Преформатират ТЕЛК системата

Управляващата коалиция затяга контрола при парите за пенсии

Всяка четвърта пенсия за трудова дейност ще е лична пенсия за инвалидност, по данни на НОИ

Търсят къде има преразход на средства

Процедурата по освидетелстване пред лекарските комисии (ТЕЛК) ще бъде подложена на ревизия в следващите месеци с цел спиране на огромните финансови течове към мними инвалиди, а мерките на правителството стават част от приетата в парламента Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система, потвърдиха пред “Труд news” депутати от управляващото мнозинство.

Системата за освидетелстване на лицата за трайна нетрудоспособност ще се реформира, за да се пресекат неистинските епикризи, с които лица получават по-голям процент намалена трудоспособност при последващото освидетелстване от ТЕЛК.

По данни на НОИ структурата на новоотпуснатите лични пенсии по видове за 2024 година показва, че малко над 40 на сто от лицата, които са получили лични пенсии, са за инвалидност поради общо заболяване. Графика: НОИ

Депутати от ГЕРБ и БСП потвърдиха пред “Труд news”, че при подготвяните промени чрез Пътната карта за пенсионната система няма да се променя възрастта за пенсиониране и ще се запази сегашното положение - до 2037 г. се изравнява възрастта при мъжете и жените на 65 г., а стажът за пенсиониране при условията на трета категория труд нараства с по два месеца годишно за жените и мъжете, като през 2037 г. той ще е 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Социалният министър Борислав Гуцанов вече направи заявка, че възрастта за пенсиониране ще се запази без промяна, но предстои реформа в системата на ТЕЛК: “Ако има нарушения в НОИ, те са свързани с ТЕЛК-овите решения, и с болничните. И това е следващата стъпка, с която ще се борим. Има хора-инвалиди, които взимат много средства министерството на труда и социалните грижи, а хора, които имат нужда от тези пари, така и не ги получават. Социалната система в България е много добра, но трябва да се наблюдава много отблизо”.

Председателят на социалната комисия в 51-ото Народно събрание Деница Сачева също акцентира върху “борбата с измами по отношение на фондовете, които се управляват от НОИ”. “През НОИ се изплащат и болничните, и ТЕЛК-овете, където от дълги години говорим за сериозни измами. В Националния осигурителен институт се правят много добри анализи, които показват както географското разположение - там, където има преразход на средства, така и може да се стигне до ниво некоректни работодатели, когато говорим за болничните и некоректни лекарски практики. Има достатъчно информация, която може да бъде анализирана и ако има политическа воля за борба с измамите, аз съм сигурна, че може да се постигне много добра финансова ефективност”.

Експертите са категорични, че промените, които ще настъпят с повишаването на контрола на ТЕЛК и спирането на плащанията за фиктивни диагнози, “ще осигурят достатъчно средства за увеличаване на плащанията през системата към коректните осигурени лица”.

Според анализ за новоотпуснатите пенсии през 2024 г. на Националния осигурителен институт (НОИ), общо 39 704 лица са получили лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване, като техният относителен дял в съвкупността на всички новоотпуснати лични първи пенсии е 40,9%. През 2023 г. техният дял е бил 34,9%. Спрямо предходната година има увеличение на броя им с 9184 (30,1%).
Средната възраст на пенсиониралите се през 2024 г. лица с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е 54,11 години, като за мъжете тя е 54,82 години, а за жените 53,36 години.

В същото време по данни на финансовото министерство, всяка година около 150 000 българи с увреждания се възползват от данъчно облекчение, което им позволява да намалят облагаемия си доход.

През 2020 г. лицата, които са получили данъчно облекчение са 141 117. Отрицателният ефект върху бюджета възлиза на 85,6 млн. лв. За 2021 г. ползвалите отстъпката са 135 199, а сумата за държавната хазна е 84 млн. лв. по-малко. През 2022 г. данъчните облекчения на хората с увреждания са 88,9 млн. лева за 138 660 хора с увреждания, а през 2023 г. техния брой се увеличава до 148 041 души, като отрицателният ефект върху държавния бюджет е 97,5 млн. лв.

В края на миналата година от Икономическия и социален съвет призоваха темата за пенсиите за инвалидност да не се представя едностранчиво, както и да не се налага “внушението, че огромен дял от пенсиите за инвалидност са отпуснати неправомерно и че едва ли не това се дължи на действието на престъпни мрежи, целящи извличане на финансови облаги чрез измами с издаваните експертни решения”. В същото време от там припомнят данните на НОИ, че в следващите десетилетия може да се стигне дотам, че всяка четвърта пенсия за трудова дейност ще е лична пенсия за инвалидност. От Съвета посочиха в анализ, че вече почти всички новоотпуснати лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване все повече придобиват характеристиката на пенсии, несвързани с трудова дейност. Това означава, че за все повече пенсионери изплащаният размер на тази пенсия е практически откъснат от техния осигурителен принос.

Добавката за чужда помощ става 250 лв.

Увеличават и социалната пенсия от 1 юли

Размерът на социалната пенсия за старост да бъде повишен със същия процент като останалите пенсии - 8,6 на сто, което ще доведе до увеличение на пенсията от 307,07 лв. на 333,48 лв. месечно, считано от 1 юли 2025 г., предлагат от социалното министерство на Министерския съвет. Проектът за постановление е публикуван за обществено обсъждане.

С цел подобряване адекватността на пенсиите, несвързани с трудова дейност е необходимо да се определи по-висок размер на социалната пенсия за старост. Това може да бъде постигнато чрез приемане на предложения проект на постановление, пише в доклада на социалния министър Борислав Гуцанов.

В резултат от предложената промяна ще се повишат размерите и на другите пенсии, които не са свързани с трудова дейност като пенсията за военна инвалидност, пенсията за гражданска инвалидност, социалната пенсия за инвалидност и персоналната пенсия, както и на нормативно установените добавки към пенсиите, които се определят в процент от социалната пенсия за старост - добавката за чужда помощ, добавката за ветераните от войните и др.

По данни на министерството на труда и социалните грижи лицата, които получават пенсия, несвързана с трудова дейност са 66 000, а лицата, които получават добавки към пенсиите, определени в процент от социалната пенсия за старост - малко над 85 000. Размерът на линията на бедност, която служи като подоходен критерий при отпускането на социалната пенсия за старост, се определя ежегодно с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и от 1 януари размерът е 638,00 лв.

При увеличението на социалните пенсии е видно, че от 1 юли социалните пенсии при хората със 100% увреждане и право на чужда помощ ще получават пенсия в размер на 533,57 лева. За лицата с увреждане между 91% и 100% пенсията ще бъде 466,87 лева, а за тези със степен на увреждане между 71% и 90% - 433,52 лева. Тези пенсии се изчисляват като процент от социалната пенсия за старост - между 130% и 160% в зависимост от категорията.

Персоналната пенсия, която се предоставя на хора без необходим осигурителен стаж, ще бъде 300,13 лева, тъй като представлява 90% от социалната пенсия за старост.

Добавката за чужда помощ, която се полага на хора с нужда от постоянни грижи, също ще бъде увеличена като тя ще стане 250,11 лева, при досегашен размер от 230,30 лева, като това представлява 75% от социалната пенсия за старост.

Близо 90 на сто настояват за повече контрол

Пенсиите за инвалидност - слабо място в системата

Необходимите мерки за ефективен контрол върху отпускането на инвалидни пенсии стават все по-обсъждана тема на фона на широката обществена дискусия за пенсионната реформа, показва проучване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ), данните от което ползват в изработването на мерки за пенсионната реформа и от управляващото мнозинство.

Според пълнолетните български граждани основните мерки, които трябва да бъдат предприети за повишаване на контрола върху отпускането на инвалидни пенсии, са две, а именно: по-строг контрол от страна на държавата върху целия процес на освидетелстване и по-строг държавен контрол върху проследяването на съществуващото заболяване, заради което е отпусната инвалидната пенсия.
Висок е делът (89%) на пълнолетните български граждани, според които държавните органи трябва по-строго да контролират отпускането на пенсиите за инвалидност.

Против тази мярка са 10% от интервюираните - пенсионери с пенсия за инвалидност, живеещи в столицата и представители на ромския етнос. Значително по нисък е делът на интервюираните (42%), които подкрепят да се ограничи броя на заболяванията, при които лицата се приемат за нетрудоспособни. За една трета от респондентите ограничаването на номенклатурата от болести, които предполагат ранно пенсиониране поради нетрудоспособност, е неприемливо.