Амелия-Мира остава непобедена в „Игри на волята”

Катастрофа на магистрала „Тракия“, движението след Пловдив е затруднено

Фейсбук преустанови действието на десетки хиляди приложения заради риск за личните данни

„Ферари“ мачка и на виртуалната Формула 1

САЩ ще изпращат допълнителни военни сили в Саудитска Арабия и ОАЕ

Ирландски ветеран е най-слабият във FIFA 20

Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Елчин Сангу е в творчески отпуск

Картофите имат много полезни качества Съдържат витамин С и важни за здравето фибри

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности – вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Картофи – една от най-популярните и “комфортни” храни на планетата, наричаме грудките на многогодишното растение Картоф (Solanum tuberosum) от добре познатото семейство Картофови (Solanaceae), към което принадлежат и доматите, патладжаните, чушките и тютюнът.

Многобройни източници посочват картофите като най-консумирания зеленчук в световен мащаб, въпреки че заради високото си скорбялно съдържание често те биват поставяни в една хранителна група заедно с пшеницата, ориза и царевицата.

Според историческите източници картофите са били култивирани преди повече от 5000 години на територията на днешно Перу. Зеленчукът е станал европеец през 16. век, българската му история започва доста по-късно. Характерно за нашата традиция е съчетаването на картофите с много лук, чесън, зеленолистни подправки и предпочитанието на печене в жар при приготвянето. Консумирал се е заедно с кората, но тогава на полето не е имало никаква опасна химия.

В националната ни традиция зеленчукът е бил популярен и като лекарство. С пресен сок от картофи спирали болките при язва на стомаха. Народната медицина ползвала сока и срещу гадене, повръщане и при силно главоболие. За укрепване на организма и при липса на апетит, картофеният сок се смесвал със сок от моркови и целина. Рецептата се прилагала и при болни от ревматизъм.

За дивите картофи е известно, че натрупват гликоалкалоиди, като в най-голяма концентрация е соланинът. Те са с токсично действие върху човешкия организъм и правят некултивирания вариант неподходящ за храна. Култивираните сортове съдържат пренебрежимо малки количества от тези съединения, а след термична обработка наличието им още намалява. Все пак не е препоръчително грудките да бъдат държани на светло и топло, нито да бъдат консумирани, когато имат кълнове, прораствания или са зеленясали. Сред заплахите, заслужаващи да им се отдели внимание, е споменатият вече соланин – с повишена концентрация в кората на картофите при неправилно съхранение. Добре е и при най-малки признаци на увреждане картофите да се обелят дълбоко или просто да се изхвърлят.

В последно време с нарастването на популярността на кетогенните или още наричани “нисковъглехидратни” диети, картофите все повече биват демонизирани като храна, което обаче е най-малкото несправедливо. В зависимост от начина на обработка, те могат да бъдат определени дори като храна-боклук – например чипсове, пържени картофи или силно преработени картофени брашна и нишестета, и едновременно с това като прекрасен, дори и диетичен избор, когато са приготвени на пара или варени. Сварени, те имат наистина сравнително висок гликемичен индекс – около 100, но рискът при консумация е малък, защото човек трудно може да преяде с тях. Стомахът му ще се изпълни, много преди да е прекалил с калориите. Варените картофи са класифицирани като най-засищаща храна на планетата, изпреварвайки убедително дори пълнозърнестия хляб.

Проблемите за здравето настъпват, когато ги използваме като “гъба”, всмукваща мазнина. Порестата им структура позволява абсорбцията на големи количества екстрахирани мазнини, превръщайки ги в истински враг на талията и ни предизвиква да забравим кантара, защото той вече ни е враг. Приготвени по адекватен начин, те се превръщат в наистина здравословна и същевременно комфортна храна. Спечелили са си определението за комфортност, защото са лесно достъпни, сравнително евтини, дори и в органичния им вариант, и бързо задоволяващи апетита. Съветът ми е да бъдат варени или приготвяни на пара и подправяни само с ядкови сосове или смлени ядки, лимон или ябълков оцет. Когато се готвят по щадящ начин – на пара, картофите запазват минералните си соли. Те определят и удивителния вкус на зеленчука, дори без добавена прашинка сол.

Световни знаменитости в областта на здравословното хранене като д-р Джон Макдугъл не случайно поставят картофите сред основните продукти при изграждане на достъпно изпълнимо и здравословно меню. Да си припомним, че преди три години нашумя случаят с австралиеца Матю Тейлър, който лекуваше хранителната си зависимост именно с диета от варени картофи и свали над 50 кг за година, а жизнените му показатели значително се подобриха, доказано с лабораторни и инструментални изследвания. Разбира се, толкова ограничаваща диета не бих препоръчала на никого за толкова дълъг период от време, желанието ми тук е по-скоро да се развенчаят митовете около този така добре познат зеленчук. Картофите са прекрасен енергиен източник и добра основа на една здравословна и богата на непреработени растителни храни диета. Комбинирани с изобилие от цветни зеленчуци могат да се превърнат и в незаменима полезна част от ежедневието ни. Важно е да се припомни, че в нашата програма те присъстват при захранването и природосъобразното хранене в умерени количества. И никога като гарнитура към животинска храна, дори ако я имаме в менюто си най-много веднъж седмично от гарантирано сигурен източник.

Към “портрета” на популярния зеленчук трябва да прибавим и още някои негови неоспорими достойнства. Варените картофи съдържат около 90 ккал за 100 грама. Богати са на вода – 75 г. Протеиновото им съдържание е около 2 г., въглехидратите са около 20 г., а мазнините са пренебрежимо малко количество. Съдържат и ценни хранителни фибри. Много добър източник са на витамин B6, пантотенова киселина, мед, калий, манган и цинк. Често пренебрегван факт е, че в тях се открива витамин С, като количеството му е по-голямо в пресните картофи. Известно е, че при войни, епидемии и кризи много хора са се спасявали от смъртоносния скорбут (остър дефицит на витамин С), като са консумирали картофи. В наше време се спасяваме от други заплахи – преяждане и неправилно съчетаване на храните, като имаме за съюзник непретенциозния и полезен картоф.

 

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Пататник (1 порция)

Продукти:
1 средно голям картоф, 100 г. темпе, 20-30 листенца пресен джоджен, 3-4 стръка зелен лук, 1 стрък зелен чесън, 1 суп. лъжица кокосово масло, 150 мл соево мляко, ? чаена лъж. мисо паста, 2 щипки чубрица и по 1 щипка морска или хималайска сол и куркума

Приготовление:
Настъргваме картофа на ренде, нарязваме на ситно лука, чесъна и джоджена, правим на малки парченца темпето. Добавяме всички останали съставки и разбърквме добре. Сместа поставяме в керамично гювече с капаче и печем на 160 градуса за 50 мин.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.