Екзит пол: Меркел печели евроизборите в Германия, Зелените са втори

Корейски триумф на кинофестивала в Кан Режисьорът Бонг Джун-Хо спечели “Златна палма”

Категорична победа на Нова Демокрация в Гърция Премиерът Алексис Ципрас едва ли ще избегне предсрочните избори

Пренасочиха допълнителен брой бюлетини за избирателни секции в Гърция

Слаб трус край София

РИК проверява сигнал за контролиран вот в Йоаким Груево

„Алфа рисърч“ по Би Ти Ви: ГЕРБ – 33%, БСП – 23% Управляващата партия печели два мандата повече от социалистическата

Хамилтън с победа за Ники Лауда

Вицепрезидентът Йотова: В Европа трябва да изпратим грамотни хора, със силна воля за промяна

Ето как върви гласуването на евровота по-малко от три часа преди края на изборния ден

Близо 28% са гласувалите от Пиринско към 17,30 часа

Хората по-съвестни от фирмите при заемите Лошите кредити на домакинствата са само 8,9%, а на бизнеса - 13,3%

Полицията в Монтана разпитва търговци на гласове

Партията на Себастиан Курц печели евроизборите в Австрия по предварителни данни

В ЦИК са постъпили 103 жалби и сигнали до 18 часа

Как от “умен и красив” станах “грозен и глупав” Соросоидите не дават да си нещо друго, освен това, което те казват, че си

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Никога няма да ми простят, че излязох от обувките само на човек с увреждане

Върху герба на САЩ се намира една римска сентенция, която се е превърнала в нещо повече от девиз на Америка. Тя е верую, смислова матрица, служеща за разбиране самото същество на американската нация. Изразът е „E Pluribus Unum“ – „От многото – единствен“. Сентенцията, приписвана на Цицерон, има за цел да подчертае, че американската нация е създадена от многообразието, но се е трансформирала в единна нация, в общ народ. Всеки е дошъл от родното си място, но стъпвайки в Америка става американец, запазвайки собствената си идентичност, но и надграждайки я с невидимата нишка на единната нация. Многообразието се превръща в единство. Идентичностите се претапят, за да се изгради устойчива нация.

В последните години в Америка върви един зловреден процес, който се опитваше да демонтира философията зад E Pluribus Unum. Слава Богу, с идването на Доналд Тръмп, този процес е спрян. Дали ще бъде преобърнат и изоставен завинаги – предстои да видим. Но инерцията, която демонтирането на „От многото – единствен“ набра, се усеща по целия свят. Включително и у нас. На крилете на неолиберализма и у нас се появи и пусна корени онази зловредна и унищожителна „политика на идентичностите“, която цели да преобърне разбиранията за народ и нация. Вместо да търси единство в многообразието, политиката на идентичностите цели да търси многообразие в единството. Да трансферира „От многото – единствен“ в „От единствения – много“. E Pluribus Unum става Ex Uno Plures. Според това разбиране нацията трябва да се демонтира и фрагментира на десетки (повече или по-малко истински) „идентичности“. Елитите, които прегърнаха тази политика, вече не искат да търсят онова, което събира хората и превръща тълпата в народ, а точно обратното. Търсят разделителните линии и онова, което разграничава и разделя хората с цел да се превърнат народите в тълпа. Все пак една тълпа се управлява много по-лесно, отколкото един осъзнат народ с обща ценностна система и разбиране за бъдещето.

Но нека се опитаме да разчетем този процес през примери, а не просто теоретично. Какво значи провеждането на политика на идентичностите, политика на Ex Uno Plures? Това означава пред скоби да се извежда всяка (дори и незабележима) разлика между хората и да се превръща в „идентичност“. Виждането на Мартин Лутър Кинг, че цветът на кожата няма значение, вече се смята за ерес. Нещо повече – говорещите телевизионни глави и лицата на статуквото казват точно обратното – само цветът на кожата има значение и нищо друго! Ти вече не си нищо извън онова, което статуквото казва, че трябва да си, за да се впишеш в „нормите“ на малцинството си. Ако си гей, това е твоята идентичност, нямаш право на друга. Ако си чернокож, това е твоята идентичност, нямаш право на друга. Ако си с увреждане, това е твоята идентичност, нямаш право на друга. И още – не само нямаш право да не се самоопределяш според догмата на „малцинството си“, но и не може да си част от малцинство и да имаш различно мнение от това, което имат другите от „твоята група“. Не може едновременно да си част от „малцинствата“ и да имаш разбирания, различни от догмата за твоето „малцинство“. Не може да си мюсюлманин и да не си съгласен с подчинената роля на жената в голяма част от Арабския свят. Не може да си чернокож и да гласуваш за Тръмп. Елитите не дават и толкоз. Каква свободна воля, какви пет лева? Или слушаш и изпълняваш каквото ти казват глобалистите, или стадото те отхвърля и те залива с жлъч и омраза.

Ще дам и личен пример. Аз съм човек с увреждане, ползвам инвалидна количка почти цял живот. Когато се занимавах само с правата на хората с увреждания, родните неолиберали много ме обичаха. Десетки пъти са ме отразявали в техните медии и в телевизиите, в които те имаха (имат?) преобладаващо влияние, награди са ми давали и въобще са ме броели за „техен“. Никога не са ме питали какви са ми политическите възгледи, просто априори възприемаха, че щом играя ролята на един човек с увреждане, който говори само за увреждания, значи съм техен човек. Вписвах се в догмата, в подреденичката представа за света. Увредените да си се занимават с уврежданията там и да не искат много-много. С времето обаче почнах да заемам позиции, да формулирам политически и обществени тези, които не касаят увреждането.

Да, аз съм човек с увреждане и съм се занимавал дълго време професионално с тази тема, което неминуемо ме превръща в един от естествените говорители по тази тема в обществения дебат. Но освен човек с увреждане, аз съм и юрист, имам и политически позиции и не се страхувам да ги отстоявам. Е, в момента, в който започнах да говоря по теми извън увреждането, родните неолиберални глобалисти започнаха да ме заливат със сярна киселина. Измисляха си скандали с моето име, ругаеха ме из социални мрежи, посвещаваха скъсани ризи и потни статуси срещу мен и моите съмишленици. С това, че излязох от обувките само на човек с увреждане, който си говори единствено за увреждането, направих нещо, което никога няма да ми простят. Излязох от догмата. Тогава, буквално за нула време, от „умен и красив“, станах „грозен и глупав“. Соросоидите не дават да си нещо друго, освен това, което те казват, че си. Разказвам това не защото мнението им ми е важно. Разказвам го, защото искам през пример да се разбере, че по съществото си неолибералите, модерните марксисти, са всъщност точно онова, срещу което уж се борят. Ако ги питаш, ще ти кажат, че са срещу стереотипите. Ако ги питаш, ще ти кажат, че са за „човешки права“. Но ако ги питаш какво разбират под стереотипи и човешки права, ще ти кажат, че си подчовек и нямаш право да им задаваш провокативни въпроси.

Политиката на идентичностите е сред най-големите злини, създадени от американската левичарска и прогресистка политическа машинария. Политиката „Ex Uno Plures“, съчетана с неолибералната икономическа доктрина и неоконсервативния глобализъм, са трите стълба на идеологическата конструкция на онова статукво, което днес наричаме „неолиберален глобализъм“. Политиката на идентичностите вмени грешното разбиране, че вече няма значение какво се казва, а кой го казва. Ако си част от малцинство, може да изречеш и най-голямата глупост и лъжа, но докато се отнася до „твоето малцинство“ и е в съзвучие с догмите на неолибералния глобализъм, тогава мнението е валидно, готино, модерно и въобще – браво на теб.

Обратното, ако кажеш една истина, но имаш „неблагоразумието“ да си част от „мнозинството“, тогава върху теб се посипва пепел от омраза и истерия. Tози тип политика е в основата на налудничавата практика в Холивуд вече да няма значение дали си добър или лош актьор, а дали попълваш „квотата“ на определено малцинство. Еди-си-колко жени, еди-си-колко чернокожи, еди-си-колко ЛГБТ, еди-си-колко азиатци и т.н. Филмовото изкуство вече е по-малко филмово и повече математическо упражнение. И не са само филмите – това изваждане на някакъв външен белег, който не зависи от теб, пред скоби и превръщането му в твоя основна личностна характеристика, е по същество форма на расизъм, омраза към различието и опит за тоталитарно унифициране. Едно време се борехме за равенство, днес се борим да го върнем тъпкано на потисниците и искаме да постигнем неравенство, но в полза на малцинствата срещу мнозинството. Уви, това е ситуацията.

Политиката на идентичностите, като агресивното оръжие за социално инженерство на неолибералния глобализъм, има за цел да разгражда нациите, да прокарва разделителни линии в обществата и да търси сблъсъци между конкуриращите се интереси на многото (истински или измислени) малцинства. Този агресивен трибализъм, при който истината е без значение, важното е хората от твоята страна на „барикадата“ да ти се радват, разгражда обществата и по същество е рецепта за експлозия на социално напрежение. Докато Америка чрез Доналд Тръмп търси изход от тази ситуация, у нас неолибералното статукво изглежда все още необезпокоявано. Политиката на идентичности е дълбоко пуснала корен на родна почва и нейното изкореняване ще изисква усилия и време. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (21)

  1. Soros e vrag na chovechestvoto ne sluchaino dori v rodinata mu Ungariq e zabranen a sorosoidite i NPO sa vragove na Bylgariq sami vijdate ,che zaschtitavat vsichki drugi etnosi ne i bylgarite.Koito go zaschtitavat sa dobre plateni i vragove na Bylgarqi i bylgarina.Dve mneniq nqma tuk.

  2. Съгласен съм с това, което авторът е казал за Америка – овча безумна лудост по нови скалъпени категории: ЛГБТ и манията #MeToo (да те е страх да погледнеш жена на улицата – ще те осъди!). Преди беше мания за политическа коректност (причина за Уолтъргейт и световната икономическа криза 2008), после реабилитация на хомосексуалистите до издигане в култ. Нашият народ много прилича на американския по тази овча лудост по нови градски легенди.

  3. добра статия…
    ся ши налазят дежурните тролове, за които патриотизмът е негодничество.

    1. О, мангал, вчера тържествено събрание с банкет ли имахте послучай победата на Червения фашизъм над Кафявия фашизъм?

      Днеска Путин се наежи
      някой да го забележи
      със ракети и кортежи
      и имперските стремежи.
      Но с Москвич и ЗАЗ и Лада
      Русия само се излага
      и валутата й пада
      и към дъното пропада.

      1. Вчера ядохме, пихме и се веселихме… по добре отколкото да злобеем по форумите.

        1. Весела сбирка на фашисти, които се борят срещу фашизма и благославят гуруто и финансиста на неофашизма Путин. И по случая ден отпуска от троленето. А ние помислихме, че си дигнал кръвното, че на тия години не е лесно. Руските знамена тежат.

          1. Не злобей – изродите не ги каним, щот не стават за нищо… нищо лично.

  4. Но статията е писана от типично български мозък така, че нищо не е ясно и всички хули са към мъгляви категории като любимите фрази „определени личности“ и „някои кръгове“. Първо, не стана ясно ЗА КОЕ ОБЩЕСТВО СТАВА ДУМА: българско или американско. Второ: КОИ СА ТЕЗИ СОРОСОИДИ И НЕОЛИБЕРАЛИ? Днес опозицията е лепнала тези етикети на управляващите, които нито са соросоиди, нито неолиберали. (Същата опозиция лепна прякорите на Цветанов и Борисов и ги подхвърли на троловете си.) Във всички общества докато някой върши работа на властта го милват и ако ги критикува го пренебрегват, а в Русия го убиват. Така е и в САЩ, и в България. И като свърши статията не е ясно КАКВО ИСКА ДА КАЖЕ АВТОРЪТ или ТОВА Е ПЛАТЕНО ПРЕДИЗБОРНО ПЛЮЕНЕ.

    1. Хахаха, плевнята и цецо и хамстера не 6или соросоиди.
      Пий си хапчетата, идиот… а боко си е и6рик.

  5. статията е вярна, но идеологическите корени не са в Америка, а във фашизма на Бенито Мусолини(при нацизма има разлики). Това е разбирането, че държавата трябва да се управлява на корпоративен принцип(групов интерес, а не партиен и дори национален). Или това идва от крепостни и феодали, духовенство и трето съсловие. Какъвто те определи произхода(природата) такъв си оставаш. неоЛиберал-фашистите отричат на Просвещението и Ренесанса и модерната либерално-конституционно демократична държава от последните 300 години(демек са срещу Америка).

  6. STATIJTA SI E DOBRA,ZA KOITO J RAZBIRA!NO,ZA RAZLIKA OT LATINSKIJ V SENTENTZIJTA V
    BALGARSIJT EZIK-,,EDIN,EDNO,EDNA,,SE RAZBIRA PO EDIN NACHIN,A,,EDINSVEN,,IMA DRUGO
    ZNA4ENIE!NAKRATKO-DOSTA DVUSLMISLENO ZVUCHI TOZI DEVIZ!

  7. Няма да коментирам публикацията, не защото не приемам написаното от автора, а защото за себе си го приемам с някои нюанси. Затова ще коментирам нещо чисто техническо. Нещо което съм споменавал в други мои коментари. Изразът на Цицерон, зафиксиран върху американския герб, е съставен от 13 букви. Умишлено, защото при обединението си САЩ са се състояли точно от 13 щата. В последствие благодарение на крайно агресивната си външна политика, подплатена с войни(Особено Мексиканско-Американската), САЩ анексират огромни територии и създават сегашните 50 щати. Така че когато коментират анексирането от други държави, не е зле да погледнат собствената си историческа агресия.

    1. От какво точно се състои Русия през 16 в и как става империя през 18. С молби и увещания? Или с рефарендуми? Айде сега да чуем русопоклонническите увъртания?

  8. Ако се съди по снимката- никога не си бил красив. Ако се съди по писаното никога не си бил умен.

    1. Той не е твърдял никога, че е красив и умен.
      Ако си чел внимателно, щеше да забележиш, че той говори за рязката промяна на отношението към него. Ясно е, че и ти си от отбора на сорсоидите.

      1. Напълно вярно наблюдение. От отбора на Сорос съм. И съм горд от това. Бих се засегнал, ако ме сложат в отбора на Путин. А ако ти беше малко по-красив и умен, щеще да разбереш иронията в моите думи. Много добре ми е известно , че рязката промяна към автора на горния чаршафняма общо с външния му вид а, се дължи на осветляването му като руски агент. И работата му в някакъв измислен институт, финансиран от Москва.

  9. „Ivan Georgiev“ от фейсбук. Не мисля че търсиш отговор от мен, защото аз съм ти отговорил предварително с последното изречение в коментара си. Ако трябва да го обясня по-цветисто, ще ти припомня приказката за съдията, който е сложил до себе си на съдийската маса топче тоалетна хартия. Когато съди някого да го поглежда, за да се сеща че и неговия г-з е засран !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.