С благотворителна инициатива ще отбележи рождения си ден кметът на Стара Загора

Борисов на откриване на нов завод в Петрич: Скоро градът ще стане на час път от София

Гешев: До хакерската атака с НАП държавата подценяваше този проблем

Сотир Цацаров: Киберпрестъпленията да се криминализират

Министър Маринов: Хакерството започва да се превръща в мода сред младежите

Константин се закача с Гери-Никол Феновете му не одобряват

Цветан Цветанов учреди Евро-атлантически център за сигурност Млад кадър на Американския университет е изпълнителен директор, в екипа са журналистът Христо Христов и психологът Росен Йорданов

Индия е най-опасното място за жени на света

Патриарх Неофит отслужи Архиерейска света литургия в столичния храм „Св. София“ (СНИМКИ)

Виктория Бекъм не обича да носи прашки

Зелена светлина за детската болница КЗК отхвърли жалбата, която стопира конкурса за доизграждане но новото лечебно заведение

Урсула фон дер Лайен: Трябва да се гордеем с нашия европейски начин на живот във всичките му форми

Премиерът на празника на София: Гордейте се с града си, който е един от най-древните в Европа, но и един от най-бързо развиващите се

Диляна Попова сбъдна детската си мечта, замина за Австралия

Над 2,7 млн. лева вложиха в саниране на блокове в Свищов

Как се мълчи на два езика… Ахмет Емин Атасой издаде стихосбирка на български и турски

1. Ахмет Емин Атасой

Как се мълчи на два езика? Ако искате да разгадаете този ребус, за вас е новата стихосбирка на Ахмет Емин Атасой „Премълчаното на два езика” (изд. „Дегишим”, Истанбул, 2018). Изящното томче билингва (български – турски език) беше представено на 14 май в Столичната библиотека и привлече близо 100 ценители на поезията и известни поети. Авторът е добре познат в литературните среди у нас – не само с личното си творчество, но и с мащабната си преводаческа дейност. Той е публикувал 23 книги на турски и български език, съставил е 7 антология, а сред тях блести „Антология на българската поезия от 19 в. до наши дни”, излязла на български и турски език през 2014 г. и разпространена в големите библиотека на съседната страна. „Бъдете сигурни, че българската поезия е най-четената чуждоезична поезия в Турция” – заяви Ахмет Атасой по време на свободния разговор с поетите в залата. Това са необясними неща в бездната на съвременната геополитика. Докато нашите политици се люшкат от една до друга крайност в оценките си за Турция, докато партийните лидери се чудят как да бъдат хем в тон с евробюрократите, хем да не развалят добрите съседски отношения, именно Ахмет Атасй методично и безкористно дълбае в създаването на културни мостове в отношенията България – Турция.

Премиерата се водеше от Надя Попова, а в обговарянето на стила и посланията на автора се включиха Иван Есенски, Захари Иванов, Димитър Милов, Хайри Хамдан. В авторския рецитал прозвучаха десетина стихотворения от новата книга, а как е тръгнала идеята за това издание, бихме могли да разберем от тези две строфи:

в две враждебни страни живях

по волята на съдба двулика

платих за всеки пъклен грях

с твърдостта на мъченика

 

неспирно на две слънца горях

мълчах и си преглъщах вика

но в изповедни стихове излях

премълчаното на два езика

Да владееш два езика до съвършенството на майчин език не е никак лесно. А когато те са основа за професионално развитие в областта на литературата, изискванията към личностното и езиково усъвършенстване са още по-високи. Това обаче изобщо не плаши поета Ахмет Емин Атасой, който след дипломирането си в специалностите „Турска филология” и „Български език и литература” в СУ „Св. Кл. Охридски” (1968 г.) посвещава цялата си интелектуална енергия на двете литератури – българската и турската. Самият той преминава през няколко трансформации на личностната си идентификация – роден като Ахмед Еминов в с. Крепча, Търговищка обл., насилствено преименуван на Аспарух Емилов от комунистическата власт през 80-те години, той приема името Ахмет Емин Атасой след 1990 г., бидейки гражданин на Турската република. Тези накърняващи достойнството процеси няма как да не оставят кървави следи в душата на поета. Много ясно ще съзрем техните траектории в антологичната стихосбирка „Премълчаното на два езика” (2018). В нея той събира 44 стихотворения – по едно за всяка година – от 1975 до 2018 г. Обединява ги темата за премълчаната болка от изгнаничеството, за драмата на отритнатия човек, за затворника – физически и психически наранен, за омагьосания кръг на малцинствената присъда – да бъдеш чужд сред свои и свой сред чужди. Различните варианти на тези двойнствени състояния ще открием в стихотворенията „Най-важното”, „Шпионката на килийната врата”, „Смъртта на изгнанина”, „Не мога да издам”, „Прашинки на съмнението”, „Един единствен куфар”… Как се събира цял един живот в един куфар, с който да пресечеш границата – не само физическата, но и духовната, житейската, професионалната. Трудно можем да си представим днес това ограбване на човека!

Дните ми бяха същински огнени преси,

а нощите – заледени гнезда.

(„Не мога да издам”)

В своето предисловие авторът анализира не само значещи събития от житейската си съдба, но и се самообрисува в емоционален, психологически и морален аспект: „Имам чувството, че приличам на приказна птица с езикови криле, която волно и неуморно лети в словесния космос. Дори образно мога да кажа, че моите сънища протичат в две огледала.”

Преживяното от хиляди събратя на Ахмет в края на 80-те години преминава от афекта през страстта до философското осмисляне на общочовешките дилеми за палач и жертва, справедливост и наказание, честолюбие и примирение, свобода и тирания…

Чрез Фауст Гьоте казва: „Две души живеят в моите гърди, едната иска да се отлъчи от другата!” Но коя е творческата сплав, която ще ги примири, когато тези две души живеят в поет като Ахмет Емин Атасой?

Четем поезия на драматичния изказ, на ограбените страсти, на извънастрономическото време, на неизгрялата любов, на интелектуалното съмнение, които обаче не дистанцират читателя, а го карат да се замисли за „празнотите” в личното му битие. Това е стилът на поетичната памет – отпечатък от любов, рана от слова, цветен сън от надежда, които остават като холограмен образ в космоса. Да овладеш гнева си от социалната и политическа демагогия е по силите само на родèн философ. Дори само в един куплет Ахмет Атасой ни казва повече за страданието и опрощението, отколкото биха ни казали трактатите на политиците:

…издигащата се пара от гривата на миналото

надеждата в сърцата изцяло изпепелява,

адски трудно е да се вярва в самата вяра,

никак не е престъпно да се проклина злото

(„Прашинки на съмнението”)

Когато пише, Ахмет не си задава въпроси дали неговото мнение е политически коректно и към кого точно. При него не съществува елементарното черно-бяло измерение, разстоянията между желания и действителност се измерват през призмата на най-обикновената, призната от всички религии човечност: да не нараниш Другия, дори и с поглед.

Писането и превеждането на българска поезия за Ахмет Емин Атасой е всъщност повече от реално завръщане в родината, то е неговата интелектуална реинкарнация. Поезията му е опит за осветяване на разноликите пластове не само от външния свят, но и от вътрешното зрително пространство. Тя е конгломерат от толкова много цветове, сюжети, типажи, метаморфози, че трудно би могла да бъде обобщена с няколко определения.

Забележително е колко много стихотворения поетът посвещава на България – на нейната история, съвременност, герои. В края на стихосбирката ще прочетем творбата „Изповед”, посветена на Яворов. Без да е търсена идентификация с участта на големия ни поет, читателят е въвлечен в напрежението на драматичната развръзка – от идеала и славата, през кошмара на обсебваща любов и фатален изстрел, до позора и смъртта. На подобен кръстопът завършва битовият път на не един наш поет. За да започне движението си спиралата на дълговечния поетически живот.

Така и Ахмет Емин Атасой се пита: много ли са, малко ли са две слънца, под които живея? В коловозите на това личностно раздвоение – „между един дявол и един Бог” – българският читател завинаги ще бъде признателен на този „Пленник на пристрастията”, по неговите собствени думи.

В България засега няма сериозно изследване колко от преселилите се български граждани в съседна Турция през 80-те години на 20. век са изявени фигури в културния живот на съседната нам страна. Една такава тема би била обект за разработка в дисертационен труд, защото наистина не са малко творците в различни видове и жанрове на изкуството, които са родени в България, но днес са част от турската интелигенция. Сред тях бих споменала: писателите-преводачи проф. д-р Хюсеин Мевсим (виден университетски преподавател), Ахмет Емин Атасой (поет и преводач, съставител на антологии), Мехмет Тюркер Аджароглу (литературен историк и културолог), Кадрие Джесур (поетеса и преводачка), както и режисьора Исмаил Бекир Аглагюл – също преводач. Всички те методично и безкористно създават културни мостове в отношенията България – Турция. Тяхната медиаторска роля се равнява на забележителна дипломатическа дейност в името на добросъседството и опознаването.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.