Как един ученик от Сливен стигна до световните върхове

Димитър Каразапрянов с националния флаг при награждаването на Международната олимпиада в Ковънтри, Англия, където спечели златен медал.

Българският национален отбор по биология се завърна с пълен комплект медали от Международната олимпиада, която неотдавна се проведе в Англия. Златото, среброто и бронзът бяха спечелени в конкуренция с 272 младежи и девойки от 68 държави по света. Новината очаквано обиколи медиите. „Това е най-големият успех на националния ни отбор по биология“, бе категорична доц. Снежана Томова, която заедно с доц. Албена Йорданова и с помощта на докторанта Радослав Александров подготвяха четиримата гимназисти от отбора, трима от тях – абитуриенти. Златният медалист Димитър Каразапрянов от Сливен стана първи в списъка на младежите, приети медицина в Медицинския университет, единствен – с максималния брой от 36 точки. До това място в класирането за приема не го изстреля впечатляващото му представяне в Ковънтри. А постиженията му от национални олимпиади, месеци преди международната. „Не сме платили за нито един частен урок!“, заяви той. Бъдещият лекар получи стетоскоп още преди да е присъствал на първата си лекция в университета. Подари му го кметът Стефан Радев, въпреки че момчето накрая взе диплома за средно образование не от сливенската, а от Националната природо-математическа гимназия в София.

В дома на семейство Каразапрянови медалите първи започнал да носи по-големият син Петър, още като ученик. Двамата, с по-малкия му брат Димитър, спечелили 23, включително от най-трудните олимпиади в чужбина, казва бащата д-р Антоан Каразапрянов.

„Когато децата ни бяха малки, дори телевизор не сме гледали вкъщи. Искахме да се занимаваме с тях, да сме заедно, прекарвахме чудесно“, разказва майката Ивелина. И двете момчета, освен към природните науки, имали интерес към музиката. Свирели на китара. Бронзът на баткото Петър от Менделеевата олимпиада в Москва, една от най-тежките олимпиади за ученици в света, предизвика преди години фурор сред просветните среди. Последното международно участие на наш ученик е било през 1986 година. „Петър е голямо дарование по химия“, заявява учителката му по химия в Природо-математическата гимназия в Сливен Иванка Станчева. След Москва той взел бронз и сребро от Международните олимпиади в Турция, Казахстан и САЩ. Родителите му са окачили на стената голяма снимка от прощалното тържество в гимназията. Когато извикали Петър пред всички, за да обявят, че той е първенецът на випуска, съучениците излезли на сцената. Вдигнали го на ръцете си, той полетял във въздуха, а залата ехтяла: „Петьо – президент! Петьо – президент!“.

Международните отличия му отворили вратите на университети в Европа срещу стипендия, но предлагали обучение само по химия. „Не, искам медицина!“, бил категоричен Петър и останал в България, първи в списъка на приетите, с най-висок бал, както се случило по-късно и с брат му.

Димитър, очаквано, също станал ученик в ПМГ-Сливен. Училището има репутация на едно от най-добрите. Случило се веднъж и двамата да се върнат с медали от една и съща олимпиада, всеки в своята си възрастова група. По-малкият започнал да се явява още от 6-и клас, не минавала учебна година без да донесе награди – злато и сребро от национални олимпиади по химия и биология, от европейски в Гърция и Австрия. Какво точно го запалило? Със сигурност влияние са оказали успехите на брат му. Както и едно честване на Константин Малков, бащата на съвременната фитопатология. Малков е родственик на семейството. „Една преподавателка толкова се зарадва, че този учен има наследник с изявени интереси, та като го видя, започна от щастие да го прегръща. Мисля, че това изигра голяма роля за него“, разказва бащата. И още: освен за учителката по химия Иванка Станчева, в семейството се говори със същия респект и за учителката по биология Росица Делчева: „Невероятни са, поклон!“. И двете преподавали преди това на Петър. После и на Димитър, но за съжаление, само в началото, защото часовете били разпределени на други преподаватели. Момчето можело да работи с двете учителки, но във формите извън учебните смени. Времето или било неудобно, или направо не стигало – разказва семейството. Накрая и това отпаднало. Въпреки всичко Станчева и Делчева продължили заниманията си с него. На добра воля, в свободното си време, напълно безвъзмездно, извън училище, извън официалните учебни програми и планове – казва бащата.

„Синът ни много се тормозеше, че става така, негодуваше“, признава майката. Лятото на миналата година донесло надежда. Новият Закон за предучилищното и училищното образование бил приет, родителите подали документи синът им да учи по индивидуална програма, като дете с изявени дарби. „Законът всъщност дава правото на талантливите деца сами да избират учителите си. От училището се допитваха до министерството, всеки си тълкуваше както иска критериите за избор на учител, както и кое дете е талантливо и кое – не. А единственото, което искаше той, е да бъде обучаван качествено! Защото в обикновения час по химия или биология например, му е скучно, тъй като се преподават неща, които той е научил още преди две или три години“, обяснява химичката Станчева.  Знаете ли какъв огромен труд е спечелването на един медал от олимпиада? – пита риторично тя. „Денонощен труд. Много физика, много химия, много биология, от всичко – по много. Много труд и от учителя.

На 12 септември, три дни преди началото на учебната година, бащата взел телефона, обадил се в Националната природо-математическа гимназия в София, разговарял с директорката Иванка Генова, помолил я да приеме сина му и е безкрайно благодарен, че тя го сторила. Същия ден, по случайно съвпадение на обстоятелствата, началникът на РУО-Сливен Бисерка Михалева била в просветното министерство заради индивидуалното обучение на Димитър – казаха от гимназията в Сливен. „Той можеше да остане в сливенското училище, но до последно от там нямаше никаква яснота кога ще започне индивидуалната програма. Уж в средата на септември, после в началото на октомври щяло да стане. Все имаше пречки. Изгубихме вяра, че въобще нещо ще се случи, появиха се несъвместими различия между нас за образованието на Димитър. Не приемам упрека, че сме прекалено амбициозни. Не сме натискали децата си. Но не може един правилник, някакви си разпоредби, да са по-силни от желанието за знания!“, казва бащата.

За самия Димитър преместването било стрес, но приятен – в НПМГ били позитивни, уважавали „олимпийците”, дали му възможност изцяло да се посвети на подготовката си. „В 12-и клас той спечели златен медал по химия, стана лауреат по биология и така НПМГ изпревари Софийската математическа гимназия. Между тези две училища има страшна конкуренция, те са нещо като ЦСКА и „Левски“, но в образованието“, пояснява бащата. А оценките по другите предмети? „Завърших с пълно отличие. Нима това ви учудва? В училище у нас никак не е трудно да изкарваш шестици. За съжаление добрите учители не са достатъчно мотивирани, трябва да получават заплащане според резултатите от труда си“, казва Димитър.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Ивелина Антоне защо само две деца създадохте???Такива като вас трябва да имат повече деца защото интелекта трябва да се размножава.Гордейте се с децата.Желая ви много щастливи мигове а на децата здраве и нека след време целият свят се радва на постиженията им.Дано намерят лек стещу всички гадни болести

  2. Да са живи и здрави! Интересно е обаче,как тези даровити деца се реализират по-късно във висшите науки и в живота като цяло.Ето такова изследване направете. Пак казвам-да са живи и здрави!!!

  3. Поклон на родителите! Те са героите, че са правилно възпитавали и открили таланта на детето си. Саможертвата е дала резултат, но в това безидейно време, да си на върха, покварен от новите ценности си е самоубийство.

  4. Дълбок поклон пред впечатляващите успехи на тези даровити ученици ! Поздравления и уважение за всеотдайността и яркото интелектуално присъствие на родителите !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.