Какво правителство ни е нужно и с каква програма

Дистанционното управление чрез фалшиви революции ни връща 30 години 

Кризата „Лято 2020“ у нас е отзвук от отвъдокеански процеси и е удар срещу балканската ни политика 

Българският народ вече е узрял за широкоформатен експертен кабинет от доказани авторитети

Преди около 30 години заглавието на тази статия бе тема за курсова работа на студентите от трети курс на Юридически факултет в СУ „Св. Кл. Охридски“, изучаващи дисциплината „Управление на националното стопанство“ с 60 часа лекции и 30 часа упражнения. Тогава студентите знаеха какво е „система“ и какви са нейните разновидности, знаеха какво е „модел“ и какво е неговото предназначение, какво е национално стопанство, какво е икономика и т. н. За разлика от сегашните, които протестират, без да знаят и да се интересуват дори за значението на понятията, които издигат като свои лозунги.

Наблюдавам сегашните протести и размишлявам - напразно ли е било всичко, което сме правили тогава, напразно ли сме преживели всичките тези 30 години, нищо ли не сме научили през това време, та бяхме върнати да повтаряме уроци от първи клас? Тъжно е. Тогава имахме положителни очаквания и ентусиазъм, сега вече - не. Няма как да не сме тъжни и ние от старото поколение, и тези млади тогава хора, сега вече прехвърлили петдесетте, пред очите на които държавата ни се унищожава под външен натиск, но с наши ръце. Пиша тези редове, защото съм убедена, че издърпването на безопасно място на националната ни обща кола е задължение на старото поколение, което тогава не се справи със задачата си и има отговорност за случващото се сега. Затова ще се опитам да формулирам накратко виждането си за това към какво правителство и с каква програма трябва да се стремим през 2021 година, т. е. 30 години по-късно.

Първо - необходимо ни е избрано по конституционно определения начин редовно правителство и то не сега, а през пролетта на 2021 година, тогава, когато глобалната ситуация ще бъде относително прояснена и ще имаме възможност да заемем адекватна позиция. Освен това, като специалист по административно право, мога да заявя, че смяната за половин година на три правителства (редовно-служебно-редовно) създава изключително благоприятна среда за неразкриваеми далавери и фалшификации в книжата на различните министерства, тъй като в тях ще имат възможност да бърникат различни лица с различни цели. Рисковете от злоупотреби са големи.

На второ място - вкарването на неопитни хора в управлението в изключително тежък и опасен за държавата период, крие риск от срив и хаос в условията на световна криза. На всеки новоназначен ще са му необходими минимум три месеца, за да навлезе достатъчно в проблематиката и да е в състояние да бъде реално полезен. Затова сега е разумно да подпомогнем досегашния „колар“ да изведе колата до зелена поляна, а до тогава да се подготви подходящ нов по-млад и отпочинал си впряг за следващия етап на събитията.

И трето - необходимо е да се обмисли на спокойствие дългосрочна цялостна промяна в същността и формата на управление на държавата ни в контекста на глобалните промени и тя да започне да се прилага поетапно.
А сега да се опитаме да отговорим на въпроса - каква би следвало да бъде стратегията и политиката на България на фона на неизбежната глобална икономическата промяна? Предопределени ли са вече същността и характеристиките на предстоящите събития? За сега - не съвсем, но е почти прояснена посоката на необходимите действия на нашата държава, за да успее да постигне положителен резултат, и то както в геополитически смисъл, така и в икономически. В геополитически аспект, това е - балансирано поддържане на животворна любезна дистанцираност от големите, твърде лакоми играчи и ориентация към съобщност от сродни и сходни държавности от Средна Европа, включваща Балканите. В икономически аспект това е частично завръщане към държавното участие в собствеността и управлението на икономиката и даване тласък за възстановяването на приоритетни за момента отрасли, в които сме имали водещи позиции, и които сега стават все по-важни не само за нас, а и за цяла Европа.

Системният анализ на сегашната глобална система и процесите, протичащи в нея, водят до извода, че тежестта на управлението на икономическите процеси постепенно се прехвърля от частния към държавния сектор и ролята на държавата ще се усилва все повече и повече, което е нормално в условията на глобална хибридна война.

Тези глобални тенденции трябва да се отразят в структурата на бъдещото правителство, като в рамката на досегашната конституционна концепция се създадат самостоятелни Министерство на висшето образование и науката и Министерство на промишленото развитие. Могат да бъдат понижени в ранг Министерство на туризма и Министерство на спорта. Изключително важно за в бъдеще ще е създаването на Държавен орган за прогнози, анализи и стратегии към МС, който да осигурява изпреварваща информация за случващото се и предстоящото да се случи, както и на Държавно обществен контактен съвет към МС, който да реализира обратната връзка между народа - суверен на собственото си самоуправление, и оторизираните от него органи за управление, която сега е почти напълно прекъсната.

При една бъдеща нова конституция, каквато сигурно ще бъде необходимо да се подготви в недалечно време, но без да се прибързва по политически причини, мисля, че ще бъде разумно на мястото на настоящата правителствена формула - премиер, който самостоятелно подбира и ръководи еднолично министрите и носи цялата отговорност за дейността на правителството, да се въведе формулата - министерски съвет от единично избрани и отговорни пред народното събрание министри и председател на министерския съвет, който е пръв между равни.

Най-голямата слабост обаче на сегашната Конституция е непълнотата в регламентацията на взаимоотношенията между привнесената отвън, неприсъща за нашата институционална система президентската институция и другите институции. Липсата на традиция и на ясна, принципно обоснована конституционна регламентация е основната причина за непрекъснатите конфликти между президента и ръководителите на другите институции. Евентуалните промени в конституционната уредба обаче изискват много сериозно професионална подготовка и обсъждане, както и обществен консенсус, потвърден чрез общонародно допитване. Това налага предхождащо приемане на изцяло нов Закон за допитване до народа, същностни промени в изборното законодателство, както и промени в Закона за българското гражданство и други закони. Всичко това трябва да бъде заложено в програмата на бъдещето правителство, като се има пред вид, че за изпълнението му ще са необходими няколко години сериозна работа в относително спокойна обстановка.

Българският народ вече е узрял за широкоформатно експертно правителство от доказани в годините назад авторитети в интелектуално и професионално отношение - верни на народа си и работещи именно за него. Смяна на модела на управление, обаче означава още партиите да предлагат списък от евентуалните кандидатури за министерски, зам.-министерски и други отговорни постове поне един месец преди изборите, за да могат гражданите да обсъдят кандидатурите и да предложат и други възможни. Съревнованието следва да се основава само на идейни концепции и доказване на възможностите за реализацията им, а опитите за използване на компромати да се наказва с дисквалификация. Не трябва да има пречка показалите добри резултати да бъдат приобщавани към управлението без оглед на партийната окраска или липсата й.

Българската криза „Лято 2020“ не е вътрешнополитическа, а външнополитическа. Тя е отзвук от отвъдокеански процеси и е удар срещу балканската политика на правителството. Ако някой не разбира това, значи е наивен. Ето защо най-важната функция на правителството ни през 2021 г. ще бъде външнополитическата. То ще трябва да проявява голяма гъвкавост при позиционирането си в усложняващата се външна среда и същевременно да проявява устойчивост спрямо засилващия се външен натиск. А за да устоява навън, ще му е необходима стабилна вътрешна подкрепа от целокупния суверен.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи