Кои са най-радиоактивните места на света

Освен Чернобил и Фукушима

Причината за смъртоносните замърсявания често е резултат от човешка грешка

Повечето от опасните обекти са изведени извън експлоатация

Има места по света, които е най-добре да не се приближават. Причината за това са високите нива на радиация, които може да доведат до влошаване на човешкото здраве (в някои случаи това ще се случи мигновено). Радиоактивното замърсяване в много райони на нашата планета е резултат главно от човешка грешка. Там нивото на радиация е толкова високо, че е необходим само миг, за да се получи доза радиация, еквивалентна на средна дневна или седмична доза. Но освен Чернобил и Фукушима има и други опасни радиоактивни градове.

Ханфорд (САЩ)

Този обект в момента е един от най-радиоактивните в света, след като произвежда около 74 тона плутоний за американския ядрен арсенал. Създадено през 1943 г., съоръжението е използвано по време на Студената война и е едно от основните места в САЩ за производство на плутоний за ядрени оръжия – тук се получава близо две трети от плутония, използван в американския ядрен арсенал, създавайки около 60 000 ядрени оръжия, включително бомбата, хвърлена над Нагасаки през 1945 г.

Обектът вече е изведен от експлоатация, но все още съхранява около 60% от високоактивните радиационни отпадъци в света и се управлява от Министерството на енергетиката на САЩ. Въпреки че по-голямата част от производствените отпадъци са заровени под земята, възникват течове и значителни площи от подпочвените води са замърсени.

Северск (Русия)

По време на Съветския съюз, в един от радиохимичните заводи на Сибирския химически завод, наричан „тайния град“ Томск-7, сега известен като Северск, се помещават няколко ядрени инсталации за производство на плутоний и уран. Градът е затворен и само работниците на завода и техните семейства могат да живеят в района. Но през 1993 г. се случва голяма авария, при която в околността (площ от 28 км²) се разпръсква радиоактивен газ, уран и плутоний. Около 177 000 души са засегнати от последствията.

Сибирският химически комбинат е един от заводите, използвани за производство на компоненти за ядрени оръжия за съветската ядрена програма. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. съоръжението спира производството на плутоний и високообогатен уран. Сега то е основното място за съхранение и преработка на ядрени материали за оръжейно предназначение.

Селафийлд (Обединено кралство)

Великобритания също може да се „похвали“ с ярък пример за ядрена катастрофа на своя територия. През 1957 г. в Уиндскейл, завод за преработка на ядрени отпадъци в Селафийлд, избухва пожар, а замърсяването е толкова обширно, че е наречено най-голямата подобна трагедия, случвала се в западните страни.

През 1988 г. британското правителство официално признава, че около 100 души загиват по време на пожара в резултат на контакт с радиоактивни отпадъци. Изследвания през 2007 г. обаче показват, че жертвите са много повече. В същото време около 240 души развиват рак след аварията, като поне 100 от тях умират.

Тринити (САЩ)

Именно над Тринити избухва първата в света атомна бомба - на 16 юли 1945 г. в щата Ню Мексико. Днес територията след гигантската експлозия е... необичайна туристическа дестинация. През 1965 г. площта на тази радиоактивна територия е повече от 20 хиляди хектара пустинен пейзаж, който е официално признат за Национален исторически паметник на САЩ.

Почти 80 години след експлозията, тук все още се регистрират високи нива на радиация. В рамките на един час може да се получи доза радиация, еквивалентна на средна дневна доза от природни или медицински източници.

Брегът на Сомалия (Сомалия)

Брегът на Сомалия отдавна е сметище не само за ядрени и опасни отпадъци. През 2009 г. представител на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) съобщава, че средно европейските компании плащат 2,50 долара за тон отпадъци, изхвърлени на плажовете на Сомалия, докато обезвреждането им в Европа струва 250 долара за тон.

Програмата на ООН за околната среда смята, че ръждясалите варели с радиоактивни отпадъци, достигнали брега на Сомалия по време на цунамито през 2004 г., са изхвърлени още през 90-те години на миналия век. Има вероятност до тези брегове да са доплавали над 600 варела (95 392 литра) токсични и ядрени отпадъци, което предполага предстояща екологична катастрофа.

Карачай (Русия)

Карачай е името на малко езеро в Южен Урал, разположено близо до завода Маяк, който е използван от СССР за производство на плутоний през 40-те и 50-те години на миналия век. Опасни радиоактивни отпадъци, неподходящи за подземно съхранение, са изхвърлени във водите на Карачай, което го прави най-радиоактивното езеро в света. През 1968 г. обаче езерото пресъхва и местният радиоактивен прах е разнесен от вятъра в близките градове и села, излагайки около 400 000 души на допълнителна радиация.

В следващите години има постоянни опити пресъхналото езеро да се „запълни“ с пясък и да се покрие с бетонни блокове. Работата продължава няколко десетилетия, а също и през 21-ви век. Според последните данни, от 26 ноември 2015 г. дейностите официално са завършени, територията е изцяло покрита със слой бетон, а нивото на радиация е значително по-ниско.