Македонските българи през бунтовната 1876 г.

В събитията, свързани с Априлското въстание, се включват стотици българи от историко-географската област Македония

Идеите на Левски, Ботев и апостолите от Априлската епопея са пример за героите на Илинденско-Преображенското въстание

При отбелязването на 150-годишнината на Априлското въстание неведнъж стана дума за участието на българите от Македония в събитията. На тази тема беше посветена националната научна конференция “Априлското въстание и националноосвободителните борби на българите в Македония”, провела се в Разлог на 14-15 май. Нейни организатори бяха Македонският научен институт, фондация “Васил Левски”, Общобългарският комитет “Васил Левски”, Община Разлог и Исторически музей - Разлог. В работата на конференцията взеха участие специалисти от цялата страна, сред които д-р Георги Тренчев, доц. Александър Гребенаров, д-р Елена Чалгънова, доц. Георги Георгиев и др.

Един от акцентите на конференцията е т. нар. Разловско въстание, неотменна част от Априлската епопея. Негов организатор и водач е Димитър Попгеоргиев Беровски (1840-1907), възпитаник на Георги Раковски и участник в Първата българска легия. Идеята за въстание през пролетта на 1876 г. достига до Малешевския край в дн. Северна Македония край през Солун и създадения от Васил Левски революционен комитет в София. Замисълът е въстанието да обхване и районите на Петрич, Струмица, Радовиш, Кочани, Осоговската планина. В подготовката се включват стотици хора, купува се оръжие от Кюстендил и други места. Поради преждевременното избухване на въстанието на 7/19 май 1876 г. действията се ограничават в селата Разловци и Митрашинци. Въпреки претърпения погром, четата на Димитър Попгеоргиев се укрива в планините до времето на Руско-турската освободителна война.

Както вече сме отбелязвали в “Труд News”, в Ботевата чета се включват над двадесет македонски българи: Петър/Перо Симеонов (вторият по ранг командир след самия Ботев) и Вълчо Андов от Велес, Петър Джорджев и Тодор Христов Княза от Битоля, Христо Калканделията и Христо Аврамов от Тетово, Тодор Пиринчиев и Янко Атанасов от Неврокоп/Гоце Делчев, Христо Лазаров и Григор Мацин от Добринище, Стоян Карастоилов и Стойко Ботушанов от Якоруда, Андон Куков от Охрид, още един Андон, но от Прилеп, Димитър Кючуков от Крива Паланка, Андон Танасов от Призрен, Сава Букурещлията от Плевне, Драмско, Атанас Свещаров от Горно Броди, Сярско. Възможно е и други четници от емиграцията в Румъния да са от Македония. С родови корени от Щипско е един от добруджанците в четата - Георги Найденов Гръблаша. В малката чета на Таньо Стоянов, потеглила заедно с Ботевата към България в помощ на Втори Сливенски революционен окръг, участват Иван Абрашев и неговият братовчед Христо Пържинов, и двамата от Охрид.

Впечатляващо е присъствието на синовете на Македония в българските доброволчески чети в Сръбско-турската война през лятото-есента на 1876 г. - на практика продължение на Априлската епопея. Според някои оценки във войната се включват около десет хиляди българи, голямата част от които отиват в западната ни съседка през 1875 г. във връзка с планираните от Българския революционен комитет (БРК) в Букурещ общи действия със Сърбия. В голямата чета на Панайот Хитов, брояща около 700 души, преобладават “хъшовете” от Северна България, Тракия, Поморавието и Бесарабия.

И все пак, в нейния състав има много македонски българи: Димитър Македонски, Коста Арнаутчето от Битоля, Никола Панов от Велес, Анастас Димитров и Христо Павлов от Охрид, Симо Стоянов от Прилеп, Секул Недялков и Георги Недялков, вероятно братя, от Горна Джумая, а вероятно и други, тъй като при много четници в наличните документи не са посочени родните им места. В редовете на четата “Балкански лъв” с войвода Филип Тотю, са Арсо Кумов и Стойко Трифонов от Дебър, Благо Антонов и Васил Аркаджиев от Разлог, Георги Кочев от Битоля, Георги Пешев от Куманово, Георги Стоянов от Малешевско, Еленко Велков и Спас Куманов, записани “от Македония”, Замфир Лазаров от Призрен, както и цяла “малка чета” от Охрид: Иван Апостолов, Иван Теофилов, Иванчо Димитров, Коста Манов, Коста Нинчев, Коста Размов, Наум Богданов, Наум Костов, Никола Иванчов, Никола Йончев, Никола Наумов и Никола Халачев. Участници в четата на “дядо” Ильо Марков, самият родом от Берово, са Георги Пулевски от Галичник (стар поборник и книжовник, войвода на чета по време на Руско-турската война), Денко Младенов от Куманово, Иван Илиев от Велес, Спиро Брендов, неизвестно откъде, Стоян Михин от Разловци (преди това участник в Разловското въстание) и Яким Христов от Струга.

В своите спомени войводата Христо Македонски (1834-1916) съобщава: “В Кладово и аз образувах чета, която се състоеше повече от момчета из Македония. На момчетата със свои пари купувах всички потребности, но между тях имаше и такива, които сами, със свои собствени средства се въоръжаваха...” Четата е наброявала около 300 души. Самият Христо Македонски е от Горни Тодорак, Кукушко, а знаменосец е Стефан Митров от Куманово. В редовете ѝ “от Македония”, както е записано в документите, са Алекси Зарев, Аргир Георгиев, Бойко Николов, Джона Иванов, Никола Пешов, Паун Янков, Кара Панчо, Спиро Попов, Христо Костов, Цаню Паунов, Янко Стефанов, вероятно и други.

По-конкретни са посочванията за Благо Антонов и Васил Яков от Разложко, Георги Костов от Банско (брат на Лазар Костов, войвода на самостоятелна чета). От Горни Тодорак е Георги Наков, а шестима от четниците са от Прилепско - Димитър Георгиев, Дювин Петков, Никола Христов, Станко Паунов и Стоян Станков. Един четник, който също се казва Никола Христов, е от Скопие, а Рашко Георгиев е от някое от скопските села. Стефан Стоянов, Спас Илиев и Стойко Стоянов са от Малешевско, Филип Георгиев - от Куманово, а Яким Христов е от Струга. Стана дума за Лазар Костов (бащата на известния писател и драматург Стефан Л. Костов), който също организира своя чета. Чета от осемдесет и пет души предвожда и Ефтим Трайчев, наричан и Ефта Македонеца, родом от Прилеп. В четата на капитан Райчо Николов участват Коста Клипов от Струга и Павел Дудов от Разлог.

Немалка част от българските доброволци в Сръбско-турската война вярват, че Априлското въстание още не е потушено. По тази причина две групи от тях, на практика “дъщерни” чети на онази на Панайот Хитов, водени от Сидер Грънчаров и Тодор Велков, потеглят към вътрешността на България, за да се присъединят към въстаниците в Тракия.

Голяма част от изброените по-горе македонски българи се включват във формираната след разпускането на доброволческите чети Руско-българска бригада начело с ген. Черняев. В бригадата срещаме и нови имена: Филип Хаджикуманов, Никола Попов и Андон Симов от Охрид, Анастас Янков от Загоричане, Георги Михайлов от Горна Джумая, Евто Данов от Кратово, Зисо Такев и Христо Томов от Битоля, Кръстан Наумов от Струга, Мойсей Марков от Кичево, Пани Караколов от Годлево, Разложко, Пантели Ставров от Велес, Паско Василев от Призрен, Тодор Македонски от Якоруда, Яни Каракашов от Разлог, а вероятно и други, чиито родни места не са посочени в запазените документи.

Предложеният общ, със сигурност непълен преглед е убедително доказателство за мястото на македонските българи в онази „... революция морална и с оръжие...”, която проправи пътя на нашата свобода. Безспорно са необходими още проучвания, които ще ни помогнат да осмислим Априлската епопея още по-пълноценно. Нещо повече, участието на българите от историко-географската област Македония е ярко свидетелство за стремежа на предците ни към освобождение и национално обединение.