Изсушените плодове запазват ценните си качества

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Кайсията (Prunus armeniaca) е дървесен вид от род Сливи (Prunus) на добре познатото семейство Розови (Rosaceae). Можем да ги срещнем и под името зарзала или зарзалия, което обикновено се отнася за по-дребните и по-кисели сортове.

Хората култивират и се радват на прекрасното растение от хилядолетия. Днес, въпреки че за негова родина е приета Армения, откъдето идва и латинското му видово име, доста източници посочват за страна на произход Китай, че дори и Индия.

Кайсиите напълно са заслужили славата си на плод с безчет отлични ефекти за здравето. Според исторически данни се е ползвала дори кората на дървото - отвара от нея се препоръчвала в някои национални традиции при хора с епилепсия и мозъчни увреждания. Универсалността на кайсиите е вплетена в живота на индиански племена, на абхазките народи, както и на племето Хунза, обитаващо територии от Пакистан.

Великата българска лечителка Лидия Ковачева отделя специално внимание в книгата си на храненето на хората от племето Хунза, останали незасегнати от болестите бичове за цивилизацията. Известно е, че те са консумирали основно пресни кайсии. Извън сезона са били запасени с изсушени плодове и докато новата реколта се появи, оставали за продължителни периоди само на сухите плодове и вода.

Още на пръв поглед кайсиите “сигнализират” за огромното количество бета каротин (провитамин А), което съдържат. Издайник е прекрасният им яркооранжев цвят. Те са и добър източник на витамин С. Антиоксидантният им състав е доста богат видово и количествено: катехини (с които е известен най-вече зеленият чай), проантоцианидини, кверцетин и т.н.

Кайсиите, благодарение на съдържанието си на провитамин А, са прекрасно средство за поддържане на добро зрение. Комбинацията от катехини и витамин С обуславя ясно изразеното им противовъзпалително действие. Именно богатият им във видово и количествено отношение състав на антиоксиданти, като биофлавоноиди например, ги прави идеално средство за борба с прекомерните количества свободни радикали, формиращи се в организма под влияние на неблагоприятни фактори. Ефект, който често може да бъде наблюдаван при тежки физически натоварвания. Освен витамин С, с кайсиите си набавяме и витамини от групата В, калий, магнезий, желязо, фосфор, натрий, йод и др.

Заради високото си съдържание на калий кайсиите се препоръчват за консумация от хора със сърдечно-съдови проблеми и при висок лош холестерол. Пектинът и фибрите им са добър избор за детоксикация, особено извеждане на тежки метали, както и за профилактика на гнилостни процеси в организма и предпазване от упорит запек. Много източници посочват кайсиите като плод с най-високо съдържание на калций. Затова са препоръчвани за консумация от жените в периода на климактериум, когато опасността от остеопороза нараства.

Съветът ми е кайсиите да се приемат като самостоятелно хранене - да не се смесват с нищо друго. Добър вариант е да се остане на кайсии и билков чай за няколко дни в сезона на слънчево зреене на тези плодове. Разбира се, консултацията с лекар е препоръчителна.

Кайсиите могат да бъдат консумирани целогодишно, а не само в сезона на бране от дръвчетата, като се съхранят чрез изсушаване. Ако не сте ги изсушили сами, препоръчвам да сте особено внимателни при чувствителност към сулфити, особено при хората, страдащи от астма. Сулфити се ползват при промишленото сушене и обикновено третираните плодове са с по-запазен и ярък цвят, но по-добрият търговски вид съвсем не е преимущество.

Често пациентите се интересуват какви са ползите от ядките на кайсиите и как да се консумират. Доказано е, че те са богати на полиненаситени (есенциални) омега-мастни киселини, затова винаги препоръчвам на пациентите да ги приемат сурови. Съдържат така бурно възхвалявания и същевременно критикуван заради приписваното му антираково действие витамин В17 - амигдалин.

Тук е важно да се подчертае, че “сладките” кайсиеви ядки съдържат в пъти по-малко амигдалин от горчивите и за консумация в суров вид препоръчвам именно тях. Десетина ядки на ден е оптималната доза, особено ако са в горчивия им вариант. Приемът на голямо количество може да доведе до тежест в стомаха, световъртеж, гадене и др.

Според специалисти - количеството от 50 ядки, приети наведнъж от възрастен човек, може да има дори фатален край. Разбира се, това предозиране е теоретично и няма да помрачи слънчевото зареждане с полезните кайсии точно в сезона на слънчевото им зреене. Насладете им се!

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Печиво с кайсиеви ядки

Продукти:

300 г батати (сладки картофи), 20 г суров белен слънчоглед, 10 бр. сурови сладки кайсиеви ядки, 100 мл вода, 1 скилидка чесън, няколко стръка пресен копър, самардала и мадраско къри на вкус

Приготовление:

Изпичаме обелените и нарязани на пръчици като за пържене сладки картофи във фурна на 200 градуса върху хартия за печене. Процесът отнема около 25-30 мин. или докато леко се карамелизират краищата на пръчиците. Наситняваме копъра. Поставяме в блендер ядките, водата, кърито, чесъна и самардалата. Бленидраме до получаване на гъст и плътен сос с майонезена консистенция. Добавяме копъра и разбъркваме на ръка. Важно е да не блендираме фино копъра, защото губи от ароматните си качества. Получения сос използваме за дип, в който топваме пръчиците изпечени батати.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Ядков таратор (1 порция)

50 г сурово кашу се изкисва за 1 час в студена вода, измива се, прецежда се и се поставя в блендер. Добавят се 150 мл вода, сок от 1/2 лимон и 1/2 щипка морска или хималайска сол и 1 ч. лъж. пробиотик Биомилк. Блендира се до гладка смес. Прибавят се 50 г настъргана обелена краставица и 2-3 стръка накълцан копър. Сервира се с няколко натрошени орехови ядки.