Как се създават врагове на гърба на историята

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Срещу солидно заплащане политици, дипломати и експерти с лекота фабрикуват лъжливи статистики и спорни факти

България - 100 години след Ньойския договор

Историята е част от човешкото знание и всеки има своя визия, мнение и позиция. И ако за далечните времена споровете са повече в академичните среди, то всичко, което е свързано с определянето, очертаването и формулирането на близкото минало в учебниците по история и чрез медийните и социалните мрежи е обект на целенасочен контрол и сериозно пренаписване и преиначаване на факти и събития. Поредицата от годишнини, свързани с преломни моменти от световната, регионалната и националната история, се превръщат в удобен политически инструмент за насаждане на омраза и създаване на врагове.

Българското общество за пореден път е изправено пред предизвикателството да се ориентира в сложния лабиринт от лъжи, истини и откровена пропаганда. Проблемът е, че през 2019 г. отсъствието на ефективното идеологическо противопоставяне от XX век предизвиква търсенето и измислянето на приказки, в които истинските герои са страхливци и обратното - страхливците са представени като герои.

През XX век българската армия показва невероятни подвизи от храброст, нещо повече, тя винаги печели битките, които води. Поредно напомняне за това е откритият преди дни в Плевен паметник на героите от битката при Дойран по време на Първата световна война. Парадокс е, че въпреки победите България, обикновено е на страната на губещите.

Споменът за подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор между България и страните от Антантата е болезнен. За съжаление, той е част от друг спомен от Междусъюзническата война, започнала на 16 юни 1913 г., която също води до тежки за българите териториални загуби като отнемането на Южна Добруджа.

В двете световни войни Царство България участва като сателит на Германия и различни в двата конфликта геополитически конфигурации. Факт е, че има съществени разминавания между дипломатическите преговори и политическите резултати за България след всеки един от тях. Много неща се изговориха и изписаха за ролята и мястото на държавата ни по време и след войните.

Предвид факта, че преди година се навършиха 100 години от края на Първата световна война, а сега се отбелязват 75 години от събитията около и след 9 септември 1944 г. и 30 години от началото на прехода, няма как да не се правят сравнения, анализи и изводи. След всяко едно от тези събития съдбата на българската държава и общество преминава през сериозни изпитания.

След „победоносния“ за кайзерова Германия, Австро-Унгария, Османската империя и Царство България Брест-Литовски мирен договор със Съветска Русия от 3 март 1918 г. идва военният крах за съюзниците от т. нар. Централни сили. Политическото възмездие също връхлита с пълна сила България, най-проспериращата в икономически и военен план държава на Балканите в навечерието на войните 1912-1913 г. Преговорите в Париж през 1919 г. преминават под знака на засилващите се териториални претенции на Сърбия и Гърция. Белград с мотиви за стратегическа сигурност иска границата между България и Кралството на сърби, хървати и словенци от река Дунав до Беласица да се премести между 20 и 70 км навътре в Царство България, включващо 13 000 кв. км територия и около половин милион българи. Атина не остава по-назад и предявява претенции към Западна Тракия, което е в разрез с постигнатото споразумение след Балканските войни. Тогава никой от съюзниците не оспорва тази териториална придобивка на София. Без значение са доводите на българската страна, че няма промяна в етническия състав на областта, което обезсилва и гръцките аспирации.

Възможностите за свободни интерпретации спрямо държавните граници на България създават благоприятни условия за пазар на фалшива история. Срещу солидно заплащане политици, дипломати, експерти в областта на историята и етнологията с лекота фабрикуват лъжливи статистики и спорни факти. Предполага се, че от този период води началото си балканската тенденция за създаване на конюнктурни факти и процеси, утвърждаващи сръбските, гръцките, румънските или турските претенции към български територии през последните стотина години. САЩ влизат в открит сблъсък с Франция и Великобритания, които подкрепят засилващите се териториални аспирации на Атина и Белград., Резултатът е преждевременното напускане на парижките преговори от американския президент Удроу Уилсън. Териториалните промени и тежките репарации поставят България пред пълна икономическа разруха, за чието преодоляване трябва да минат години.

Във Втората световна война България почти като традиция отново е част от германските съюзници. За пореден път един от основните мотиви е обещанието на Берлин София да получи неоспоримите за нея български области Македония и Одринска Тракия. Освен това допълнителният бонус е подписаната на 7 септември 1940 г. Крайовска спогодба за връщането на Южна Добруджа на Царство България, резултат от активната дипломация на Берлин, Москва и Рим.

Военният крах на фашистка Германия нямаше същият разрушителен резултат за България, като този след края на кайзерова Германия. Независимо от постоянните бомбардировки на мирното население на България от английски и американски самолети по време на войната, акцентът на повечето съвременни поръчкови специалисти е поставен върху обявената от СССР война на Царство България на 5 септември 1944 г. и последвалите този акт събития за българите.

Може би, ако се погледнат от дистанцията на времето процесите между 9 септември 1944 г. и 10 февруари 1947 г., могат да се осъзнаят няколко важни за българската държавност и граници резултати. Подписаното на 28 октомври 1944 г. Московско примирие на България със СССР, Великобритания и САЩ превръща София от военен противник в част от армията на съюзниците независимо, че не е призната за съвоюваща страна. Царство България отново е задължено да се изтегли от Вардарска Македония, Поморавието и Беломорска Тракия и да заплати репарации за нанесени вреди на Гърция и Югославия. Много страсти и емоции се влагат в интерпретациите и оценките на събитията от този период. Факт е обаче, че това, което се случва в България, е част от договорености на Москва, Лондон и Вашингтон, което обхваща всички съюзници на Третия райх. Законите на войната са безмилостни и жестоки и всеки опит за тяхното оценяване през призмата на морала и етиката е винаги неуспешен. Много се подценява и сложният процес на преговори, отново в Париж, но през 1946 г., когато за пореден път България е в ситуация да се повтори Ньойската трагедия.

Впечатляващи са териториалните претенции на Гърция към почти цяла южна България, както и исканите репарации за 1 млрд. долара. Румъния също иска да си получи обратно Южна Добруджа. България е спасена от няколко действия на правителството на Кимон Георгиев. Първото е участието на армията ни в последната фаза на Втората световна война срещу хитлеристката коалиция. Този факт преодолява съпротивата на Великобритания, подкрепяща Гърция. Второто, което оказва позитивно влияние върху съдбата на българите, е изпълнението на постоянно повтаряното от победителите искане за наказване на всички елементи, работещи за нацистка Германия. Ефективната защита на съветската делегация начело с външния министър Вячеслав Молотов също категорично променя ситуацията в полза на България, която на 10 февруари 1947 г. подписва мирния договор, с който се запазват нейните държавни граници.

Политическите системи се сменят, но все още е актуална защитата на държавността, чиято гаранция не са само политическата сигурност, икономическото развитие и социалната защита, но и историческите истини за военните подвизи и политическите лабиринти. България има своята достойна история, която не се нуждае от фалшификации и преиначаване, подчинени на конюнктурни интереси на външни сили, търсещи своето утвърждаване чрез лъжата.

Коментари

Задължително поле