като във висшата математика, където, ако знаеш формулите, можеш да получиш шестица. Приемът в престижното училище е в две части – онлайн по документи и интервю с директора на академията и преподаватели. След първата цедка остават малцина, а след това идва кръстосаният разпит, след който остават 24-те най-добри от целия свят. Ето, сред тях е и нашата Анна.

“Интервюто с Лоурънс Трумън беше толкова вълнуващо, че аз се притесних и почти не си спомням какво съм говорила”, казва Анна.

Разговорът с директора продължава около половин час. А кой е Лоурънс Трумън и защо е толкова вълнуващо да го срещнеш? Един списък около 42 продуцирани филми, сред които “Абсолвентът” (номиниран за Оскар), “Американска история Х”, “Дивата река”, “Бягството” - донесли десетки златни статуетки - бегло описват кой е Трумън. На една от срещите на “старките”, както наричат завършилите програмата той казва нещо фундаментално за философията на училището.

“В Холивуд казват, че не е важно какво знаеш, а кого познаваш. Аз съм убеден, че по-важно е какво знаеш. Но също така от жизнено значение е да познаваш хора, за да можеш да покажеш какво знаеш.”

Ани е от Бургас. Дъщеря е на Милена Дамаскова - историк, а баща й – Радостин Дамасков е известен български скулптор. Негов е паметникът на поетесата Петя Дубарова в морската градина и известният плакет “Пъпът на Бургас”.

Защо точно кино?

“При мен нещата с киното се случиха постепенно. Винаги съм обичала да чета, най-хубавите ми спомени са свързани с това как баба ми чете разкази и приказки. В някакъв момент историите се преплетоха с рисуването, подкрепено от факта, че гледах постоянно стари и нови, но предимно стари филми. Мисля, че някоя сутрин просто съм се събудила пред свършен факт, без изобщо да знам.”

Анна следва съдбата си, а тя я отвежда в Northern Film School в Лийдс, Великобритания, където завършва бакалавърска програма. Снима първия си филм в Ирландия, а междувременно по програмата “Еразмус” учи и в легендарния FAMU в Прага. В свободното си време пътува по целия свят.

“Едно от най-ценните чувства е да си на място, където не си бил никога преди. И колкото по-различно и непознато е то, толкова повече ми се иска да остана там и да обикалям. Казвам ценни чувства, а не приятни или хубави, защото за мен целта не е да се срещам само с цветната част на нещата, а с реалната, доколкото това е възможно да бъде напълно разбрано и усетено от един чужденец. В Хималаите се усетих като странник, който е дошъл точно на мястото си. Спомням си, когато пристигах, пътувайки по тесния път през нощта. Пътят се виеше в долината, точно до реката и вървеше сякаш вечно все нагоре и нагоре през планината. Беше пълен мрак, но от двете ми страни имаше страшно много звезди. На сутринта се събудих в Манали и установих, че звездите ми са били стотиците къщички, накачени из стръмните баири на планината, с по една светеща крушка.”

Обикаля Индия и на юг, където се озовава очи в очи с тигър. Твърди, че е тигрица, но обикновено от вълнение на човек му е все тая.

“За наш огромен късмет вече си беше осигурила необходимите 5 килограма сурово месо за деня и само ни погледна с погледа на хищник, който знае на какво е способен спрямо човеците. По-странно чувство на страх и радост, че съм там не бях изпитвала.”

Едно от различните й пътувания е до далечния край на Сибир в малката (за руските мащаби) република Тува, където е доброволец в археологическа експедиция на Руското географско общество по проекта “Кизил-Курагино”.

След университета в Англия Ана започва работа в Nu Boyana и вече е там трета година.

“Тук се работи по много и разнообразни продукции - музикални клипове, реклами, пълнометражни филми, корпоративни видеа и други. Работила съм като трети асистент режисьор, в креативната концепция на реклами и клипове и като директор продукция на телевизионно шоу. Всичко това ме научи много за снимачния процес, екипната работа, планирането на снимките, работата на терен. Имах възможността да наблюдавам и работата на актьори, режисьори и продуценти по време на снимките. Това е доста ценен опит, който със сигурност ще ми помогне много в Америка.”

Момичето е прието в USC, но една крачка го дели от мечтата - още не събрало парите за обучението.

“Много от историите, които ме вълнуват и които искам да снимам, са български, споделя Анна. Затова Peter Stark Program може да даде огромен шанс за мен да разкажа тези български истории и те да стигнат до повече публика”, казва тя и добавя: “Важно е да си знаеш собствената посока и да очакваш с отворени обятия изненадите, то е ясно, че ще ги има.”

Обучението в USC School of Cinematic Arts е скъпо начинание. Фондация “Шанс за децата на България” изразява подкрепата си със стипендия, но са нужни още 35 хиляди долара за първата година. Затова стартира кампанията Help Me Study Film Producing at USC: https://www.indiegogo.com/projects/help-me-study-film-producing-at-usc-adventure/x/18666718#/

Коментари

Задължително поле