Пътят към властта на най-достойните синове и дъщери на отечеството

Циганите са най-активните избиратели. Само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат свещената бюлетина на онзи, който черпи

В историята на българската демокрация има няколко хватки за печелене на избори. Без значение дали вотът е пропорционален или мажоритарен, свободен или задължителен, те селектират най-талантливата част от нацията. Най-достойните синове и дъщери на отечеството влизат във властта.

Основно изборно оръдие е стародавната българска сопа. Дряновицата проправя път на дарованията и спира некадърниците. Дори някой бездарник да бъде избран, тоягата го удря в краката.

На 27 април 1881 г. Александър Батенберг извършва държавен преврат. Князът суспендира Конституцията и свиква Велико народно събрание. Високият форум се събира в Свищов да му гласува извънредни пълномощия за седем години напред. Сред морето от роялисти има само четирима конституционалисти.

„Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис „Конституция“, разказва съпругата на Петко Каравелов, който е от жертвената четворка.

Изборният ден е сакрална, но и фатална дата в българския календар. На 20 септември 1899 г. Каравеловата дъщеря Виола пише на майка си от Русия: „Днес вие имате избори. Дай боже, да минат добре, да няма убити и да не възтържествува сопаджийската партия. Да живее народната воля!“

Всички политически формации използват сопаджийството, но със своя оригинална мантра. При Народнолибералната партия тя е „вътрешното убеждение“, изковано от нейния лидер Стефан Стамболов. По повод насилията в изборите през 1893 г. той декларира: „Аз не съм от фарисействащите политикани; аз не прецеждам комарите, пък да гълтам камилите, но вървя право към целта си. Като видя нещо по моето вътрешно убеждение, че то трябва да се направи за спасение на отечеството, ще го направя, макар даже да е запретено от законите.“

„Моралното влияние“ пък е заклинанието на Народната партия. „Окръжните управители са политически лица и те имат право да оказват своето морално влияние върху гражданите в изборите“, заявява през 1894 г. народняшкият водач Константин Стоилов. „Моралното влияние“ на Стоилова стана дъвка в устата на опозицията, както едно време вътрешното убеждение на Стамболова“, спомня си един съвременник.

Демократическата партия се слави с крилатото „Со кротце, со благо…" на Андрей Ляпчев. На ухо обаче той добавял "…и со малце кютек“. „Андрей Ляпчев беше среден на ръст човек - портретува го журналистът Петър Карчев. - Единият му клепач винаги покриваше по-голямата част от окото му, нещо, което придаваше на физиономията му присмехулен вид. Това впечатление се усилваше още повече поради това, че бомбето на министъра винаги стърчеше някак си предизвикателно изкривено на една страна. Освен това, когато вървеше из улиците, Ляпчев държеше с двете си ръце своя бастун зад гърба си.“

По този начин демократът илюстрирал решаващата роля на сопата, чийто градски вариант е бастунът.

Като идва на власт, Българският земеделски народен съюз създава Оранжева гвардия. Гвардейците са облечени в шаяк и въоръжени със сопи. „Бря, бря, бря, нам да е дубря!“, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитали политическите противници - бурени по браздите на селския възход.

На 17 септември 1922 г. опозиционният Конституционен блок организира митинг в Търново. В същия ден на същото място дружбашите насрочват събор на цвеклопроизводителите. Поделение на Оранжевата гвардия причаква блокарите на гара Долни Дъбник. Тегли им един хубав бой и ги натиря като добитък. Сред жертвите са Александър Малинов, Стоян Данев, Теодор Теодоров, Михаил Маджаров. Опозицията е обезглавена и БЗНС печели парламентарните избори.

След сопаджийството демагогията е вторият популярен инструмент. Баща на демагогията у нас е Михаил Такев. Когато тръгвал на предизборна обиколка, Такев сменял лачените чепици с цървули. Опинците го приобщавали с широките народни маси. „Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата u работа ще бъде да построи мост в селото“, спомня си Петър Карчев.

„Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?“, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. „Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!“, хладнокръвно обещал ораторът.

Демагогията, наречена още популизъм, е жилава изборна хватка. В наши дни не бият електората със сопи, но продължават безсрамно да го баламосват. Обещават пътища и мостове - с река или без река. Кълнат се в европейски заплати и пенсии. Вричат се в социални помощи и детски добавки. Кръстят се в намаляване на цените. Като минат изборите, амнезия изтрива обещанията от мозъчните клетки на властимащите.

Друга устойчива далавера е мургавият електорат. Циганите са най-активните избиратели. Само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат свещената бюлетина на онзи, който черпи.

Първи използва този непреодолим стремеж към урните Никола Сукнаров. „Едър, снажен, красив мъжага - портретува го съвременникът Добри Ганчев. - Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите.“

С решаващия цигански вот Сукнаров влиза в три народни събрания. През 1885 г. става министър на вътрешните дела в правителството на Петко Каравелов, но влиза в конфликт с премиера. Каравелов е сред малцината политици, които не могат да оценят родолюбието на циганите. През 1901 г. той отнема избирателните права на мюсюлманското и чергарското ромско население.

Правителствената зестра също е мощно оръжие. „Правителствената зестра - обяснява политикът Петър Пешев - се наричат гласовете на държавните и общински чиновници и техните близки, а също и на кандидатите за служба. Околийските началници, помощник-приставите, кметовете и правителствените кандидати заставляват всички чиновници, под угроза на уволнение, да гласуват за правителството. На кандидати пък за служби се обещава назначаването им след изборите, ако те гласуват за правителството. По тоя начин само от „зестрата“ всяко правителство си осигурява една пета от избирателите.“

Модерен вариант на правителствената зестра е корпоративният вот. Собствениците на предприятия събират работниците и им показват правилната бюлетина, която трябва да влезе в урните. Ако пролетарият допусне грешка, го чака уволнение и глад.

Когато сопите, демагогията, циганите и дори страхът от глад не стигат да се направи верният избор, иде ред на директната подмяна на вота. Този фокус е изобретение пак на Константин Стоилов. По време на парламентарните избори през 1894 г. има опасност в Бяла Слатина да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка Стоилов инструктира окръжния управител: "…като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи избора да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен.“

Алеко Константинов пише класическия фейлетон „Угасете свещите“, а фокусничеството с бюлетините става практика. Не само на тъмно, но и посред бял ден.