Как би трябвало да приключи войната в Украйна?

Сайтът nationalinterest.org илюстрира статията със снимка на агенция “Ройтерс” от Парада на победата на Червения площад в Москва.

Дипломацията може да изглежда трудна, но нейната алтернатива е войната в Украйна да стане по-голяма и по-смъртоносна

Нужно е да се стигне до взаимноприемливи политически и военни формули

Първата цел на преговорите е споразумение за прекратяване на огъня

Стивън Дж. Цимбала е изтъкнат професор по политически науки в пенсилванския университет Брендиуайн.

Лорънс Дж. Корб е старши научен сътрудник в Центъра за американски прогрес и бивш зам. министър на отбраната.

Ако историята ни казва нещо, то е, че прекратяването на войните е много по-трудно, отколкото нейното започване. Това несъмнено е вярно и за настоящата война на Русия срещу Украйна, която започна в края на февруари 2022 г. След повече от два месеца застой в боевете, войниците се прегрупират за големите руски атаки в региона на Донбас. Очаква се сраженията там да бъдат интензивни, продължителни и скъпоструващи и за двете страни. Русия също така продължава да напада Мариупол, град, който вече е разрушен над 90% и да нанасят периодични залпове над Киев в опит да се отвлече вниманието на украинското правителство от атаките на юг и на изток. Като минимум, военните цели на Русия изглежда че включват създаването на сухопътен мост към Крим и “освобождаването” на Луганск и Донецк от тоталния украински контрол. Украйна от своя страна се стреми да запази своя режим и контрол върху суверенната си територия, включително и тази, населена с мнозинство рускоговорящи.

Как може да се сложи края на тази война? Има четири широки алтернативи, които могат да окажат влияние или от руските и украинските лидери, или от световната общност: 

(1) едната страна налага решително едно военно поражение на другата и диктува следвоенното споразумение, което подкрепя нейните интереси;

(2) развива се продължителна военна патова ситуация с постепенно ангажиране на силите и нарастващи списъци с жертвите, което води до натиск за дипломатическо уреждане на спора; 

(3) ескалацията променя драстично характера на войната или в хоризонтална ескалация (войната се разпространява в повече страни), или във вертикална ескалация (използване на оръжия за масово унищожение); 

(4) едновременно избухва криза и другаде по света, която да включва жизненоважен интерес за САЩ и международната общност (например Китай отправя непосредствена заплаха срещу Тайван или действителна атака срещу него).

Първият вариант с пълната капитулация от едната страна и решителната победа от другата изглежда невероятен в момента. НАТО може да продължи да вкарва оръжия в Украйна за неопределено време, а дипломатическата изолация на Русия не є предлага дори и малко външна подкрепа. Може да се очаква упоритостта на украинските бойци и техните бойни умения да се подобрят с опита. Украйна обаче е малко вероятно да успее да наложи своята решителна победа над Русия, която би включвала изгонването на организираните руски военни сили от цялата украинска територия. Близостта на Русия до Източна Украйна ще гарантира, че тя ще може да продължи да поддържа региона в една турбуленция, ако реши да продължи да плаща цената на войната.

От това следва, че вторият вариант от една продължителна война, последвана от договорено прекратяване на огъня с мирно споразумение изглежда по-вероятен от пълната победа или поражение за всяка страна. Но за да стане този вариант реалистичен, ловката дипломация трябва да влезе в уравнението на НАТО, Русия, Украйна и на ефективните международни посредници.

Първата цел на дипломатическия обмен между Украйна, Русия, НАТО и подходящите събеседници трябва да бъде постигането на споразумение за прекратяването на огъня. Това не трябва да бъде окончателното решение за местоположението на бойните сили, а да е така нареченото примирие за спиране на военните действия, където се намират войските, което ефективно спира незабавното клане. Временното примирие трябва да бъде последвано от договорен шаблон за професионални дипломатически конференции между представителите на Украйна, Русия, НАТО и другите страни, който да е приемлив за всички страни.

Втората цел на дипломацията трябва да бъде постигането на споразумение за политическите и военните крайни държави, приемливи за НАТО, Русия и Украйна. Има два алтернативни модела, които могат да осигурят отправна точка за тази дискусия. Едната е формулата на Минск II, която би позволила ограничена автономия на анклавите Луганск и Донецк в рамките на суверенната териториална Украйна. Другият е австрийският държавен договор от 1955 г., който предвижда неутралитет за тази държава по времето на Студената война. И в двата случая организираните руски военни сили ще бъдат изтеглени от украинска национална територия и всички украински сили, разположени на руска земя, също ще напуснат.

Вариант три ще влезе в играта, ако някоя от страните ескалира войната чрез разширяването на сраженията в повече страни или чрез въвеждането на оръжия за масово унищожение на бойното поле. Руската атака срещу друга държава, като Молдова или страна-членка на НАТО, би изисквала силен отговор от страна на НАТО. Тогава войната ще бъде обявена за конфликт между НАТО и Русия, от която ситуацията в Украйна ще бъде само част от нея. Предизвикателството за НАТО би било да запази в тази ситуация своето политическо единство и колективно споразумение за военната стратегия в лицето на продължителни боеве с конвенционални оръжия при голям обсег.

Още повече несигурност ще бъде въведена във вариант три, ако Русия разреши първата употреба на ядреното оръжие в Украйна. Дори руснаците да използват само оръжие с малка мощност, изстреляно от пускова установка с малък или среден обсег, политическите и психологическите ефекти върху Украйна, НАТО и международната общност биха били дълбоки и не напълно предвидими.

Ако приемем, че вариант три може да бъде избегнат, вариант четири представлява още едно потенциално прекъсване на усилията за прекратяването на войната в Украйна при условия, приемливи както за Украйна, така и за Русия. Китайски ход срещу Тайван с потенциал да наложи смяна на режима там ще създаде втората голяма криза за политиците в САЩ и техните военни съветници. Очевидно американските военни способности позволяват управлението на повече от едно регионално военно предизвикателство едновременно. Но степента, до която американските политици биха могли да съсредоточат своето внимание върху възпирането или победата на Китай, докато ръководят усилията на НАТО за защита на Украйна срещу Русия, зависи от това колко далеч и Китай, и Русия са готови да стигнат в съответните си военни кампании.

Ситуация, в която Китай атакува Тайван, докато Русия едновременно се занимава с хоризонтална или вертикална ескалация в Европа, би стресирало управлението на кризите и военните способности на САЩ до краен предел.

В заключение може да изглежда, че дипломацията е трудно продаваема относно уреждането на войната в Украйна. Но алтернативата с продължаване на борбата с възможността за географско разширяване и/или повишена смъртност е още по-лоша. И ако китайската и руската агресия се случат едновременно, всички залози отпадат.

Със съкращения, превод за “Труд” - Павел Павлов

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения