Деси Цонева роди момиченце

Светослав Костов: Ще обжалвам решението на СЕМ

Оставиха в ареста жената, обвинена за убийството на приятеля си в Костенец

Задържаният за убийството на фелдшер от село Орешник остава под стража

Японска компания иска да продава наши млечни изделия, мед и пчелни продукти

Бургазлийка на световния конкурс „Мис Планет“

Жан Клод Юнкер: Не виждам причина да бавим Брекзит след сделката

Условна присъда за причинена смърт по непредпазливост при дърводобив

Чужденец изтрезнява в ареста, шофирал ТИР с 2 промила алкохол

Чудотворната икона „Св. Богородица Касперовская“ в Бургас

Борисов: Ще бъде историческа грешка, ако не бъде дадена перспектива за ЕС на Албания и Северна Македония (ВИДЕО)

Петр Келнер купува Би Ти Ви Най-богатият чех придобива и телевизиите в Румъния, Чехия, Словакия и Словения

Какво се случва, когато си затворник и за теб не лобира БХК? Пет решения на съдебния състав с председател Калин Калпакчиев по дела за условно предсрочно освобождаване показват неговата пристрастност при пускането на убиеца Полфрийман

Снимката е от мястото, на което Джок Полфрийман убива Андрей Монов, недалеч от Съдебната палата в столицата

Пет решения на 2-ри състав от Наказателно отделение на Софийския апелативен съд (САС), с председател съдия Калин Калпакчиев, все по искания за условно предсрочно освобождаване, взети през месеците май, юни и юли на 2019 г., показват нагледно пристрастното отношение на магистратите при пускането от затвора 6 години, 6 месеца и 25 дни по-рано на убиеца Джок Полфрийман. Справката в деловодната система на съда показва, че и в петте случая съдиите отказват освобождаването на изтърпяващи наказанията си лишени от свобода, макар в голямата си част представените пред магистратите аргументи и доказателства да съвпадат с тези на австралиеца. Нещо повече – при нито един от петте казуса не става въпрос за осъдени за умишлено убийство, а за признати за виновни за престъпления, за които размерът на наказанията е в пъти по-нисък от 20-те години затвор за убиеца на студента Андрей Монов.

„Правен свят“ вече показа конфликта на интереси на председателя на съдебния състав Калин Калпакчиев и на докладчика по искането на Полфрийман – Весислава Иванова, с оглед тяхната публична обвързаност с Българския Хелзински Комитет (БХК) – неправителствената организация, която от години работи за освобождаването на Полфрийман. Оказва се, че същите съдии проявяват изключителна строгост, когато се произнасят по искания на затворници за условно предсрочно освобождаване, които обаче не са ползвали услугите на БХК, т.е. не са разчитали на лобистка подкрепа пред съдебния състав от САС.

Водещи мотиви за предизвикалото обществен скандал решение за предсрочното освобождане на Джок Полфрийман бяха това, че той е изтърпял повече от половината от наказанието от 20 години лишаване от свобода, като се приспадне времето, в което е упражнявал труд, както и твърденията, че е осъзнал постъпката си и дори вече се е поправил. Като доказателство за последното съдиите приемат и мнението на председателя на БХК Красимир Кънев, който дори не е юрист, а философ по образование, като игнорират настояването на прокурора по делото Полфрийман да не бъде пускан предсрочно.

Могат ли пет месеца да са повече от шест години и шест месеца

В края на юни месец по дело 727/2019, докладвано от съдия Весислава Иванова, съдебният състав с председател Калин Калпакчиев и трети член – Виолета Магдалинчева, отказва условното предсрочно освобождаване на осъден на 3 години затвор и изтърпял вече над 1 година и 8 месеца за участие във въоръжена организирана престъпна група. Според съдиите лишеният от свобода не е представил достатъчно доказателства, че се е поправил, а и понеже дълго време е престоял в затворническата болница, не изпълнявал плана на присъдата си. Имало и все още висок риск от проява на рецидив. Макар да говорим за различни казуси и личностни характеристи, видно е, че съдиите намират за основателно лишеният от свобода да остане още една година и два месеца в затвора, докато в случая с Пофлрийман не намират за проблемно, че го освобождават цели шест години и половина по-рано.

Идентичен казус. Месец по-рано, по дело 579/2019 съдебният състав отказва предсрочна свобода и на друг затворник, който има две присъди – едната за две години и три месеца, а втората – пет месеца лишаване от свобода. И макар затворникът да е изтърпял вече над 1 година и близо 6 месеца от първата си присъда, наличието на втората, макар и от едва пет месеца, е един от мотивите за строгост на съдебния състав. Излиза, че пет месеца в случая имат много по-голямо значение за магистратите, ако става въпрос за поредния анонимен рецидивист, но не и шест години и половина, ако става въпрос за чуждестранен затворник, ползващ се със защитата на БХК.

Становищата на ръководството на затвора и субективната преценка на съда

Отново в края на юни месец – по дело 685/2019, докладвано лично от Калин Калпакчиев, съдебният състав отказва предсрочното освобождаване на затворник на когото му остава да изтърпи още 3 месеца и 27 дни от присъда в размер на 1 година и 9 месеца. Макар да е изтърпял 4/5 от наказанието, негативна оценка от ръководството на Софийския затвор за лишения от свобода, каквато същото ръководство бе дало и спрямо Джок Полфрийман, служи за мотивиране на отказа.

По друго дело – 698/2019, докладвано отново от Калпакчиев, следва отново отказ. Този път става въпрос за лишен от свобода с присъда от 7 години, от която му остават по-малко от 2 години и 3 месеца. Подобно на Полфрийман и този затворник е проявявал положително отношение към труда, но оценката, която затворническото ръководство му дава е негативна. Това мотивира Калпакчиев да откаже предсрочното освобождаване. Седем страници аргументи срещу искането на Полфрийман за предсрочното му пускане, обяви, че е представило ръководството в оставка на Софийския затвор, но очевидно субективната преценка на съда ги е оценила като недостатъчни.

Петият пример е от дело 637/2019 и се отнася до искане на осъден на 5 години за причиняване на смърт по непредпазливост на две лица (при катастрофа). На затворника му остават още 1 година, 4 месеца и 18 дни от присъдата, работи, но поправителният процес при него не е довършен. Следва отказ от условно предсрочно освобождаване.

Разбира се, че преценката на съда по всеки от изброените казуси е индивидуална и сравняването им с решението по искането на Полфрийман не следва да се абсолютизира. Съдебната практика обаче е много показателна и е нагледно доказателство за наличието на двоен стандарт, проявен от съдебния състав с председател Калин Калпакчиев, спрямо казуса с австралиеца. Точно това прави решението за предсрочното освобождаване на убиеца с цели 6 години, 6 месеца и 25 дни по-рано не само скандално, но и разкриващо в най-пълна степен тежките зависимости в съдебната система като цяло, което води след себе си и до закономерната липса на доверие у обществото към правосъдието.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.