Убийството на генерал Касем Сулеймани, извършено от САЩ преди дни, разбуни духовете по света и у нас. САЩ и Доналд Тръмп избраха една от най-твърдите си възможности за отговор на нападението над посолството им в Багдад и ескалацията на напрежението в Ирак, провокирано от действията на подкрепяните от Иран шиитски милиции. Реакциите на най-заклетите почитатели на президента Тръмп и САЩ бяха изцяло позитивни. С основание. Тръмп не се огъна пред иранските провокации, показа сила и решителност да реши окончателно иранския въпрос. Дали действията на официален Вашингтон и радостта от тях обаче не са прибързани, необмислени и не крият сериозни рискове?
След стореното САЩ са на път да изгубят и крехката подкрепа за присъствието им в Ирак. Парламентът в Ирак вече проведе гласуване, с което пожела войските на САЩ да напуснат страната. Предстои скоро да бъде потвърдено и от правителството на страната. Това по никакъв начин няма да помогне на войната с Ислямска държава. Напротив. Ще даде на радикалната организация възможност за прегрупиране. Ако САЩ решат да останат въпреки решението на суверенен Ирак, то те вече биха имали имидж на окупатори в страна, която е проекция на техни интервенции в миналото.
В случай, че САЩ напуснат Ирак, но желаят да останат в района около реките Тигър и Ефрат, то единствената им опция за това са кюрдските територии, което идва с още по-голяма подкрепа за кюрдската автономия. Със сигурност Турция няма да е доволна от всичко това и тя ще се опита да противодейства с наличните u сили срещу кюрдската заплаха за своята цялост. Да, турската армия има нужда от сериозна модернизация, но въпреки това тя е втора по големина в НАТО и продължава да е сериозен фактор в региона. При негативна спрямо тях реакция на Турция САЩ могат да опитат да изострят нейните отношения с Гърция, а това не би било особено здравословно на югоизточния фланг на НАТО.
Ако някой се е надявал Иран да седне на масата за преговори и важните за Близкия Изток и света въпроси, свързани с неговата ядрена програма да бъдат решени без голямо напрежение, то в момента с действията си САЩ отдалечават с главоломна скорост света от този сценарий. След убийството на генерал Сулеймани в Иран САЩ за много години напред ще са синоним на кръвен враг. Ще бъде ли възможно САЩ при цялата мощ на своята дипломация да преговарят с хора, изпитващи дълбока омраза към тях? Как САЩ ще убедят иранския народ да приеме позиция, която се доближава до разума, а не до емоциите? Отговорът е много трудно или по пътя на силата.
Военна интервенция с Иран е дългогодишна мечта на много войнолюбци в американската администрация. Разбира се, една военна кампания с гордите наследници на персите няма да е лесна, но САЩ имат потенциала да излязат от нея като победители и да свалят режима на аятоласите. Те са глобален военен лидер в момента. Но на каква цена? Стотици хиляди цивилни и военни жертви, множество бежанци. А след това? Историята показва, че военната победа е лесната част от една чуждестранна интервенция. Ще имаме ли след нея обаче стабилна държавност в Иран? Ще има ли стабилни институции и процеси? Хората в региона ще живеят ли по-добре? За съжаление, горчивите примери от Афганистан, Ирак, Либия и тикнатата до ръба на хаоса Сирия показват друго.
Напълно е възможно САЩ да затънат за десетилетия в Иран без да постигнат нещо конкретно извън това, че ще контролират петрола и природния газ в ислямската република. Но на каква цена? Досега тероризмът по света, чиито корени произхождат от Близкия Изток, преобладаващо има за корен салафитско-уахабитските течения в исляма. Какво ще се случи, ако в отговор на американска агресия шиитският ислям роди радикални течения, които да приемат за кауза тероризма? Със сигурност тогава светът би заприличал повече на самия Близък Изток.
Единствените печеливши от война срещу Иран ще са Израел и Саудитска Арабия. Саудитска Арабия ще стане едноличен лидер в арабския и мюсюлманския свят, а Израел ще получи глътка спокойствие. Отделен е въпросът, дали Израел ще устои на все по-засилващите се процеси и влияния с произход в Саудитска Арабия, които в региона по странен начин в момента се балансират от Иран.
Доналд Тръмп се закани да бомбардира ирански обекти, включително културно наследство. Биографията на американския президент показва, че сплашването е успешна стратегия в бизнеса. В случая с Иран обаче имаме процеси, чиито фактори са неща като народ, култура и религия. Освен това унищожаване на световно културно наследство, каквото е иранското, е и военно престъпление.
Евентуална война с Иран ще струва на САЩ трилиони долари, които ще бъдат осигурени чрез планини от дълг. Той ще бъде финансиран не от друго място, а от печатницата за долари на ФЕД, която и без това работи активно през последните години. Много е трудно да се прогнозира как всичко това ще се отрази на икономиката на САЩ и световните финанси. Със сигурност обаче подобно развитие ще ни доближи много до нов световен финансов Армагедон.
Барабаните на войната
Посочените рискове са само преките такива. В уравнението им дори не присъстват Русия, Китай или Европа. Беше логично САЩ да отговорят на иранските провокации, но несъразмерното показване на сила не бе най-доброто решение. Винаги е лесно да биеш барабаните на войната. Въпросът е, какво следва след това, защото военна победа, която не носи подобрение, не е победа, а е безсмислено упражнение. Не случайно в старите военни трактати за върховно майсторство се счита, ако се справиш с противника си с лекота и без сражение. Не случайно в момента Владимир Путин само чака, за да експлоатира неочаквано създали се за него добри възможности.
