Каква е защита на авторството в „белите” държави

1. Участниците в конференцията, Загреб, 24-26 октомври 2016

България изостава в модерните тенденции относно преосмислянето на комуникацията автор-издател-библиотека-ползвател. Вече 70 години в сферата на интелектуалната собственост действа безотказно една система, тясно свързана с библиотечното дело, от една страна, и с авторското право на писателите и преводачите, от друга страна. Това е международната организация PLR (Public Lending Right). България не е неин член, въпреки че е подписала европейските директиви за постепенното ѝ въвеждане, бидейки равноправен член на Европейския съюз. Във всеки един момент Европейската комисия е в правото си да започне наказателна процедура срещу България за нарушаване правата на авторите, преводачите, илюстраторите, редакторите, чиито книги съставляват фондовете на обществените библиотеки. Необходимо е да се припомня на отговорните отдели в Министерския съвет, че правото в Европейския съюз спазва принципа на върховенството (разпоредбите на ЕС имат предимство пред националните правни норми) и принципа на директния ефект – т.е. правните норми пораждат директно права за частноправните субекти, които могат да бъдат защитени в Съда в Люксембург. Тези принципи определят и ангажиментите на България като член на ЕС.

Какво е PLR и как действа тя в Европа?

От 24 до 26 октомври 2016 г. в Загреб (Хърватия) се състоя Международна конференция на страните членки на PLR-мрежата, като специален акцент беше Източна Европа. За целта бяха поканени представител на писателските съюзи в Хърватия, България, Черна гора, Румъния, Естония, Полша, Унгария, Латвия и Литва. Участваха и учредителките на PLR и най-стари членове: Дания, Норвегия, Холандия, Финландия, Великобритания. Основен докладчик беше Мириам Диокарец – секретар на Европейския писателски съвет (ЕWC), който присъжда всяка година Европейската награда за литература.

Представлявайки Съюза на българските писатели, аз изясних законовите, финансови и технологични пречки да бъде въведена тази система у нас в момента.

В какво всъщност се състои дейността на Public Lending Right ?

Public Lending Right е правото на авторите да получават заплащане за ползването в обществените библиотеки на техните произведения. Според това право авторите, чиито книги се намират и заемат в библиотеките, получават възнаграждание всяка година, което се определя по различни начини за всяка държава.

Едноименната международна организация възниква през 40-те години на 20 век: Дания – 1946 г., Норвегия – 1947 г. и Швеция – 1954 г. До момента 53 държави признават това право – било чрез Закона за авторското право, било чрез друго законодателство. А 33 държави са въвели напълно системата, като са създали фондове и изплащат възнаграждания на живи автори и на наследниците на починали автори, 70 години след тяхната кончина. 29 от тези държави са в Европа: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гренландия, Дания, Естония, Исландия, Испания, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Фарьорските острови, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Швеция и Чешката република.

Коя е правната база за прилагането на PLR в тези държави?

Отделните правителства са въвели системата по три различни начина:

1. Чрез специален член в Закона за авторското право;

2. Чрез самостоятелно право на възнаграждение в отделен закон;

3. Чрез специално създаден фонд за подпомагане на културата. Някои държави прилагат комбинация от тези три подхода.

В рамките на Европейския съюз още от 1992 г. съществува Директива за правото на ползване и заемане, която е в основата на Закона за авторското право и трябва да се прилага от страните-членки. Тя е препотвърдена през 2006 г..

До този момент Република България не е изпълнявала тази директива, очевидно изключвайки правото на авторите да получават подобно заплащане.

Как на практика работи системата?

Във Великобритания правото на заплащане за заемане на книги е извън авторското право и се администрира от правителството, като за целта е създаден PLR-офис като част от Британската библиотека. За да отговорят на изискванията за плащане, кандидатите трябва да предоставят регистрационен формуляр за техните книги. Над 22 000 писатели, илюстратори, преводачи, фотографи и редактори получават плащания по PLR всяка година.

Скандинавските страни прилагат системата като държавна политика само за собствените им автори, за да подкрепят развитието на родната писателска общност и език.

Заплащане се изчислява по два начина:

1. На базата на честотота на заемането на дадена книжна единица; 2. На базата на самото присъствие на книгите в дадена библиотека.

Системата на библиотеките в страните членки на PLR са изцяло компютъризирани и във всеки един момент разполагат с база данни колко книги се заемат или четат онлайн.

В Канада, Австралия, Нова Зеландия и Дания се заплаща годишно на авторите за всяка бройка от техните книги, които са част от фондовете на обществените библиотеки. В Норвегия Министерството на културата договаря с писателските организации обща сума за финансиране на техните членове, които се разпределят като грантове.

Отделните PLR-системи имат собствени правила за функциониране, но страните-членки на ЕС нямат право да дискриминират автори на база чужда националност. В повечето страни са създадени специални комисии, които се занимават с тази дейност: Франция променя законодателството си през 2003 г. и от 2005 г. създава организация под наименованието SOFIA, за да управлява системата. В Испания наименованието ѝ е CEDRO, в Чешката република – DILIA, в Словакия – LITA, във Финландия – SANASTO; Хърватия въвежда PLR от 2013 г., като правителството осигурява всяка година 260 000 евро, които се предоставят на Съюза на хърватските писатели и се разпределят между членовете, подали заявление за налични техни книги в библиотеките.

Чрез PLR плащанията писателите в скандинавските страни са напълно осигурени с един постоянен доход. Пример даде чрез своята презентация представителят на Финландия – Джако Тонти. В сравнителните таблици ясно се вижда, че през 2016 г. в Норвегия са осигурени 12.5 милиона евро компенсация за авторите; в Дания – 22 милиона евро; в Швеция – 15.4 милиона евро; във Финландия – 8.4 милиона евро. Но представителите на SANASTO не се задоволяват с тази сума и преговарят с парламентарно представените партии, които са поели ангажимент тази сума да нарастне за Финландия и до 2018 г. да достигне 14.2 милиона евро.

В моя доклад пред Международната конференция в Загреб акцентирах на 4 особености, които възпрепятстват въвеждането на PLR в България. Очертавах обаче и евентуални перспективи.

Първо, компютъризацията и дигитализацията на родните библиотеки върви бавно, поради липса на средства. Известно е, че частично дигитализиране имат само Националната библиотека, Столичната библиотека, Централната библиотека на БАН, някои големи областни библиотеки и университетските центрове. В много от библиотеките в страната има само по един-два компютъра и ограничен брой библиотечни работници, няма условия за работещ интернет информационен център. Малко са модерните сгради, оборудвани по Програма „Глобални библиотеки”, оттук и достъпът до електронните ресурси на библиотеките е ограничен.

А за да бъде системата PLR безпристрастна и справедлива по отношение на заплащането, този процес трябва да завърши.

Второ, бюджетът за култура са равнява на 0.5 % от Държавния бюджет. По този показател България се намира на предпоследно място в Европа. Бюджетът за образование и наука не надхвърля годишно 4-5 % – също крайно недостатъчно, за да се предполага, че от него биха могли да се заделят средства за подобно заплащане. В този момент на продължаваща икономическа криза и общоевропейско дестабилизиране от мигрантската вълна съществува минимална надежда, че Министерството на културата би получило по-висок процент от Държавния бюджет.

Трето, в България съществуват 4 официално регистрирани писателски организации: Съюз на българските писатели, Сдружение на българските писатели, Съюз на независимите писатели, Съюз на свободните писатели. Добавяме тук и Съюза на българските журналисти, както и Съюза на преводачите в България, защото PLR-системата защитава и правата на преводачите. Договорката между тези сдружения би бил процес на продължителен дебат – кой именно да оглави подобен надавторски център. Най-престижната и стара организация между тях е Съюзът на българските писатели – със 103-годишна история и 700 писатели-членове.

Четвърто, въпреки че страната ни е приела Закона за авторското право и сродните му права (1993, изм. 2009), той масово не се спазва от издателите, собствениците на вестници, списания и електронни медии, нарушаващи по този начин имуществените и неимуществени права върху произведението. Издателите сключват договори и заплащат само на най-популярните и продаваеми български писатели. Все по-често издателствата не предлагат писмен, двустранен и консенсуален договор на автора. Малко популярните автори са принудени да търсят спонсори или сами да заплащат за издаването на техните книги, както и сами да ги разпространяват, защото не подписват маркетингови клаузи. Това е много удобно извинение за издателите, които прилагат чл. 53 от ЗАПСП, касаещ „поръчано издание”.

От друга страна, все по-разпространяваният формат Криейтив Комънс (Creative Commons licences) за онлайн публикации още повече ощетява авторите, които са с ограничени права и най-често не получават никакви хонорари от онлайн изданията. Криейтив Комънс дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели, като запазват целостта на произведението в неговия първоначален вид и цитират името на автора. За парично изражение на авторския труд въобще не става дума.

Така че един евентуален ангажимент от законодателството и правителството да се въведе PLR-системата би било глътка живителен въздух за българските автори на художествена и научна литература.

Обнадеждаващите стъпки към реализирането на Plr-ситемата у нас

Първо, през последните две-три години в обществото периодично се възражда дебатът за запазване на българския език. Чуха се редица авторитетни гласове на учени и писатели в защита на приемането на Закон за българския език. Съюзът на българските писатели внесе през миналата година Проектозакон с това наименование. Изключително важно е в него да залегне и спазването на Директивата на Европейската комисия за въвеждане на PLR-системата.

Второ, председателят на СБП Боян Ангелов има идея за създаване на Център на българската литература към Министерството на културата, където да се събират средства за подпомагане на българските писатели. В някои европейски държави съществуват такива центрове за защита на родните езици и в тях се отделят 10 % от бюджета за култура на съответната страна. Ако министърът на културата подкрепи подобна идея и тя има своето правно основание в Закона за българския език, само за няколко години този фонд ще се превърне в действаща платформа за реализиране на PLR-системата за България, изравнявайки по възнаграждение и самочувствие българските автори с техните европейски колеги.

Назряла е необходимостта от перспективна политика в културата, особено в ерата на глобализацията. Мултикултурализмът би изиграл лоша шега на малките национални езици и култури, които са изправени пред реалната опасност да изчезнат на фона на агресивното присъствие на англоамериканската култура, на фона на доминантни нации като германската, френската, испаноговорящите народи, арабските и азиатски езици. Самото ни историческо развитие предполага да престанем с оправданията за вековете робство и десетилетията комунистическа диктатура, а да се опитаме да въвеждаме веднага директивите на ЕС. Припомням, че първият известен закон за авторското право е в Англия от 1709 г. и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Би трябвало запазването на достиженията на българския език и литература да са основен приоритет на културната ни политика, а творческата дейност на създателите на художествена словестност да е първа по важност интелектуална собственост, което би било фактор за национално самочувствие, българска идентичност и социален просперитет. В интерес е на всички професионални среди, свързани с авторството на писаното слово, да се стимулира обогатяването на библиотечните фондове и да се лобира в парламентарните и правителствени среди за въвеждане на директивата за PLR, което е правно задължение на страните членки на ЕС.

Коментари

Задължително поле