Какво се случи във Великобритания?

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Статуквото цели да смени демокрацията с корпоратокрация

На 12 декември общите избори в Обединеното кралство очаквано завършиха със съкрушителна победа за консерваторите. След близо десетилетие на власт, те спечелиха абсолютно мнозинство с 365 депутатски мандата от общо 650. Това е най-голямото консервативно мнозинство от 1987 г. насам. Лейбъристите, също очаквано, претърпяха катастрофален провал и получават само 202 мандата - най-слабият резултат от 1935 г. Сред загубите им са и 14 мандата, които партията печелеше неизменно от 1945 г. Дори ветеранът Денис Скинър, който се очакваше да бъде преизбран и да стане старейшината на новоизбрания парламент, изгуби депутатското си място в една крепостите на лейбъристите - миньорския и работнически Болсуовър, Източна Англия, където те не бяха губили от 1950 г.

Паднаха и много други дълголетни крепости на левицата в Англия и Уелс, като например в Нюкясъл ъндър Лайм, където близо век левите побеждаваха неизменно. Лейбъристите запазиха доминация главно в лондонските райони. Отнеха консервативния мандат в района Путни, но загубиха Кенсингтън, а в останалата част на града разположението на силите остана непроменено.

Част от левите избиратели предпочетоха консервативните кандидати - в североизточната част на страната 7,9%, в югозападната - 3,6%, в Уест Мидландс - 6,5%, в Уелс - 5,3%, в Лондон - 2,7%. Най-масов беше отливът на традиционни леви избиратели в Басетлоу, Източна Англия, където на предходните избори левицата имаше мнозинство от 4,852 гласа, а на 12 декември понесоха загуба с повече от 14,000 гласа - цели 18% от левите са гласували за консервативния кандидат.

Консерваторите водят с цели 13 процента пред лейбъристите сред служещите с „бели якички“ и висококвалифицираните работници. Скъсяват само до 3 пункта преднината на лейбъристите сред пенсионерите, безработните и ниско квалифицираните работници.

Изборните резултати не са изненада за онези, които дешифрират в дълбочина промените на световната арена, свързани с отхвърлянето на неолибералния глобализъм, като господстваща доктрина. Основните причините за катастрофата на Корбин и за триумфа на Борис Джонсън трябва да се търсят в контекста на големия идеологически разлом на нашето съвремие - между статуквото на неолибералния глобализъм, което обслужва транснационалната капиталистическа класа, и силите на промяната, които се стремят да върнат властта в ръцете на хората, т. е. в националните държави с произтичащите от това по-суверенна икономическа политика и икономически национализъм в интерес на работниците и националния бизнес. Останалото за конюнктурни детайли и местни специфики.

За този разлом съм писал многократно през последните години във флагмана „Труд“ и в монографията „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“. Статуквото на неолибералния глобализъм има три измерения, чиято крайна цел е да заличи всяка пречка - политическа или социална - пред създаването на глобален пазар и трансформацията на гражданина (homo politicus) в консуматор (homo economicus). Да смени демокрацията с корпоратокрация - власт на глобалните корпорации и финансовия капитал. Първото измерение е изнасянето на суверенитет от националната държава към наднационални институции, които не подлежат на демократичен контрол и са селектирани от глобалните елити. Достатъчно е да видим с тази оптика Европейската комисия, Световната търговска организация или ако щете ГРЕВИО, което отхвърлихме заедно със скандалната Истанбулска конвенция, за да осъзнаем за какъв мащаб на обезвластяването на гражданите в полза на международната бюрокрация става дума.

Второто измерение е обезцърквяването на обществото - подмяната на светското начало с войнстващ атеизъм с цел да бъдат анихилирани религиозните общности, защото те за ценностно импрегнирани срещу пазара. Със същата цел се разгръща и третото измерение - да се релативизира семейната институция и половата идентичност чрез джендър-идеологията и „норвежкия“ модел на отношения „родители-деца-държава“.

Тези процеси, които се развиваха в продължение на близо четири десетилетия, засегнаха фундаментални ценности на личността и обществото. И естествено предизвикаха съпротива. Тя имаше различни мащаби и проявени форми, но прерасна в истинска революция срещу статуквото в САЩ - с избирането на Доналд Тръмп, и в Обединеното кралство - с Брекзит.

Суверенитетът се върна на световната политическа арена, започна процес на деглобализация. Тъкмо заради този фундаментален идеологически разлом, класическите категории „ляво-дясно“, наследени от ХIX век, днес не са адекватни. И това прави възможно много работници, които традиционно са гласували за левите партии, днес охотно да гласуват за консерватори, които оспорват ефективно неолибералния глобализъм. И обратно - много „десни“ да говорят на общ, глобалистки език с „левите“.

Миналия четвъртък този идеологически разлом беше изписан върху изборните бюлетини в Обединеното кралство приблизително така: от страната на статуквото, т. е. на глобалистите, бяха лейбъристите и либерал-демократите, а от страната на промяната - консерваторите на Борис Джонсън. Статуквото беше категорично отхвърлено от общественото мнозинство. Лейбъристите се сгромолясаха, либерал-демократите се маргинализираха.

Извън някои национални специфики, британските лейбъристи, подобно на американските си „братовчеди“ от Демократическата партия на САЩ, днес са олицетворение на неолибералния модел на глобализация, овкусен с нотки на архаичен социализъм и прекомерни данъци. И поръсен с политика на идентичностите, която фетишизира расата и джендъра, за сметка на класата и нацията, което - по думите на известния ляв интелектуалец Марк Лила - обрича левицата на провали. Те системно извеждат на преден план малцинствата - етнически и сексуални - но оставят на заден план работническата класа. Заживяха в балона на няколкото лондонски квартала, където доминират, скандираха с ритъма на няколко либерални университетски кампуса и техните фейсбук махали. И решиха, че тези анклави са светът и ще определят посоката. Тази заблуда ги отчужди от огромното мълчаливо мнозинство, от промишлените работници и въобще от тяхната традиционна електорална база. Станаха партия на малцинствата, а оттам и малцинствена партия.

Повърхностни, а оттам и неверни, са опитите на ляво-либералния дискурс да обяснява радикално лявата катастрофа на лейбъристите само с това, че темата „Брекзит“ е изместила социалните теми. Точно толкова, колкото повърхностни и неверни бяха обясненията, че вотът в референдума за Брекзит бил резултат от „подвеждане“ на обществото от „популисти“ и даже от „руско вмешателство“. И че при повторна възможност, хората - вече „изтрезнели от популизма“ - щели да гласуват за оставане в ЕС. Гласуваха. Е, и?

Лейбъристите сами програмираха загубата си, защото към глобалисткия конспект, който следват, прибавиха щипка „радикално леви“ мерки, като национализация и „безплатни“ социални придобивки, които предлагаха да финансират с още по-високи данъци. Дори част от традиционните техни избиратели не им повярваха, защото целият пакет от „безплатни“ придобивки, които лейбъристите предлагаха - от безплатен транспорт и висше образование за младите, до безплатен интернет за всички, е нереалистичен и ще натовари непосилно данъкоплатците.

Източници от щаба на лейбъристите, цитирани от „Гардиън“, споделят, че техни твърди избиратели питали „кой ще плаща за всичко това?“. Не помогна даже спекулативната опорка, че консерваторите щели да „продадат на Тръмп“ здравната каса на Великобритания.

Според „Гардиън“ шикалкавеното на лейбъристите по темата „Брекзит“ е едва на трето място сред причините за провала им. Първите две са неизпълнимата предизборна програма и слабото лидерство на Корбин. В едно общество, в което свободата от държавна намеса и личната инициатива са заложени в генетичния код на нацията, лейбъристите предложиха държава, която се бърка навсякъде - национализира собственост и изземва все повече от доходите на хората и печалбите на бизнеса. Това може да се харесва на етатистките нагласи на придошлите от друг социо-културен контекст имигранти и на част от либералните кампуси, но не и на общественото мнозинство на Острова, което има основен дял в изграждането на страната. Радикално левият икономически курс на Корбин програмира изборна катастрофа. Обратно, въпреки всички свои лъкатушения между статуквото и промяната, консерваторите на Джонсън се оказаха далеч по-адекватни за настроенията и исканията на хората.

Брекзит тепърва ще тресе Европа. Големият губещ обаче е ЕС. Защото няма да бъде в негова полза контрастът между затлачените германска и френска икономики, които доминират ЕС, и мощната британска икономика, която ще дръпне напред, освободена от задушаващите брюкселски свръхрегулации и обединена в общо икономическо пространство с най-богатия и мащабен национален пазар - САЩ, както президентът Тръмп вече предложи. Изгражда се могъща англо-американска стена срещу неолибералния глобализъм.

Коментари

Задължително поле