Как се прави фейк* наука Гей учените трябва да са преди всичко учени, а след това гейове

Джеймс Линдзи, Хелън Плакруз и Питър Богосян

Джеймс Линдзи, Хелън Плакруз и Питър Богосян в продължение на една година проведоха смел социален експеримент

Преди няколко години редакторите на двете най-престижни медицински списания в света признаха, че „значителна част от научната литература, възможно да е и половината, може да се окаже лъжа“.

Известната феминистка и лесбийка професор Камила Паля в книгата си „Vamps And Tramps“ пише: „Трябва да сме наясно с потенциално вредното смесване на гей активизма с науката, което генерира повече пропаганда, но не и истина. Гей учени трябва да са преди всичко учени, а след това гейове“. „През последното десетилетие ситуацията излезе от контрол. Автентичната наука е невъзможна, когато рационалният дискурс се контролира от щурмоваците, в този случай гей активистите, които с фанатичен абсолютизъм претендират, че само те притежават истината“.

Поредното по­­твър­ждение на плачевното състояние на съвременната научна литература ни бе представено от тримата учени, Джеймс Линдзи, Хелън Плакруз и Питър Богосян, които в продължение на една година проведоха смел социален експеримент. Те умишлено написаха напълно безсмислени и дори откровено абсурдни „научни“ статии в различни области на социалните науки, за да докажат, че идеологията в тази област отдавна е надделяла над здравия разум.

Своите истински имена дисидентите от научния свят разкриха сами, след като написаха отворено писмо, озаглавено „Академичните изследвания на жалбите и корупцията при стипендиите“, и разказаха за своя експеримент.

Работите си те написаха под фиктивни имена и, както се предполага, от техните автори. Те успешно минаха проверките и се публикуваха в рецензирани научни списания. И една от най-абсурдните им статии беше за секса в парка между кучетата, който трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилването. Бе им дадена и специална награда.

Науката има за цел да установи истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна не е интересна за никого, казват авторите,. Според тях в някои области на социалните науки „твърдо (ако не и доминиращо) място се заема от научни трудове, които се основават не толкова на търсенето на истината, колкото на вниманието към злоупотребите и различните прояви на социална несправедливост. Главното е да съответстват на идеологическите норми като израз на подкрепа на „унизените и обидените“ и осъждането на потисниците. Авторите на тези работи все по-често оказват натиск върху студентите, администрацията и сътрудниците на други факултети, принуждавайки ги да изразяват подкрепа за техните възгледи. В същото време тези възгледи съвсем не са научни „, казват авторите на отвореното писмо. В резултат на това в сериозните списания се публикуват абсурдни работи, доколкото „човекът, който поставя под съмнение всяко изследване в областта на идентичността, привилегията и потисничеството, рискува да бъде обвинен в тесногръдие и предубеденост“.

Какво точно направиха те?

От август 2017 г. Линдзи, Богосян и Плакроуз под фалшиви имена изпращат на реномирани научни списания 20 статии, оформени като обичайни научни изследвания. Темите в тях варират, но всичките бяха посветени на различни прояви на борбата срещу социалната несправедливост: изследване на феминизма, културата на мъжествеността, въпроси на расовата идентификация и сексуалната ориентация и т.н.

Във всяка статия е представена някаква радикална скептична теория, осъждаща една или друга „социална конструкция“, например ролята на половете. В същото време самите работи са откровено абсурдни, и авторите нарочно ги написват с малко хумор, което води до съмнения в сериозността на изследването. От научна гледна точка статиите не издържат на никаква критика. Предложените теории не са подкрепени от цитирани числа, понякога те препращат към несъществуващи източници или работи на същия фиктивен автор и т.н.

Например в една от работите беше предложено да се обучават мъжете като кучета. В друга да се принудят белите студенти да слушат лекции, седнали в аудиторията, заключени във вериги като наказание за робовладелството на техните предци. На трета статия крайната степен на затлъстяване, застрашаваща здравето, се насърчава като свободния избор на здравия човек. В четвърта беше предложено да се обмисли мастурбацията, в хода на която мъжът си представя в своите фантазии истинска жена като акт на сексуално насилие върху нея.

В статията „Кучешки парк“ се твърди, че изследователите са палпирали гениталиите на почти 10 хиляди кучета, разпитвайки техните собственици за сексуалната ориентация на техните домашни любимци. В статията „Гърдите“ учените сериозно си задават въпроса с какво жените привличат хетеросексуалните мъже. А в една от статиите на тема феминизъм „Нашата борба е моята борба“ беше преформулирано заглавието на книгата на Адолф Хитлер „Майн Кампф“. „Няма да лъжем, беше ни много забавно да работим по този проект“, признава си Джеймс Линдзи.

С какво експериментът приключи

От 20 писмени работи най-малко седем от тях бяха рецензирани от водещи учени и бяха приети за публикуване. „Най-малко седем“, защото още седем статии бяха на етап обсъждане и рецензиране в момента, в който учените трябваше да спрат експеримента си и да разкрият своето инкогнито.

Единственият въпрос, който беше зададен от един от рецензентите, е дали изследователите действително са наблюдавали „по едно изнасилване на кучета на всеки час“ в градския парк на Орегон и не са нарушили по този начин неприкосновеността на личния живот на кучетата, опипвайки гениталиите им.

Статията „Кучешки парк“ (пълното наименование е „Реакцията на хората към културата на изнасилване и проявата на сексуалната ориентация в кучешките паркове в Портланд, щата Орегон“) беше публикувана от научното списание „Пол, място и култура“ и беше осмяна в социалните мрежи.

Публикуваното „изследване“ беше толкова нелепо, че привлече вниманието не само на сериозни учени, посочили неговия абсурд, но и на журналисти, които се опитаха да идентифицират Хелън Уилсън.

Когато кореспондентът на Wall Street Journal позвъни на номера, оставен от авторите в една от редакциите в началото на август, той получи отговор от самия Джеймс Линдзи. Професорът не се укри и честно разказа за своя експеримент. В резултат на това тази статия беше публикувана в списанието едва на 2 октомври, едновременно с откритото писмо на Линдзи, Плакроуз и Богосян.

Какво стана след това?

Скандалът и досега тресе американската и западната научна общност. Учените дисиденти не само са пламенни критици, но и привърженици, които активно изразяват своята подкрепата към тях.

Джеймс Линдзи записва видео, опитвайки се да се оправдае и да обясни позицията си. „Ние вярваме, че полът, расовата идентичност и сексуалната ориентация със сигурност заслужават своите изследвания“, казва той. „Но е важно да ги изследваме правилно и без пристрастия. Проблемът е точно в това как те се изследват сега. Преобладаващата култура ни диктува да се приемат само изводи от определен вид като например, бялата кожа или мъжествеността трябва задължително да се представят като проблем. И борбата с проявите на социална несправедливост се поставят над обективната истина. Струваше си да дадем на обществото най-ужасните и абсурдните идеи от политическия модерен модел и те получават подкрепата на най-високо ниво от академичните учени“.

Авторите на експеримента разказват, че по един или друг начин тяхната репутация в научната общност е унищожена и самите те не очакват нищо добро. Богосян е сигурен, че ще бъде уволнен от университета или ще бъде наказан по някакъв друг начин. Плакроуз се опасява, че сега не може да вземе своята докторантура. И Линдзи казва, че сега той със сигурност ще се превърне в „академично отхвърлен“, и това ще затвори пътя му както за преподаване, така и за публикуване на сериозни научни трудове.

И в същото време всички са съгласни, че проектът е оправдан.

„Рискът е, че предубедените изследвания ще продължат да оказват влияние върху образованието, медиите, политиката и културата, и за нас това е много по-лошо от всички последствия, с които може да се сблъскаме“, казва Джеймс Линдзи в интервю си за Wall Street Journal.

Научните списания, които публикуваха фалшивите работи, обещаха да ги премахнат от уебсайтовете си, но по никакъв начин не коментираха скандала.

* фейк (fake) – фалшива

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Трябвало е да затворят фифилoта тaфров и мишeв и да обянят, че се е родило гeйче…

  2. Да, редовната руска пропаганда срещу запада. Нищо не се е променило в методите на руския фашизъм от 1917 година. О не, сгреших. Днес няма 30 милиона репресирани, убити и пратени в ГУЛАГ, но само там е разликата. А това, че в САЩ живеят огромен брой глупаци се потвърждава от факта, че има 313 религиозни секти, култове и клонове на религии. Американците са вероятно най-наивната общност след руснаци и българи.

    1. Шизи слабоумно, кажи на майка ти да те заведе на доктор за нова рецепта…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.