Как замърсяват ваксините по време на производството им

По време на ваксинацията чуждите антигени се инжектират директно в тъканите на тялото и се пренасят през цялата кръвоносна система, която им осигурява директен достъп до всички жизненоважни органи и системи.

Никой не искаше да знае, че ваксината срещу полиомиелит може да причини рак, смята д-р Алън Кантуел-младши

Няма съмнение, че вирусът SV40 е канцерогенен за хората

Производството на ваксини е доста сложна процедура и практически гарантира замърсяването с различни вещества. Например, когато вирусът преминава последователно през животински клетки, тяхната РНК и ДНК (чужд генетичен материал) се прехвърля от един гостоприемник в друг. Тъй като това биологично вещество се инжектира директно в тялото, изследователите твърдят, че то може да повлияе на нашата генетика.

Вирусите и бактериите обикновено попадат в организма чрез естествената система за филтриране, те се вдишват, поглъщат или преминават през черния дроб. Например, при морбили по въздуха вирусът се пренася първо в сливиците, след това в лимфните възли и след това в далака, кръвта и другите органи. Тази последователност предизвиква различни реакции, като кихане, кашлица или секреция на локални антитела в дихателните пътища, като всички те са предназначени за премахване или за отслабване на вируса в попадналия орган.

По време на ваксинацията чуждите антигени се инжектират директно в тъканите на тялото и се пренасят през цялата кръвоносна система, която им осигурява директен достъп до всички жизненоважни органи и системи. Заобикалянето на естествената защитна система на организма при раждането или във всяка друга възраст създава проблеми. В разговор с учени на конференция, организирана от Американското общество за борба с рака, професорът от университета „Рутгерс“ Р. Симпсън предупреди: „Програмите за имунизация срещу грип, морбили, паротит, полиомиелит и т. н. могат действително да осеят човешкото тяло с РНК, за да се образуват латентни провируси в клетките на цялото тяло. Тези латентни провируси могат да причинят различни заболявания, включително ревматоиден артрит, множествена склероза, системен лупус еритематозус, Паркинсон и вероятно дори и рак“.

Производителите на ваксини твърдят, че в момента се обръща повече внимание на това, че има по-добри методи за откриване и отстраняване на замърсените вируси, но ваксините все още са опасни и създават предпоставки за много усложнения и странични ефекти, които се появяват скоро след ваксинацията. Освен това е много вероятно ваксините да поставят началото на болестите, които ще се развият много години по-късно.

''Повечето хора смятат ваксините за „стерилни“ и без микроби, но стерилизацията може да унищожи необходимия имунизиращ протеин, за сметка на който те работят. Затова в производствения процес замърсени вируси или техните „частици“ понякога могат да оцелеят''. Това са думи на д-р Алън Кантуел-младши.
Неоткритите животински вируси могат да преминат видовата бариера, както се случи през 50-те и 60-те години, когато милиони хора бяха инфектирани от ваксини срещу полиомиелит, но заразени с вируса SV-40, който не беше открит в органите на маймуните, използвани за тяхното производство. Установено е, че тези ваксини, произведени от маймунска бъбречна тъкан между 1955 и 1963 г., са заразени с вирус (маймунски вирус номер 40).

Въпреки че е известно, че той причинява рак на опитните животни, здравните власти настояват, че той не може да създава проблеми при хората. „Но следите от генетичен материал SV40 се откриват и в човешкия рак, и в здравите тъкани. Сега изследователите свързват заразени със SV40 ваксини срещу полиомиелит с все по-голям брой редки белодробни ракове (мезотелиома) и рак на костния мозък (множественна миелома)“, пише д-р Алън Кантуел-младши. Никой не искаше да знае, че ваксината срещу полиомиелит може да причини рак. Беше заложено твърде много. Разпространението на мнението, че замърсяването с ваксини е свързано с рака, дори и да се е случило преди повече от четиридесет години, би разрушило общественото доверие към ваксините като цяло и това е нещо, което организациите, контролиращи информацията за тези неща, просто не могат да си го позволят.

През 1993 г. д-р Микеле Карбоне, патолог, и Антонио Прокопио, професор по експериментална патология от Италия, провеждат голямо проучване на проби от тъкани с рак на човешкия мозък и рак на костите в Националния институт по рака в Бетесда, Мериленд и откриват в тях маймунския вирус: 60% от пробите с мезотелиома съдържат ДНК на SV40. Нещо повече, Карбоне установява, че в повечето от пробите, които е тествал, маймунският вирус е активен и произвежда протеини, което го кара да предполага, че SV40 не е просто „вирус спътник“, който е намерил удобно скривалище в злокачествените клетки, но вероятно, е причината за рака. Това беше първият път, когато изследователите откриха убедителни доказателства, че забравеният замърсител във ваксината причинява рак при хората. „Няма съмнение, че SV40 е канцерогенен за хората. Определено няма да ви хареса неговото присъствие в тялото“, каза д-р Карбоне, лекар седмо поколение. „Вирусът SV40 е най-малката, но най-модерната военна машина в света“, казва той. - Той е толкова малък, но пък има всичко, от което се нуждае“. Учени от не по-малко от 17 големи лаборатории, разположени в САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Италия и Нова Зеландия, потвърдиха изследванията на Карбоне и Прокопио за наличието на SV40 в човешката мезотелиома.

Д-р Беатрис Еди се обърна към Конгреса през 1972 г. и каза на конгресмените, че ако не забранят пускането на заразени ваксини, епидемията от рак ще започне през следващите двадесет години.

През есента на 1996 г. италиански изследователски екип, ръководен от Мауро Тогнон от Университета във Ферара, обяви, че е открил ДНК на SV40 в голям процент в мозъчните тумори и, което е още по-лошо, открива вируса и в 45% от пробите на сперма и 23% от кръвните проби, взети от здрави хора заради предположението, че маймунският вирус може да се разпространява чрез сексуален контакт или чрез непроверени кръвни продукти. Здравните служители, загрижени, че всяка информация за връзката на SV40 с рака ще изплаши хората от ваксинациите срещу полиомиелит и ваксинациите като цяло, убедиха другите учени да поставят под съмнение работата на всички тези изследователи, изисквайки от тях „повече“ доказателства.

Имайки предвид това, д-р Джон Мартин, понастоящем работещ в Медицинския факултет на Университета в Южна Калифорния, каза: „Ако програмата за ваксинация започне днес, със сигурност няма да има внос на диви маймуни от Африка и прибързаното създаване на първичните бъбречни култури и добавянето на човешки вирус и въвеждането на тази партида, получена от вирусно заразени клетки, на почти всички деца в страната“. Маймунските бъбречни клетки се използват за ваксини срещу полиомиелит и аденовирус, срещу рубеола, и за ваксини срещу морбили и паротит.

Д-р Мартин подозира, че тези животински вируси, евентуално смесени в момента с човешкия херпесен вирус, са причината за много от все по-хроничните и увреждащи заболявания, наблюдавани днес. Д-р Ленард Хоровиц пише за това: „Дори и до днес FDA отказва да използва усъвършенствана биотехнология за оценка на замърсяването на ваксините, като полиомиелит. Мисля, че хората ще бъдат шокирани да научат, че някои от използваните в момента все още съдържат вируси“.

В изданието от 1993 г. на списание ''Вирусология'' (Virology) се казва: „Изследванията показват, че въпреки че оралната ваксина съдържа три щама на полиомиелит, четвъртият може да бъде култивиран от фекалиите на рецепиентите. Това показва, че вирусите са се рекомбинирали и са образували нов щам по време на процеса на ваксинация“. Изследователите предположиха, че при използването на живи вирусни ваксини се инжектира и чужд генетичен материал в човешкото тяло. Това допринася за безпрецедентната ескалация на различни автоимунни заболявания през последните десетилетия.

*Това е фрагмент от книгата на Мак Сиркус “Вик на сърцето: спрете да наранявате децата. Терористична ваксинация”

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле