ЧЕЗ обмисля ново дело срещу България

Премиерът Борисов на откриването на дебата в ООН (СНИМКИ)

Посланикът на Германия: Велико Търново е град със специален характер и уникална атмосфера

В Аксаково предлагат социални услуги на едно гише

България изпраща 24 състезатели в 14 спорта на младежката олимпада в Буенос Айрес

Бенямин Нетаняху: Израелските отбранителни сили ще продължат да поразяват ирански позиции в Сирия

Във Враца откриха паметник на жертвите от наводнението през 1966 г.

Големите Меси и Роналдо вече са малки хора

Открит е трупът на 77-годишен дядо, изчезнал преди 20 дни

Руското МВнР: ЕС търси предлог за налагането на нови санкции

Нинова: Най-накрая българите ще разберат истината – кой, защо и как купува ЧЕЗ

Янаки Стоилов е оттеглил кандидатурата си за конституционен съдия

Варна се включва в Европейската седмица на спорта

Министър Порожанов: Обвързаните плащания с по-широк обхват ще спомогне развитието на селските райони

Горене на отпадъци и сухи треви предизвика множество пожари

Каква е защита на авторството в „белите” държави

Участниците в конференцията, Загреб, 24-26 октомври 2016

България изостава в модерните тенденции относно преосмислянето на комуникацията автор-издател-библиотека-ползвател. Вече 70 години в сферата на интелектуалната собственост действа безотказно една система, тясно свързана с библиотечното дело, от една страна, и с авторското право на писателите и преводачите, от друга страна. Това е международната организация PLR (Public Lending Right). България не е неин член, въпреки че е подписала европейските директиви за постепенното ѝ въвеждане, бидейки равноправен член на Европейския съюз. Във всеки един момент Европейската комисия е в правото си да започне наказателна процедура срещу България за нарушаване правата на авторите, преводачите, илюстраторите, редакторите, чиито книги съставляват фондовете на обществените библиотеки. Необходимо е да се припомня на отговорните отдели в Министерския съвет, че правото в Европейския съюз спазва принципа на върховенството (разпоредбите на ЕС имат предимство пред националните правни норми) и принципа на директния ефект – т.е. правните норми пораждат директно права за частноправните субекти, които могат да бъдат защитени в Съда в Люксембург. Тези принципи определят и ангажиментите на България като член на ЕС.

Какво е PLR и как действа тя в Европа?

От 24 до 26 октомври 2016 г. в Загреб (Хърватия) се състоя Международна конференция на страните членки на PLR-мрежата, като специален акцент беше Източна Европа. За целта бяха поканени представител на писателските съюзи в Хърватия, България, Черна гора, Румъния, Естония, Полша, Унгария, Латвия и Литва. Участваха и учредителките на PLR и най-стари членове: Дания, Норвегия, Холандия, Финландия, Великобритания. Основен докладчик беше Мириам Диокарец – секретар на Европейския писателски съвет (ЕWC), който присъжда всяка година Европейската награда за литература.

Представлявайки Съюза на българските писатели, аз изясних законовите, финансови и технологични пречки да бъде въведена тази система у нас в момента.

В какво всъщност се състои дейността на Public Lending Right ?

Public Lending Right е правото на авторите да получават заплащане за ползването в обществените библиотеки на техните произведения. Според това право авторите, чиито книги се намират и заемат в библиотеките, получават възнаграждание всяка година, което се определя по различни начини за всяка държава.

Едноименната международна организация възниква през 40-те години на 20 век: Дания – 1946 г., Норвегия – 1947 г. и Швеция – 1954 г. До момента 53 държави признават това право – било чрез Закона за авторското право, било чрез друго законодателство. А 33 държави са въвели напълно системата, като са създали фондове и изплащат възнаграждания на живи автори и на наследниците на починали автори, 70 години след тяхната кончина. 29 от тези държави са в Европа: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гренландия, Дания, Естония, Исландия, Испания, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Фарьорските острови, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Швеция и Чешката република.

Коя е правната база за прилагането на PLR в тези държави?

Отделните правителства са въвели системата по три различни начина:

1. Чрез специален член в Закона за авторското право;

2. Чрез самостоятелно право на възнаграждение в отделен закон;

3. Чрез специално създаден фонд за подпомагане на културата. Някои държави прилагат комбинация от тези три подхода.

В рамките на Европейския съюз още от 1992 г. съществува Директива за правото на ползване и заемане, която е в основата на Закона за авторското право и трябва да се прилага от страните-членки. Тя е препотвърдена през 2006 г..

До този момент Република България не е изпълнявала тази директива, очевидно изключвайки правото на авторите да получават подобно заплащане.

Как на практика работи системата?

Във Великобритания правото на заплащане за заемане на книги е извън авторското право и се администрира от правителството, като за целта е създаден PLR-офис като част от Британската библиотека. За да отговорят на изискванията за плащане, кандидатите трябва да предоставят регистрационен формуляр за техните книги. Над 22 000 писатели, илюстратори, преводачи, фотографи и редактори получават плащания по PLR всяка година.

Скандинавските страни прилагат системата като държавна политика само за собствените им автори, за да подкрепят развитието на родната писателска общност и език.

Заплащане се изчислява по два начина:

1. На базата на честотота на заемането на дадена книжна единица; 2. На базата на самото присъствие на книгите в дадена библиотека.

Системата на библиотеките в страните членки на PLR са изцяло компютъризирани и във всеки един момент разполагат с база данни колко книги се заемат или четат онлайн.

В Канада, Австралия, Нова Зеландия и Дания се заплаща годишно на авторите за всяка бройка от техните книги, които са част от фондовете на обществените библиотеки. В Норвегия Министерството на културата договаря с писателските организации обща сума за финансиране на техните членове, които се разпределят като грантове.

Отделните PLRсистеми имат собствени правила за функциониране, но страните-членки на ЕС нямат право да дискриминират автори на база чужда националност. В повечето страни са създадени специални комисии, които се занимават с тази дейност: Франция променя законодателството си през 2003 г. и от 2005 г. създава организация под наименованието SOFIA, за да управлява системата. В Испания наименованието ѝ е CEDRO, в Чешката република – DILIA, в Словакия – LITA, във Финландия – SANASTO; Хърватия въвежда PLR от 2013 г., като правителството осигурява всяка година 260 000 евро, които се предоставят на Съюза на хърватските писатели и се разпределят между членовете, подали заявление за налични техни книги в библиотеките.

Чрез PLR плащанията писателите в скандинавските страни са напълно осигурени с един постоянен доход. Пример даде чрез своята презентация представителят на Финландия – Джако Тонти. В сравнителните таблици ясно се вижда, че през 2016 г. в Норвегия са осигурени 12.5 милиона евро компенсация за авторите; в Дания – 22 милиона евро; в Швеция – 15.4 милиона евро; във Финландия – 8.4 милиона евро. Но представителите на SANASTO не се задоволяват с тази сума и преговарят с парламентарно представените партии, които са поели ангажимент тази сума да нарастне за Финландия и до 2018 г. да достигне 14.2 милиона евро.

В моя доклад пред Международната конференция в Загреб акцентирах на 4 особености, които възпрепятстват въвеждането на PLR в България. Очертавах обаче и евентуални перспективи.

Първо, компютъризацията и дигитализацията на родните библиотеки върви бавно, поради липса на средства. Известно е, че частично дигитализиране имат само Националната библиотека, Столичната библиотека, Централната библиотека на БАН, някои големи областни библиотеки и университетските центрове. В много от библиотеките в страната има само по един-два компютъра и ограничен брой библиотечни работници, няма условия за работещ интернет информационен център. Малко са модерните сгради, оборудвани по Програма „Глобални библиотеки”, оттук и достъпът до електронните ресурси на библиотеките е ограничен.

А за да бъде системата PLR безпристрастна и справедлива по отношение на заплащането, този процес трябва да завърши.

Второ, бюджетът за култура са равнява на 0.5 % от Държавния бюджет. По този показател България се намира на предпоследно място в Европа. Бюджетът за образование и наука не надхвърля годишно 4-5 % – също крайно недостатъчно, за да се предполага, че от него биха могли да се заделят средства за подобно заплащане. В този момент на продължаваща икономическа криза и общоевропейско дестабилизиране от мигрантската вълна съществува минимална надежда, че Министерството на културата би получило по-висок процент от Държавния бюджет.

Трето, в България съществуват 4 официално регистрирани писателски организации: Съюз на българските писатели, Сдружение на българските писатели, Съюз на независимите писатели, Съюз на свободните писатели. Добавяме тук и Съюза на българските журналисти, както и Съюза на преводачите в България, защото PLR-системата защитава и правата на преводачите. Договорката между тези сдружения би бил процес на продължителен дебат – кой именно да оглави подобен надавторски център. Най-престижната и стара организация между тях е Съюзът на българските писатели – със 103-годишна история и 700 писатели-членове.

Четвърто, въпреки че страната ни е приела Закона за авторското право и сродните му права (1993, изм. 2009), той масово не се спазва от издателите, собствениците на вестници, списания и електронни медии, нарушаващи по този начин имуществените и неимуществени права върху произведението. Издателите сключват договори и заплащат само на най-популярните и продаваеми български писатели. Все по-често издателствата не предлагат писмен, двустранен и консенсуален договор на автора. Малко популярните автори са принудени да търсят спонсори или сами да заплащат за издаването на техните книги, както и сами да ги разпространяват, защото не подписват маркетингови клаузи. Това е много удобно извинение за издателите, които прилагат чл. 53 от ЗАПСП, касаещ „поръчано издание”.

От друга страна, все по-разпространяваният формат Криейтив Комънс (Creative Commons licences) за онлайн публикации още повече ощетява авторите, които са с ограничени права и най-често не получават никакви хонорари от онлайн изданията. Криейтив Комънс дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели, като запазват целостта на произведението в неговия първоначален вид и цитират името на автора. За парично изражение на авторския труд въобще не става дума.

Така че един евентуален ангажимент от законодателството и правителството да се въведе PLR-системата би било глътка живителен въздух за българските автори на художествена и научна литература.

Обнадеждаващите стъпки към реализирането на Plr-ситемата у нас

Първо, през последните две-три години в обществото периодично се възражда дебатът за запазване на българския език. Чуха се редица авторитетни гласове на учени и писатели в защита на приемането на Закон за българския език. Съюзът на българските писатели внесе през миналата година Проектозакон с това наименование. Изключително важно е в него да залегне и спазването на Директивата на Европейската комисия за въвеждане на PLRсистемата.

Второ, председателят на СБП Боян Ангелов има идея за създаване на Център на българската литература към Министерството на културата, където да се събират средства за подпомагане на българските писатели. В някои европейски държави съществуват такива центрове за защита на родните езици и в тях се отделят 10 % от бюджета за култура на съответната страна. Ако министърът на културата подкрепи подобна идея и тя има своето правно основание в Закона за българския език, само за няколко години този фонд ще се превърне в действаща платформа за реализиране на PLR-системата за България, изравнявайки по възнаграждение и самочувствие българските автори с техните европейски колеги.

Назряла е необходимостта от перспективна политика в културата, особено в ерата на глобализацията. Мултикултурализмът би изиграл лоша шега на малките национални езици и култури, които са изправени пред реалната опасност да изчезнат на фона на агресивното присъствие на англоамериканската култура, на фона на доминантни нации като германската, френската, испаноговорящите народи, арабските и азиатски езици. Самото ни историческо развитие предполага да престанем с оправданията за вековете робство и десетилетията комунистическа диктатура, а да се опитаме да въвеждаме веднага директивите на ЕС. Припомням, че първият известен закон за авторското право е в Англия от 1709 г. и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Би трябвало запазването на достиженията на българския език и литература да са основен приоритет на културната ни политика, а творческата дейност на създателите на художествена словестност да е първа по важност интелектуална собственост, което би било фактор за национално самочувствие, българска идентичност и социален просперитет. В интерес е на всички професионални среди, свързани с авторството на писаното слово, да се стимулира обогатяването на библиотечните фондове и да се лобира в парламентарните и правителствени среди за въвеждане на директивата за PLR, което е правно задължение на страните членки на ЕС.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.