Резултатите са като от матрица - сменят се лицата, казват пред “Труд” анализатори

Софтуерният удар срещу ГЕРБ, БСП и ДПС е очеваден

Софтуерният удар срещу политическите партии е налице. Десетина дни преди предсрочните парламентарни избори на 14 ноември социологическите агенции започнаха да публикуват прогнозите си от вота на българските избиратели. ГЕРБ започна да расте в графиките с 4, след това с 6, а на финала на кампанията и до 8-9 процента. В изборния ден обаче машините въведоха своя “социология” и бързо подредиха новите победители в лицето на “Продължаваме промяната”.

По някакъв странен начин ГЕРБ останаха втори, при това не с фотофиниш, а с ясно изразена разлика от 3-4 процента.

Сигурното второ място на БСП пък се оказа едва четвърто, а червената коалиция трудно минава и 10 процента подкрепа, пак според машинните резултати.

Сриването на ДБ е между 4 и 5 процента от предварителната подкрепа, която социологическите агенции отчитаха за тъмносинята коалиция. Хората на Христо Иванов са без почти половината от гласовете си от изборите на 11 юли.

С машините, за въвеждането на които Мая Манолова използва цялото си красноречие, ИБГНИ потъна до 2,30 процента, далеч от четирипроцентовата бариера за влизане в парламента.

Странно е, че прогнозният отлив от “Има такъв народ” също се оказа двоен. Анализатори вече сравняват резултатите от изборите като по матрица - едни близо 600 000 гласа за хората на Слави Трифонов сега машините отчетоха за “Продължаваме промяната”.

Гафовете с техниката

Гласуваха по няколко пъти, дълго време и с чужда помощ

Стотици са сигналите за абсолютни гафове по време на гласуването с машини.

В Бургас фаловете с машините започнаха още в 11 часа в изборния ден, след като 4 от тях се повредиха. Най-фрапиращ случай бе регистриран в секция 212 в жк “Зорница”, където възрастен човек гласува 40 минути и накрая блокира машината. Той се опитвал да промени избора си, защото натиснал и маркирал грешно квадратче, но не успял. Непрекъснато натискал клавиш да се върне назад и все повече се обърквал, докато машината накрая излязла от строя.

Жена направи километрична опашка в Пловдивско, докато избираше за кого да пусне гласа си.

Машини в Шуменско загубиха картина, останаха само с бял светещ екран, а на няколко места ножът на принтера и разписките не се делили.

Навсякъде е било задействано хартиено гласуване. В много от комисиите има жалби за лица, гласували с придружители.

Доц. Татяна Буруджиева, политолог: При незанулен софтуер всичко е възможно

Прогнозите на социолозите бяха при по-високи заявки за активност. При ниските реални резултати - няма и по 400 000 гласа за т. нар. първи, а с такъв резултат едва се влизаше в парламента - при по-висока активност същите цифри дават по-различно разположение. Второ - действително 5-6 процента в последните седмици могат да се преориентират.

При машините начинът да се излъже е да не бъде изчистен софтуерът и резултатите на една партия да бъдат прехвърлени на друга. За мен проблемът е, че няма контрол при машинния вот, а основният принцип на демокрацията е гражданите да могат да проследят изборния процес, той да е прозрачен. Това фактически се нарушава. Трябва да имаш доверие на някакви хора, които ти казват “Аз няма да си разваля бизнеса”. Това не е аргумент. Никой не ни гарантира, че са изчистени софтуерите на машините, нямаше процедура, която ЦИК да създаде и която да се следва, за да е ясно, че тези машини са занулени. Ти гласуваш, те ти дават отрязъка, но какво ще ти дадат като квитанция, е вътре в машината. И то може да не е занулено. Достатъчно е да се разместят имената на партиите и този софтуер да е подготвен в някакъв смисъл. Това е проблемът с машините - трябва да си сигурен, че софтуерът е занулен. Тук ЦИК не си свърши работата. Сега казват, че ще зануляват за втория тур на президентските избори. Проблемът с машините е невъзможността като гражданин да контролираш процеса на изборите.

Всички трябва да си публикуват договорите кой на кого какво е поръчал. А договорите за тези машини не са публични. Не може да има търговска тайна в рамките на изборния кодекс.

Доц. Стойчо Стойчев, политолог: Тромавата процедура и Рашков излъгаха социолозитe

Машините излъгаха социолозите първо с тромавата процедура по гласуване, която отказа много хора да гласуват и това намали избирателната активност. И разбира се, Бойко Рашков, който притесняваше и тормозеше хората по махали и села, едва ли не те не трябваше да излизат от къщи. Ето тези две неща като ги събереш, социолозите няма как да ги хванат. Имаш заявено намерение да гласуваш, но то не се реализира, има някакви пречки, за които те не са знаели.

Да сравним Турция и Кърджали, например. В Турция имаше много активно гласуване, там нямаше контрол, в секционните комисии са им помагали да попълват декларации. Там няма Бойко Рашков. И затова имаш такъв резултат в Турция, а в Кърджали - не. Изглежда необяснимо - в Турция такъв резултат, а в Кърджали никой не отива да гласува. Иначе ноември е прекрасен месец за избори, няма празници, децата са тук. Нормално гласуват 3-3.5 милиона, което означава, че някъде към 500 000 - 700 000 на практика са били препятствани да гласуват в неделя. Това е един скрит тест за дигитална интелигентност.

Не вярвам в машините да има някакъв фалшификат. Такива неща трудно в днешно време остават скрити.

Георги Даскалов, журналист, от фейсбук: Срив на социологическите прогнози

Нито една социологическа агенция не успя да направи приблизително точна прогноза - нито за процентите, нито за подредбата на участниците. Горе-долу уцелиха само резултата на ГЕРБ-СДС. Нещо подобно беше и на изборите през април, докато през юли социолозите бяха близо до истината. Сривът на социологическите прогнози може да има множество причини, но съобщава поне две важни неща, които може да са свързани, но може и да не са.

Първо, надеждността на социологическите проучвания е ниска и като така те в много малка степен могат да служат за вземане на решения, които засягат обществото. Второ, възможно е сбърканите прогнози да са следствие или от грешна методика, или от бързо менящи се обществени настроения и нагласи; или от двете.

Ако е в сила второто, никое правителство не може да има последователна политика, понеже улицата си сменя мнението на всеки няколко месеца, а в обществото се e наслоила е култура, в която даже не големи, но добре организирани и финансирани групи могат да налагат дневен ред чрез протести и крясъци.