Как издигането на Йонко Грозев затвърждава компрометирането на ЕСПЧ

Робърт Спано, Лозан Панов, Йонко Грозев (вдясно), снимка: БГНЕС, Архив

Кадровата политика на Съда в Страсбург може да доведе до засилване на гласовете за суспендиране на решенията му

Съдията Йонко Грозев става ръководител на една от петте секции на Европейския съд по правата на човека, съобщиха в събота две медии, свързани с кръга, осигурил изпращането на бившия адвокат в Страсбург преди пет години.

Кариерното израстване на Йонко Грозев веднага бе използвано в опит да се поизчисти имиджът на българския съдия, когото доклад на френска неправителствена организация, публикуван в края на февруари, уличи в конфликт на интереси.

Йонко Грозев е нарушил два ключови документа, които са в основата на институцията, се разбра от коментар на Grégor Puppinck, директор на базирания в Страсбург Европейски център за право и правосъдие. Организацията публикува обстоен доклад, който разкри, че съдии от ЕСПЧ са в тежък конфликт на интереси заради финансовата им обвързаност с мрежата на интернационалния мизантроп Джордж Сорос. Освен това бе документирано, че за период от 10 години има поне 88 дела, по които членове на съдебните състави са били в конфликт на интереси, тъй като исковете са внасяни от неправителствени организации, с които в миналото действащите магистрати са имали отношения. Сред тях са и последните двама български представители в Съда в Страсбург – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев. Те са се явявали, съответно по 12 и по 6 дела, по които е трябвало да си направят отводи, но това не се е случило. "Това е заплаха за безпристрастността на ЕСПЧ", категоричен бе Puppinck, който е един от авторите на доклада.

"Неправителствените организации са се превърнали в инструменти за политическо въздействие и упражняват влияние. Някои НПО-та, като Фондация "Отворено общество", инвестират много в тази насока и към момента трудно ще бъдат изместени. Фондация "Отворено общество" се е утвърдила като най-богатата и влиятелна организация в тази сфера", коментира пред "Правен свят" Grégor Puppinck по повод обвързаността на Йонко Грозев в миналото с българския и нюйоркския клон на фондацията на Сорос.

Екстазът, който породи издигането на един от основателите на Българския хелзински комитет, е прибързан. Защото кариерното израстване на Йонко Грозев единствено затвърждава компрометирането на ЕСПЧ и може да даде повод за увеличаване на гласовете в държави като Франция, в които се призовава за суспендиране на решенията по дела на ЕСПЧ. На практика с гласуването си мнозинството от 47-те действащи съдии в Страсбург верифицират изводите в доклада, уличаващ ги в пристрастие и зависимости.

Повишението на Йонко Грозев влезе и във вътрешна употреба чрез хвалебствията, които отправи по негов адрес пред "Капитал" адв. Здравка Калайджиева - другото име, което попада в негативна светлина във "френския доклад". И ако преди два месеца Калайджиева изглежда бе предпочела да се крие и да не коментира своите обвързаности и решения като бивш съдия в Страсбург, то сега си позволява да отправя нападки по адрес на правосъдния министър Данаил Кирилов за изразените от него притеснения от въвличането на България в скандал с международен отзвук. "Дотам стигнахме, че френските колеги да ни кажат какво е положението у нас", коментира в началото на март Данаил Кирилов, споделяйки опасенията си, че "по някои от делата, които са особено съществени за страната, имам предвид делото "Колеви срещу България", имаме участие и то в качеството на адвокати на такива кандидати".

Акцентирането върху спорното решение по делото "Колеви срещу България" е ключов мотив Кирилов отново да е обект на атака, при това именно от кръга около подсъдимия Иво Прокопиев и неговите адвокати, преследващи общата цел – ликвидиране на независимостта на българската прокуратура. Защото решението срещу страната ни по делото "Колеви срещу България" пред ЕСПЧ, по което адвокат е бил Йонко Грозев, а участник в съдебния състав Здравка Калайджиева, още от приемането му се употребява именно за плашило срещу независимостта на прокуратурата и за открит рекет срещу главния прокурор, без значение на персоналната личност.

Това обяснява и екзалтацията на заинтересуваните у нас кръгове от интернационалното повишение на Йонко Грозев, чиято основна цел до края на мандата му през 2024 г. ще е да лобира в ущърб на независимостта на българското държавно обвинение. В този смисъл е и вторият нюанс в дописките на изданията на Прокопиев и свързан с неговите адвокати сайт, които акцентират, че за председател на ЕСПЧ е избран съдията Роберт Спано. Припомня се, че Грозев и Спано са дошли в София в края на 2019 г., за да демонстрират подкрепата си за председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Непрекъснато генериращият скандали Панов има отчаяна нужда от подкрепа в оставащите по-малко от две години до края на мандата му, за да продължи да осигурява индулгенция срещу наказателно преследване на кръговете, които го контролират. Както показаха последните два скандала с участието на председателя на ВКС - възможностите за манипулации със случайното разпределение на делата и превръщането на Съдебната палата в бордей, Лозан Панов очевидно не може да се справя нито като председателстващ Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, нито като административен ръководител на Касационния съд.

Новините от Страсбург показват, че кръговете, които от две десетилетия се опитват, ако не да овладеят прокуратурата, то поне да ограничат възможностите й за провеждане на независима политика и разследвания, са принудени да сменят външнополитическия инструмент за натиск. След като в последните две-три години Европейската комисия успя да изчисти посредниците, които изкривяваха реалността за правосъдието у нас, пращайки доноси до Брюксел, докладите за България придобиха професионално и обективно съдържание. Не би било изненада доскоро познатите манипулативни доклади, пращани от Брюксел, но писани в софийски офиси, да бъдат заменени от пристрастни съдебни решения или позиции, които този път ще идват от друг подател, а именно ЕСПЧ. Заради това новите проводници за външен натиск се окопават по върховете на Съда в Страсбург. А той самият започва все повече да прилича на трибунал на Коминтерна, който в светлината на новите реалности в Европа, може много скоро да се окаже архаична и ненужна структура, нанасяйки повече вреди, отколкото ползи за върховенството на правото и правата на човека.

От "Правен свят"

Коментари

Задължително поле