Калоян Паргов поиска информация за наводненията в София след пороя в понеделник

Екарисажът в Шумен спечели делата срещу агенцията по безопасност на храните

АПИ: Не поддържаме монопол на нито един национален доставчик на услуги

Условна присъда за убит пийнал пешеходец

Половината българи не харесват демокрацията

Втори бронз за Бонева

Съдят мъж за четири средни телесни повреди, причинени с пиратки

За да отслабнете след 50-годишна възраст, намалете порциите Здравословните храни не винаги водят до загуба на килограми

Община Търговище с награда за социална отговорност

Вход свободен в бургаския авиомузей

Самолет на израелските авиолинии кацна аварийно на Летище София

Шефът на строителния контрол в Столична община подаде оставка

ЦИК: Увеличаването на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до повече грешки в протоколите и може да повлияе на резултата

56-годишен мъж е открит мъртъв в дома си в Пловдив, има следи от насилие

Увеличиха с 1 година наказанието на шофьора, прегазил балетист

Как се сменя системата? Назряло е да се учреди Граждански парламент на Република България, който да осъществи легитимната промяната

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Самото понятие „право“ е превърнато в посмешище от трите власти

Наскоро президентът Румен Радев заяви, че трябва да се смени Системата. Не уточни обаче как практически ще стане „смяната“.

Според демократичната ни Конституция от 1991 г. (КРБ), системата трябва да е функция от държавното устройство. Чрез трите u власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, тя трябва да осигурява живота, достойнството и благосъстоянието на гражданите и обществото. Да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Да възпроизвежда и съхранява икономиката, социалните дейности, образованието, науката, културата и да насърчава възходящото им развитие. Да гарантира суверенитета и неприкосновеността на държавността.

Ако оприличим трите власти с аналозите в самолета, не е необходимо летецът да е въздушен ас, за да знае, че системите – захранваща, двигателна, контролна и всички останали, трябва да са напълно изправни, за да гарантират успешното рулиране, излитане и кацане. Затова, преди да се качи в машината, задача на пилота е лично да се увери в изправността на системите, независимо от проверката на техниците. От личната му проверка зависи съхраняването на скъпата машина и най-вече – собственият му живот.

Във въздуха, военният пилот трябва да проявява изключителна психическа устойчивост и свръх-самообладание и следвайки указанията на центъра, на земята, той е длъжен, съобразно възникналата в момента конкретна обстановка – и в мирно време, и по време на война, – да предприема самостоятелни действия, защото Отечеството му е поверило да защитава сигурността и суверенитета на Държавата. Образно казано, във въздуха военният летец е олицетворение на самата Държавност!

А когато се установи, че системите не функционират, когато са тотално амортизирани, самолетът се бракува за скрап; доставя се друг, с усъвършенствани, доказали надеждността си системи за управление и контрол.

В този смисъл фундаментално е прозрението на президента Радев за необходимост от смяна, а не реформа на Системата. Понятието „реформа“ справочниците определят с мерки за отстраняване на грешки, неправди, злоупотреби, без промяна основите на системата. Т.е., реформата се стреми да подобри дадена система на обществени отношения. При нас обаче, реформите не сработват, защото не се изпълват със съдържание. Старите баланси са разрушени, законите се пренаписват в престъпване на Конституцията и ЕС норми.

Самото понятие „право“ е превърнато в посмешище от трите власти; което е обект на постоянна критика от страна на Венецианската комисия, Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ. Стотиците „изменения и допълнения“ са красноречиви свидетелства, че нашите, божем, депутати, гласуват актове, които не попадат в полето на понятието „закон“: такива „закони“ не обхващат изцяло материята, за която се отнасят, не са трайни във времето, не отразяват обективното право… Изпълнителната власт пък властва с подзаконови актове, които не би трябвало да пораждат правно действие, защото единствено „Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите“ (чл. 86, ал.2 на КРБ); но насилствено ни ги налага в престъпване върховенството на закона… Съдебната власт пък е функция от активни или пасивни въздействия; наглостта на отделни съдии стига дотам, че и след влезли в сила решения на Върховния съд, продължават да „правораздават“ в по-долни инстанции в полза на „правилната“ страна. Магистрати, които законосъобразно решават делата, се остракизират, заплашват със санкции, под един или друг предлог се отстраняват.

Както амортизираният самолет се бракува за скрап и се доставя друг, с доказали надеждността си системи за управление и контрол, така и днешната ни Система трябва да се смени с друга – за ефективно управление и контрол на обществените процеси.

Въпреки своята тотална негодност, Системата, в лицето на трите власти, е добре смазан политинженерен механизъм и независимо от незначителната подкрепа, която реално има, продължава разрушителната си дейност, продължава да убива. За последните две десетилетия около 1,9 милиона са намерили смъртта си, което представлява демографска загуба от над 21%. Днес България е най-бедната страна в ЕС, с най-висока смъртност и най-ниска раждаемост. С огромните си отровни пипала, Системата държи в смъртна прегръдка Държавата, нагло и безсрамно говори от името на Държавата и всеки, който се изправя срещу Системата, се наказва като престъпник срещу Държавата. В подчиняването на Държавата се крие коварната злонамереност на Системата да заблуждава, че е самата Държава.

Да приемем, че президентът предприеме действия за спасяване на Отечеството – задължение, произтичащо от длъжността му на държавен глава и волята на народа. Първият удар, който Системата ще му нанесе, е да го набеди за длъжник. В момент на „умопомрачение“ данъчен чиновник ще състави на Румен Радев „справка на задължено лице за един милион лева“. Може и за 10 милиона, зависи от „указанията“. Как ще реагира президентът на тази измама? Ще се жалва пред съда? Всуе! Съгласно чл. 95 ал. 2 на гласуваният през 2005 г. ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс) „не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ“. Жалбата ще бъде отхвърлена като недопустима! Иначе казано, отнето е законното му право на съд.

Разбира се, това е абсурд! Разпоредбата на чл. 95 ал. 2 на ДОПК противоречи не само на здравия разум; тя драстично престъпва чл. 5, ал.1 и 2 на КРБ; и ЕКПЧОС (надмощната спрямо националното ни законодателство Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи), разписала в чл. 6 „правото на справедливо и публично гледане на всяко дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд“! Нашите грантаджии-съдии обаче отдавна са стъпкали КРБ и европейските императиви. Като част от Системата, те се подчиняват само на нея.

Кой може и трябва да прогласи за нищожна ненормалния чл. 95 ал. 2 на ДОПК? Това е парламентът, но и той е част от Системата. Има и друга възможност: в КРБ няма забрана Върховните съдилища да се самосезират: съгласно чл.чл. 124, 125 те са длъжни да осъществяват надзор за еднакво прилагане на законите, от което произтича задължението им по чл.5, ал.1 да прилагат непосредственото действие на върховния ни закон (КРБ), като прогласяват за нищожна всяка разпоредба, която му противоречи! Да, ама част от върховните ни съдии също са грантаджии и се подчиняват на Системата, не на Закона. Междувременно, хорът на грантовите медии и фондации организирано ще гракнат срещу президента: корупционер, крадец на милиони, импичмънт!

Има ли изход за легитимна смяна на Системата? Върховният законодател е предоставил две възможности. Едната е свикване на Велико народно събрание (ВНС), за което е необходимо две трети от днешните депутати точно да определят въпросите, които ще трябва да разгледа новото ВНС (чл.чл. 160, ал.1 и 162, ал.1). При сегашния партиен парламент – затънал в корупция и раздиран от разногласия, за който са гласували по-малко от половината гласоподаватели и който е част от Системата – такава възможност ни се струва неосъществима.

Другият легитимен изход намираме в чл. 1, ал.2 на КРБ: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него
непосредствено и чрез органите предвидени в тази Конституция.“ Бащите-създатели на демократичната ни Конституция очевидно са провидели възможният управленски разгул и упадък на държавността, поради което императивно са разписали, че когато органите, предвидени в Конституцията, не могат или не желаят да осъществяват държавната власт според разпоредбите на КБР и волята на народа, Народът е в правото си да започне да осъществява непосредствено цялата държавна власт. Световната история ни предоставя достатъчно прецеденти: Англия в 1642 г., северноамериканските колонии (САЩ) в 1776 г., Франция в 1789 г. и др.

За това е необходимо представляващите над 95% от нацията неправителствени организации и граждански сдружения, които не са на грантова ясла; както и професионалните организации, които се гърчат под ботуша на монополизма; да съберат общата воля, да постигнат единение в името да спасяване на Държавността; и да се учредят в Граждански парламент на Република България, който да осъществи легитимната смяна и да установи Система, основана на контрол и равнопоставеност (checks and balances).

Считаме, че Президентът, който е олицетворение на единството на нацията и държавността, може и трябва да подкрепи учредяването на Граждански парламент на Република България, в името на легитимната смяна на Системата.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.