Как Йерусалим окраде българските поклонници

Индулгенция от йерусалимския патриарх Поликарп, 1815 г.

Отиват с торби жълтици, връщат се боси хаджии

Фабрика за фалшификати работи около Божи гроб. Частици от светия кръст, мощи, мускалчета, парцалчета и какво ли не още се предлага на наивниците

Хилядолетна далавера е Йерусалим. От библейски времена в тази точка на планетата се кръстосват духовни и комерсиални интереси. Някога Христос гони търговците от храма. Търгашеството обаче остава и процъфтява до днес.

Йерусалимската патриаршия е първата в християнския свят. Основана от Апостолите с епископ Яков, брат на Исус. Преживяла превратностите на времето, институцията оцелява и в Османската империя. Срещу дебели суми тамошният клир откупува от властта своите права и привилегии.

Това са много пари, които трупат дългове. Борчовете стигат няколко милиона гроша. "Що да сторим?", чудят се божигробските черноризци. Искат помощ от Русия, Дунавските княжества и Цариградската патриаршия. Най-обещаващият ресурс обаче са миряните.

По православните земи тръгват "таксидиоти", събирачи на произволни данъци. Други калугери показват "пандахуси", документи за дарения. Със същата мисия са организирани метоси, в които постъпленията контролира "протосингел".

Има и частна инициатива. През 1832 г. пловдивският митрополит Вълко Тодорович заедно с двама чорбаджии събират 2400 гроша. Към тях прибавят суми от околията, от Хасковско и Чирпанско. Като теглят чертата излиза 38 619 гроша народна пара.

"Тъй като не разполагаме с по-пълни сведения за сумите, изпращани от българските селища в Йерусалим, за нас е трудно да посочим дори приблизително паричните постъпления от България. Безспорно е обаче, че тези постъпления са представлявали твърде сериозен доход за Йерусалимската патриаршия и твърде осезателно бреме за българите."

Това е цитат от "Книга за българските хаджии". Хаджия в превод от арабски е поклонник. Оня, който не трае да го оберат у дома, отива на крака да сипе жълтици в йерусалимските килимявки.

"На всеки християнин се препоръчваше поне еднъж през живота си да посети свещените места, за да подаде скъпоценните дарове на своето благочестие", пише сливналията Иван Селимински.

Врачанецът Тодораки Ценов пести четири десетилетия, хваща пътя и пропилява 5000 гроша. По същата схема кесията на калофереца Петър Аврамов олеква с 9000 гроша. "Станах ерген на 33 години и като спечелих стотина хиляди гроша, намислих да отида на Божи гроб", изповядва се той.

Габровецът Христо Рачков събира 73 507 гроша капитал. "Ето трагнувам", обявява пътешественикът. Тайна е колко е потрошил по друмищата на империята.

"В по-старите времена – разказва Михаил Маджаров – отиването от Копривщица до Ерусалим беше един истински подвиг. Пътуването траеше около два месеца за отиване и около същото време за връщане. За да стане някой хаджия, трябваше да загуби осем или девет месеца…"

През 1869 г. Маджарови отиват на поклонение. "Никъде не видяхме коларски пътища – свидетелства момъкът. – Пътеките, по които се катереха нашите животни, бяха първобитни, каквито са били може би и по времето на Христа. Никакво поле, никакви градини, никаква течна вода. Мяркаха се нарядко ниви, но те бяха създадени с голям труд, с пръст, донесена отдругаде. На всяка крачка се изпречваха пред нас голи араби и арабкини с неизменната молба за бакшиш. Впечатлението, което изнасяше човек от Палестина, бе, че поне половината от жителите на тоя край се хранят от милостиня на поклонниците."

"Когато се провидя светият град – продължава Маджаров, – нашите кираджии започнаха да издават радостни викове и да сочат високите кубета на черковите и манастирите. По лицата на възрастните (бащите и майките) се изобрази една мълчалива радост, прилична на екстаз."

Жега и болести морят кандидатите за хаджии. Разбойници бедуини нападат керваните. С дата 16 март 1857 г. "Цариградски вестник" съобщава, че през мъките са минали и пристигнали 12 000 поклонници.

"Като доволно заптиета немаше – информира газетата, – главниат арабистанский военний началник изпрати 800 души заптиета, за да бдят на порядокат. Страшно е обаче да не ся случат смущения през страстната седмица, а най-паче на Воскресение, когдато вси тичат в церквата да влезат. Зато всите мерки, които мудростта поучава, ся взеха, за да ся превара всякое смущение."

"Два дни напред три хиляди души за Йордана тръгнаха и днес чекаме ги да ся върнат; военно едно отделение бди на порядокат", завършва дописката.

Фабрика за фалшификати работи около Божи гроб. Частици от светия кръст, мощи, мускалчета, парцалчета и какво ли не още се предлага на наивниците. Най-срамни са индулгенциите за опрощаване на греховете. Плащаш и се отърваваш от злото!

За да си издраскаш името някъде, също бъркаш в кесията. Сторил го е през 1854 г. Нетко от Копривщица. Неговият автограф още стои на храма "Гроб Господен".

"Навсякъде трябваше да оставим по нещо за черквите. На някои места подаянията се правеха с охота, но другаде грубостта на калугерите докарваше отвращение у поклонниците", възмущава се Михаил Маджаров. Неговата фамилия е богата, връща се с товар армагани. Копривщенците обаче са от малкото изключения.
"Хаджия да си дода, че ако ще би бос да хода". Това е записал Найден Геров в своя "Речник на българския език". Там има и друга мъдрост: "Да те пази Господ от сърдит поп, от сиромах хаджия и от гърчава свиня".

От Софрониево време народните будители се опитват да вкарат ума в главата на невежите. "О, глупавий и неразсудний человече! Защо си разносиш стоката твоя, гдето не е потребно? Не имаш ли ти церква Божия и дом Божий у град твой, или у село твое?", провиква се Врачанският епископ.

Софроний, Неофит Рилски и Неофит Бозвели проповядват, че трябва да се вдигнат първо училища. Сетне, който иска, нека прахосва по владишкото лентяйство.

Някои го правят. През 1849 г. софийските първенци бъркат в Божигробската кутия и вадят 400 гроша за просвета.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи